А и медицинските заведения я правеха много нервна.
След като я осведоми за врага, я излъга, че Хавърс го е прегледал и му е дал лекарства. Тя знаеше, че дрънка глупости за ръката си, но слава богу, изгревът наближаваше и нямаше време да предприеме нищо. Разбира се, можеше да остане и да продължи да се разправя с него, но Хекс винаги трябваше да се прибира у дома. Винаги.
Толкова беше стриктна в това, че той беше започнал да се чуди какво именно я очакваше там. Или кой.
Когато влезе в банята, още беше облечен в самуреното си палто, въпреки че термостатът беше завъртян до най-високата степен. Пусна душа и се замисли за случилото се в клиниката. Установи, че макар и трагично, то беше изпълнило с енергия. За него боят беше като костюм на „Том Форд“ — прилягаше му отлично и можеше да го носи с гордост. А добрите новини бяха, че природата му на симпат беше останала под контрол въпреки примамката на огромното количество лесърска кръв, проляла се тази вечер.
Ето. Беше съвсем добре. Наистина беше така.
Когато парата го обгърна, той си наложи да съблече палтото и костюма си „Версаче“. После и розовата риза. Дрехите му бяха напълно съсипани. Включително и палтото. Струпа ги на купчина, за да бъдат отнесени на химическо чистене и за поправка.
Отивайки към душа, мина покрай голямото огледало над стъклените умивалници. Обърна се с лице към отражението си и плъзна ръце по червените петолъчни звезди върху гърдите си. После слезе по-ниско и обгърна члена си.
Би било хубаво да има малко секс след всичко това или поне да достави малко удоволствие на тялото си с ръка.
Докато се потъркваше с длан, не можеше да пренебрегне факта, че лявата му ръка изглеждаше, все едно беше минала през месомелачка заради безбройните убождания от игли.
Страничните ефекти бяха същинска гадост.
Пристъпи под водната струя, като отгатваше, че е достатъчно гореща заради подобния на мляко въздух около него, и това беше истинско облекчение за телесната му температура. Кожата му не му казваше нищо, нито колко силно струята блъскаше по раменете му, нито че сапунът, прокарван по нея, бе гладък и хлъзгав, нито пък че дланта му беше голяма и топла, докато отмиваше пяната към канала на пода.
Поигра си със сапуна по-дълго, отколкото беше необходимо. Не можеше да понесе да легне в леглото и с грам мръсотия върху себе си, но по-важното бе, че имаше нужда от оправдание да остане под душа. Това беше един от малкото моменти, когато му беше достатъчно топло, и шокът от излизането винаги беше жесток.
Десет минути по-късно той лежеше гол между чаршафите в огромното си легло, а дебелото му одеяло от норки стигаше чак до брадичката му, като че беше дете.
След като студът след свалянето на хавлията започна да намалява, той угаси лампите със силата на волята си.
Клубът от другата страна на облицованите със стоманени панели стени вероятно вече беше празен. Момичетата му си отиваха по домовете за деня, тъй като повечето от тях имаха деца. Барманите и букмейкърите щяха да хапнат по нещо и да отидат някъде, където да разпуснат. Административният му екип от откачалки сигурно гледаше „Стар Трек“. А двайсетте чистачи вероятно вече бяха свършили с изтъркването на пода, масите, сепаретата и баните, после бяха хвърлили униформите си, за да поемат към следващото си работно място.
Харесваше му идеята, че бе тук съвсем сам. Не се случваше често.
Телефонът му зазвъня и той изруга, задето му беше напомнено, че макар и сам, винаги се намираше кой да му хленчи за нещо.
Измъкна ръка изпод завивката, за да отговори.
— Хекс, ако смяташ да продължаваш със спора, да го отложим за утре.
— Не е Хекс, симпате. — Гласът на Зейдист беше напрегнат като юмрук. — Обаждам се заради сестра ти.
Рив седна, без да го е грижа, че завивките се свлякоха от тялото му.
— Какво?
След като завърши разговора със Зейдист, той се отпусна назад и си помисли, че вероятно усещането е подобно, когато си мислиш, че получаваш инфаркт, а се окаже, че всъщност са киселини — облекчен, но с неприятно чувство в стомаха.
Бела беше добре. Засега. Братът се беше обадил, защото изпълняваше сделката, сключена от тях. Рив беше обещал да не се меси, но искаше да е в течение за състоянието й.