— Бъди внимателна.
— Ще бъда. — Тя хвана полите на робата си и слезе бързо по стълбите, които той току-що беше изкачил.
— Кормия?
— Да.
Когато тя погледна през рамо, очите му се заковаха в нейните. Пламтяха по начин, който я върна на пода в спалнята му и сърцето се качи в гърлото й.
Но той само поклати глава.
— Нищо. Просто се пази.
Кормия продължи надолу по стълбите, а Фюри пое по коридора със статуите и се озова пред един от прозорците с изглед към градината.
Да отиде с нея, за да разгледат розите, беше изключено. Чувстваше се толкова уязвим. Като че кожата му беше свалена от тялото. Всеки път, щом затвореше очи, в съзнанието му изникваха онези тела в коридора на клиниката, уплашените лица в склада за медикаменти и смелостта на онези, които не би трябвало да се бият за собствения си живот.
Ако не беше отнесъл Бела до горе и после не беше отишъл да търси Зейдист, може би тези цивилни нямаше да бъдат спасени. Беше повече от сигурен, че никой не би го повикал като подкрепление, защото вече не беше член на Братството.
Долу Кормия вървеше забързано по терасата, а бялата й роба искреше на фона на сивата каменна настилка. Тя се спусна към розите и се наведе, за да доближи носа си до цветовете им. Почти можеше да чуе дъха й, въздишката на задоволство, когато вдиша аромата им.
Мислите му се прехвърлиха от грозните гледки на войната към красотата на женското тяло.
И към онова, което мъжете вършеха с жените сред сатенените чаршафи.
Определено не беше моментът да се намира около Кормия. Искаше да замести смъртта и страданието, видени от него тази вечер, с нещо друго, нещо живо и топло — да чувства, а не да мисли. Докато наблюдаваше как Първата избраница дарява с вниманието си розовите храсти, я пожела гола, извиваща се и влажна от пот под неговото тяло.
Но тя вече не беше негова Първа избраница, нали така?
По дяволите.
Гласът на Магьосника се промъкна в главата му. Можеш ли да й дадеш нужното? Да я направиш щастлива? Да й осигуриш безопасност? Прекарваш дванайсет часа в денонощието напушен. Би ли могъл да палиш цигара след цигара пред нея и да я караш да те гледа как клюмаш над възглавницата? Искаш ли тя да види това?
Искаш ли да те завлича обратно в къщата преди изгрева?
Не би ли я ударил в яда си някой ден?
— Не! — произнесе той високо.
Наистина ли? Баща ти каза същото. Нали, приятел? Обеща в очите ти, че никога вече няма да те удря. Проблемът е, че думата на наркомана е само това. Дума. Нищо повече.
Фюри потри очи и се дръпна от прозореца.
За да си постави някаква цел, каквато и да е цел, той се запъти към кабинета на Рот. Въпреки че вече не беше член на Братството, кралят би искал да знае за случилото се в клиниката. Зи беше зает с Джейн и Бела, а останалите братя помагаха в новата клиника, така че той можеше да направи неофициален доклад. А и искаше Рот да знае причината за отиването му там и да увери краля, че не е проявил незачитане на решението за отстраняването му.
А и налице беше проблемът с Леш.
Хлапето беше изчезнало.
Преброяването на пациентите в новата клиника и на труповете в старата беше показало само едно отвличане, и то беше на Леш.
Хлапакът може и да беше мръсник, но никой не искаше той да попадне в ръцете на лесърите. Ако беше късметлия, щеше да умре на път за мястото, където го водеха, и шансовете това да се е случило бяха големи предвид състоянието му.
Фюри почука на вратата на кабинета на Рот.
— Господарю? Господарю, вътре ли си?
Не последва отговор и той опита отново.
Отвътре не се чу нищо, а той се обърна и тръгна към стаята си с ясното съзнание, че ще запали и ще пуши, докато не се озове в мрачното кралство на Магьосника.
Като че би могъл да си някъде другаде, изръмжа зловещият глас в главата му.
В другия край на града Куин беше вкаран крадешком в къщата на родителите на Блей през служебния вход, използван от догените. Даде най-доброто от себе си да докуцука до там, но се наложи Блей да го пренесе по стълбите.
След като Блей излезе от стаята си, за да отиде и да изрече куп лъжи за това, къде е бил и какво е правил, Джон пое поста да го наблюдава, а Куин се настани на леглото на приятеля си без обичайната си ведрост, и то не само защото се чувстваше като боксова круша.