Семейството на Блей не заслужаваше това. Винаги бяха проявявали такава доброта към Куин. Повечето родители изобщо не биха допуснали децата си близо до него, но неговите не бяха такива. И сега несъзнателно съсипваха позициите си в глимерата, защото бяха приютили отхвърлен от нея беглец.
Мисълта за това накара Куин да се изправи до седнало положение с намерението да си тръгне, но стомахът му имаше други планове. Прониза го жестока болка, все едно че черният му дроб беше взел лък и стрела и беше прострелял бъбреците му. Изпъшка и легна отново.
— Опитай се да лежиш неподвижно — изписа с ръце Джон.
— Това… го разбрах.
Телефонът на Джон издаде звук и той го извади от джоба на джинсите си. Докато Джон четеше написаното, Куин си припомни как тримата бяха отишли в мола и той беше правил секс с управителката в една от пробните.
Оттогава всичко се беше променило. Сега целият свят беше различен.
Чувстваше се остарял с години, а не с дни.
Джон погледна към него намръщен.
— Искат да се прибера у дома. Нещо се е случило.
— Върви… Тук съм добре.
— Ще се върна, ако мога.
— Не се тревожи. Блей ще те информира за всичко.
Когато Джон си тръгна, Куин се огледа и си припомни колко часове беше прекарал на леглото в тази стая. Блей имаше уютна бърлога. Стените бяха покрити с ламперия от черешово дърво и създаваха впечатлението за кабинет, а мебелировката беше модерна и лъскава, а не като антиките, колекционирани от глимерата наред с техните неструващи нищо правила за социален етикет. Огромното легло беше покрито с черен юрган и на него имаше достатъчно възглавници, че да ти е удобно, но без да се чувстваш като момиче. Имаше плазмен телевизор, а пред него на пода стояха Ексбокс 360, Плейстейшън и Уий. Бюрото, на което Блей подготвяше домашните си, беше също така спретнато и организирано като картите за видеоигрите му. Отляво имаше малък хладилник, кошче за отпадъци, честно казано, наподобяващо с формата си пенис, и оранжево сандъче за празни бутилки.
Блей се беше запалил по екологията от известно време и се вълнуваше от рециклиране и повторна употреба на суровините. Което беше толкова типично за него. Правеше месечни дарения на една фондация за защита на животните, хранеше се само с месо от свободно отглеждани животни и държеше на биопродуктите.
Ако имаше такова нещо като ООН при вампирите, където да членува, или пък начин да работи в Убежището, би го направил на мига.
Блей беше най-близкото нещо до ангел, което Куин някога беше срещал.
По дяволите. Трябваше да изчезне оттук, преди баща му да е уредил изритване на цялото им семейство от глимерата.
Размърда се в опит да облекчи болката в кръста си и осъзна, че не само вътрешните увреждания го караха да се чувства зле. Пликът, предаден му от догена на баща му, още си седеше пъхнат в колана на панталона му въпреки побоя.
Не искаше отново да вижда намиращото се вътре, но то някак се озова в мръсните му окървавени ръце.
Въпреки замъгленото си зрение и мъчителната агония, в която се намираше, той се съсредоточи върху документите. Вътре бяха родословното му дърво, включващо пет поколения, и актът му за раждане. Той погледна трите имена на най-долния ред. Неговото беше отляво, на противоположната страна на по-големите му брат и сестра. То беше зачертано с голям кръст, а отдолу със същото мастило се бяха подписали майка му, баща му, брат му и сестра му.
Отстраняването му от семейството изискваше много писмена работа. Актовете за раждане на брат му и сестра му трябваше да бъдат преработени, също и брачното свидетелство на родителите му. До Съвета на принцепсите трябваше да бъдат изпратени декларации за обезнаследяване, отричане от родителски права и молба за изключването му от редиците на аристокрацията. След като името на Куин бъдеше заличено от списъка на глимерата и от родословното дърво, лийдайърът на Съвета щеше да състави официално писмо, което щеше да бъде изпратено на всички аристократични семейства, за да ги уведоми за изключването му.
Всички с дъщери на подходяща възраст за създаване на семейство трябваше да са предупредени, разбира се.
Това беше толкова нелепо. При различните му на цвят очи нямаше опасност на врата му да се метне някоя аристократка.
Куин сгъна на две акта си за раждане и го върна в плика. Докато го затваряше, почувства празнота в гърдите си. Да бъдеш съвсем сам на света дори и като възрастен, беше плашещо.