Избухнаха аплодисменти, а Нина се наведе зад гърба на съпруга си към мъжа с посивяваща коса, който седеше от другата му страна.
- Много хубава реч, Мак.
- Да - промърмори Еди, далеч не толкова впечатлен. - Спомена само няколко смущаващи момента от времето, когато служех в Полка.
Джим „Мак” Маккримън се ухили.
- Че за какво иначе са кумовете? Освен това - продължи брадатият шотландец, - никога не бих разказал нам-смущаващите истории в смесена компания. И със сигурност не пред баба ти.
Нина се изправи.
- Добре - рече тя, прокарвайки смутено ръка през червената си коса под погледите на всички, - знам, че не е прието... ъъъ... „младоженката” - тя показа кавичките с пръсти, предизвиквайки смях в залата, - да изнася реч в този момент, но откакто се срещнахме, животът ни е всичко друго, но не и традиционен. - Нов смях. - Затова искам да ви благодаря, че сте тук - чудесно е, че толкова много от вас успяха да дойдат на първата ни годишнина, а и получихме наистина страхотни картички и съобщения от онези, които не са тук. Но най-вече бих искала да благодаря на човека, който направи всичко това възможно - моят странно очарователен, понякога много щур, но винаги невероятен съпруг. - Тя целуна йоркширеца, което доведе до нова вълна от ръкопляскания.
- Искаш ли да добавиш нещо, Еди?
- Ами ти общо взето каза всичко. Освен... До дъно! - Той вдигна чашата си. - Приятно празненство!
Диджеят схвана намека и пусна песен - която според инструкциите на Еди беше кавър на „Рог Una Cabeza”. Той стана и протегна ръка.
- Един танц?
Тя се усмихна.
- Знаеш ли, това май съм го упражнявала няколко пъти...
- Много добре - защото в Монако беше трагедия! - Той я поведе към дансинга, като по пътя двамата разменяха поздравления и шеги с приятелите си, преди да заемат позиция за танго.
- Готов ли сте за танц, господин Чейс? - попита Нина.
- Само ако вие сте, госпожо Чейс - отвърна Еди. Нина повдигна вежда. - Добре де, доктор Уайлд - каза той със закачлива усмивка. - Просто си помислих, че в брака ни може да има поне едно традиционно нещо.
- Толкова си старомоден - подразни го тя. - Едно, две и... танцувай!
- Всъщност съм впечатлена - каза Елизабет Чейс на по-малкия си брат. След изпълнението на Еди и Нина диджеят беше преминал на поп-музика, на дансинга се струпаха по-младите и понапилите се гости, докато домакините се разделиха и започнаха да обикалят залата. - Нямах представа, че си толкова грациозен. Не трябва ли да носиш лъскави панталони и да танцуваш със знаменитости?
Баба и изпуфтя неодобрително.
- Е, според мен се справи много добре, Едуард.
- Благодаря ти, бабче - отвърна Еди. - А аз се радвам, че си тук, за да го видиш. Както и ти, Холи - усмихна се той на племенницата си, - и ти, Лизи... искам да кажа Елизабет.
Елизабет го погледна с някаква смесица от сестринска закачливост и неодобрение. Но на лицето на Холи беше изписано истинско задоволство.
- Толкова се радвам, че съм тук, чичо Еди! Трябваше да ви видя двамата с Нина - трябва ли вече да я наричам леля Нина? Звучи ми много странно - и да разгледам Ню Йорк, и да не ходя на училище! Обикновено мама не ми позволява да кръшкам.
- Сигурно постъпва правилно, въпреки че аз кръшках от училище непрекъснато и никак не ми навреди - отвърна Еди, подхилквайки се на саркастичното изсумтяване на сестра му. - Но пък е хубаво цялото семейство да се събере тук.
- Не е цялото - обади се многозначително Елизабет.
Еди се престори, че не е чул думите и.
- Някой да иска питие?
- Аз! - изчурулика Холи, вдигайки празната си чаша от шампанско.
- Достатъчно пи - рече твърдо майка и.
- О, стига де! Та аз съм на седемнайсет, почти съм пълнолетна.
- Не, тук не си - каза Еди. - В Щатите консумацията на алкохол е позволена след двайсет и една години. - Съзирайки ужасения поглед на Холи, той продължи: - Знам, каква гадост, нали? Но ако пиеш още, може да се наложи Ейми да те арестува. - Той подръпна ръкава на една от гостенките. - Нали така, Ейми? Тъкмо казвах на племенницата ми за това колко стриктно американските ченгета следят за спазването на закона.
- О, да - отвърна Ейми Мартин, присъединявайки се към групичката. Тя погледна чашата на Холи. - Като гледам тук имаме потенциален 10-64Д. Аз не съм на работа, но може да се наложи да докладвам и да те откараме в управлението. - Холи побърза да остави чашата си.
Еди се разсмя и представи младата полицайка на семейството си, след което се обърна и се загледа в неразборията, която се беше заформила пред входа на сервизното помещение.