Беше мъчително да наблюдава как прислужницата преглътна страха си и кимна.
— Господарят ни…
— Хавърс е добре. Ще го доведа при вас. — Фюри се протегна и стисна ръката й. — Вървете. Веднага. И бързо. Нямаме никакво време.
Озова се обратно в клиниката само след миг. Чуваше братята да се движат наоколо, разпознавайки ги по походката, мириса и начина им на говорене. Явно нямаше други убийци.
Отиде до кабинета на Хавърс и освободи първо четиримата, намиращи се там, защото не вярваше, че докторът ще стои мирен.
За щастие той изпълни точно каквото му каза и бързо се изкачи по стълбите заедно със сестрите. Фюри ги придружи през тунелите, водещи към гаража, и заедно изтичаха през тесния подземен път, минаващ под паркинга зад къщата.
— Кой от тунелите води директно при линейките? — попита, когато се озоваха пред разклоняващ се на четири коридор.
— Вторият отляво, но всички гаражи са свързани.
— Искам теб и сестрите в линейките заедно с пациентите. Така че отиваме право там.
Изминаха разстоянието възможно най-бързо. Когато стигнаха до стоманената врата, Фюри почука и извика името си. Някой отключи и той пусна групата вътре.
— Ще се върна с още — каза, докато всички се запрегръщаха.
Върна се в клиниката и се натъкна на Зи.
— Още убийци?
— Нито един. Ви и Рейдж охраняват предната част, а ние с Рив ще отидем при южния тунел.
— Ще ми дойде добре, ако някой покрие колите.
— Разбрано. Ще пратя Рейдж. Ще излезете отзад, нали?
— Да.
Двамата се разделиха и Фюри пое към склада за медикаменти. Извади от джоба си ключа, който му бе дала сестрата, и почука на вратата.
— Аз съм. — Вкара ключа в ключалката и натисна бравата.
Озова се пред лицата им още веднъж и видя, че там проблесна надежда. Но това не продължи дълго, защото зърнаха оръжието в ръката му.
— Ще ви преведа през къщата — каза. — Има ли някой с проблеми в придвижването?
Малката групичка се раздели, за да разкрие вампира, легнал на земята. Към ръката му беше прикрепена система, а една от сестрите държеше торбичката над главата му.
По дяволите. Фюри хвърли поглед към коридора. Наоколо нямаше никой от братята.
— Ти — посочи той към лаборанта. — Носи го. — Кимна към жената, държаща торбичката. — Стой с тях.
Лаборантът вдигна пациента от пода, а русата сестра вдигна системата нагоре. Фюри ги раздели на двойки по един пациент и служител.
— Движете се възможно най-бързо. Ще използвате стълбището към къщата и ще се насочите към тунелите, водещи до гаража. Използвайте първия вдясно, след като влезете в къщата. Аз съм зад вас. Вървете. Веднага.
Въпреки че правеха най-доброто, на което бяха способни, пак отне години.
Години.
Имаше чувството, че ще изскочи от кожата си, когато най-накрая се добраха до осветеното в червено стълбище и заключването на стоманената врата зад гърба им му даде оскъдна утеха, като се имаше предвид, че лесърите разполагаха с експлозиви. Пациентите бяха бавни, съвсем скоро бяха претърпели различни операции. Искаше да носи един или дори двама, но не можеше да си позволи да няма оръжие в готовност.
В основата на стълбището на една от пациентките с превръзка на главата й се наложи да спре.
Без да бъде молена, русата сестра подаде системата на лаборанта.
— Само докато минем през тунела. — После повдигна немощната жена. — Да вървим.
Фюри й кимна и я пусна пред него.
Групата влезе в къщата с тътрене на краката и покашляне. Това, че алармата още не се беше задействала, когато заключи вратата на клиниката и ги поведе към входа на тунела, не беше за вярване.
Групата закуцука навътре, а русата сестра, носеща жената, се спря.
— Имате ли друго оръжие? Аз мога да стрелям.
Фюри повдигна вежди.
— Не, нямам.
Очите му се спряха на два орнаментирани кинжала, висящи на стената над една от вратите.
— Вземи моя пистолет. Аз съм добър с хладно оръжие.
Сестрата се извъртя на една страна и той пъхна Зиг Зауера на Зи в джоба на престилката й. После тя му обърна гръб и закрачи през тунела, а той откачи двата кинжала от месинговите им куки и забърза след останалите.