Жената се усмихна.
— Боже, напомняш ми за Мани.
— Кой?
— Бившият ми шеф. Главен хирург е в „Свети Франсис“. Двамата бихте си паснали отлично. Или… може би не. — Джейн се протегна и сложи прозрачната си длан върху масивната, покрита с татуировки ръка на краля. Когато контактът се осъществи, тя се превърна в плътна материя от върха на главата до пръстите на краката. — Рот, не съм глупава и няма да сторя нещо необмислено. С теб искаме едно и също, а то е всички да са в безопасност и това включва представителите на расата, които не живеят тук. Никога няма да работя за теб или за когото и да било, защото това не е в природата ми. Но съм повече от сигурна, че ще работя заедно с теб. Става ли?
Усмивката на Рот преливаше от уважение и той кимна веднъж, най-близкото до поклон, правено някога от краля.
— Мога да го понеса.
Джейн тръгна към подземния тунел, а Рот погледна нагоре към Фюри.
Не каза нищо.
— За Леш ли говорехте? — попита Фюри с надеждата, че хлапето е било открито.
— Не.
Фюри зачака да чуе име. Когато кралят само се обърна и тръгна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж с плавната си спокойна походка, стана ясно, че такова няма да бъде произнесено.
Дела на Братството, помисли си Фюри.
Които някога бяха и твои, както Магьосника беше така любезен да му припомни. Докато главата ти не хвръкна.
— Точно бях тръгнал към теб — излъга Фюри, доближи се до краля и реши, че неофициалния доклад за случилото се в клиниката очевидно вече беше напълно излишен. — Няколко Избраници ще се отбият да ме видят.
Кралят смръщи вежди зад черните си очила.
— Значи си завършил церемонията с Кормия? Не би ли трябвало да се срещаш с жените от Другата страна?
— Скоро ще започна да го правя. — По дяволите, не беше ли това самата истина?
Рот скръсти ръце пред огромния си гръден кош.
— Чух, че си се представил по мъжки в клиниката тази вечер. Благодаря за това.
Фюри преглътна тежко.
Когато си брат, никога не чуваш благодарности от краля за свършеното от теб, защото просто изпълняваш задълженията си и онова, за което си роден и отгледан. Може да чуеш „само така“, задето си сритал нечий задник, или да получиш някакво несръчно мъжкарско съчувствие, ако си пострадал… но никога не ти благодарят.
Фюри прочисти гърло. Не можеше да се накара да отговори „за нищо“ и затова само промърмори:
— Зи свърши основната работа, а също и Рив, който случайно беше там.
— Да, ще благодаря и на Ривендж. — Рот се обърна към кабинета си. — Този симпат се оказа железен.
Фюри наблюдаваше как двойните врати бавно се затварят и помещението, намиращо се отвъд тях, се скрива от погледа му.
Когато той самият се обърна, за да си тръгне, пред очите му попадна величественият таван над фоайето — воините, изрисувани там, бяха така горди.
Обзалагам се, че ще си също така зле и в секса, подхвърли Магьосника. Сега тичай да намериш Кормия, за да й кажеш, че я харесваш толкова много, че я отстраняваш от играта. Погледни я в очите и й кажи, че ще правиш секс със сестрите й. С всичките. С всяка една от тях.
Освен с нея.
А на себе си кажи, че постъпваш добре спрямо Кормия, като й разбиваш сърцето. Защото това е причината да бягаш от нея. Видял си как те гледа и знаеш, че е влюбена в теб, но си негодник.
Кажи й. Кажи й всичко.
Докато Магьосника редеше истина след истина, Фюри слезе на първия етаж, влезе в билярдната зала и взе бутилка „Мартини“ и бутилка джин „Бифийтър“. Грабна и буркан с маслини, чаша за мартини и…
Кутийката с клечки за зъби го накара да се замисли за Кормия.
Отново пое към горния етаж, но все още се боеше да остане сам. Обаче го беше страх и да бъде в компанията на други.
Единственото, което знаеше, беше, че има един абсолютно сигурен начин да накара Магьосника да млъкне, и той щеше да го използва.
Докато не изгуби съзнание.
23.
През повечето време Рив не обичаше да остава в студиото зад офиса си в „Зироу Сам“. След нощ като тази обаче не беше в състояние да шофира до обезопасената си къща в града, обитавана от майка му, а апартаментът му в сградата „Комодор“ също не беше вариант.
Хекс го беше взела от клиниката и по целия път обратно до клуба сериозно го беше мъмрила, задето не я беше повикал за боя. Но той й беше отвърнал, че не му се е струвало редно да замесва друг полусимпат.