Кормия прехвърли ръката си от гърба му на хълбока.
— Цветът е доста хубав.
— Това не променя факта, че прилича на покривало за лодка. А отзад е закачено въжето за привързване.
— Аз дори не знам какво е лодка. А още по-малко за какво служи въжето.
Бела посочи към екрана в другия край на стаята.
— В момента виждаш какво е. Само си представи нещо като плаваща кола под този кошмар и готово.
Кормия се усмихна и си помисли, че общуването с другата жена бе объркващо, но в същото време беше откровение за нея. Тя харесваше Бела. Наистина я харесваше. Беше забавна, сърдечна и внимателна. Душата й беше красива също като външността й.
Нищо чудно, че Примейлът я обожаваше. И въпреки че на Кормия много й се искаше да предяви пред Бела претенциите си относно него, осъзна, че няма причина да се позовава на статута си на Първа избраница. Името на Примейла не изникна като тема за разговор, нито имаше недомлъвки по този въпрос.
Смятаната от нея за съперница се беше оказала приятелка.
Кормия отново насочи вниманието си към предмета в скута й. Книгата с меки корици беше голяма и тънка, страниците бяха лъскави и по тях имаше разни снимки, наричани от Бела реклами. На корицата пишеше „Вог“.
— Само погледни всички тези прекрасни дрехи — промърмори тя. — Колко удивително.
— Почти свърших с „Харпърс базар“, ако го искаш…
Вратата се отвори с толкова силен замах, че Кормия подскочи от леглото и списанието отлетя в ъгъла като уплашена птичка.
Зейдист стоеше на прага и очевидно се беше бил до неотдавна, защото донесе със себе си миризма на бебешка пудра и все още беше въоръжен.
— Какво става? — попита той настоятелно.
— Ами — заговори бавно Бела, — току-що изплаши до смърт Кормия и мен, Тим Гън обяви, че е ред на дизайнерите, а аз отново съм гладна и точно се канех да се обадя на Фриц, за да го помоля за омлет. С бекон и сирене „Чедър“. Също и картофени крокети. И сок.
Братът се озърна, сякаш очакваше да види лесър зад завесата.
— Фюри каза, че не си се чувствала добре.
— Бях уморена. Той ми помогна по стълбите. Кормия остана в ролята на бавачка, но знам, че всъщност й доставя удоволствие, нали така? Или поне беше така до преди малко.
Кормия кимна, но не откъсна поглед от брата. С белязаното си лице и огромното си тяло той винаги я караше да се чувства некомфортно, но не защото беше грозен или нещо подобно, а защото изглеждаше така свиреп.
Зейдист погледна към нея и се случи нещо много странно. Заговори с изненадващо мил тон и повдигна ръка, сякаш искаше да я успокои.
— Не се тревожи. Съжалявам, че те уплаших. — Очите му постепенно възвърнаха жълтия си цвят, изражението на лицето му омекна. — Просто съм разтревожен за моята шелан. Няма да те нараня.
Кормия почувства как напрежението й се изпарява и установи, че започва да разбира по-добре защо Бела е с него. С поклон тя отвърна:
— Разбира се, Ваша светлост. Разбира се, че се тревожите за нея.
— Добре ли си? — попита Бела, докато оглеждаше покритите с черни петна дрехи на своя хелрен. — Всички от семейството добре ли са?
— Всички братя са добре. — Той се доближи до своята шелан и докосна лицето й с трепереща ръка. — Искам доктор Джейн да те прегледа.
— Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, нека да дойде. Не мисля, че има нещо нередно, но искам да сторя онова, което ще те успокои.
— Кървиш ли отново? — Бела не отговори. — Отивам за нея.
— Не е много и не е нищо по-различно от преди. Може би идеята да повикаш доктор Джейн не е лоша, но не виждам какво може да се направи. — Бела завъртя глава към дланта му и я целуна. — Но моля те, първо ми кажи какво се случи тази вечер.
Зейдист поклати глава, а Бела затвори очи, като че свикнала да получава лоши новини… като че се беше случвало толкова често, та конкретната ситуация нямаше нужда да бъде описвана с думи. Разговорът не би притъпил по никакъв начин нито нейната тъга, нито неговата. И не би облекчил онова, което очевидно чувстваха.
Зейдист сведе глава и целуна любимата си. Когато погледите им се срещнаха, взаимната им обич беше толкова силна, че създаде аура от топлина, която Кормия можеше да се закълне, че долавя от мястото си.