Фернандес се разсмя, неспособен да сдържа удовлетворението си повече. Бяха го направили! Той наистина беше най-великият крадец в историята. Още една задача и екипът му щеше да получи остатъка от обещаните сто милиона — половината от които бяха за лидера им и главен организатор на операцията. А последният обир, в Сан Франциско, щеше да е черешката на тортата в сравнение с онова, което бяха постигнали току-що.
Брезентовото покривало беше закопчано, задните врати — затворени. Без да спира да се усмихва, Фернандес се качи в кабината и даде знак на шофьора да подкара камиона в нощния мрак.
1.
Ню Йорк
Три седмици по-късно
— … Затова искам да вдигна тост — един позакъснял тост — за сватбата на двама мои много добри приятели… Еди Чейс и Нина Уайлд.
Избухнаха аплодисменти, а Нина се наведе зад гърба на съпруга си към мъжа с посивяваща коса, който седеше от другата му страна.
— Много хубава реч, Мак.
— Да — промърмори Еди, далеч не толкова впечатлен. — Спомена само няколко смущаващи момента от времето, когато служех в Полка.
Джим „Мак“ Маккримън се ухили.
— Че за какво иначе са кумовете? Освен това — продължи брадатият шотландец, — никога не бих разказал най-смущаващите истории в смесена компания. И със сигурност не пред баба ти.
Нина се изправи.
— Добре — рече тя, прокарвайки смутено ръка през червената си коса под погледите на всички, — знам, че не е прието… ъъъ… „младоженката“ — тя показа кавичките с пръсти, предизвиквайки смях в залата, — да изнася реч в този момент, но откакто се срещнахме, животът ни е всичко друго, но не и традиционен. — Нов смях. — Затова искам да ви благодаря, че сте тук — чудесно е, че толкова много от вас успяха да дойдат на първата ни годишнина, а и получихме наистина страхотни картички и съобщения от онези, които не са тук. Но най-вече бих искала да благодаря на човека, който направи всичко това възможно — моят странно-очарователен, понякога много щур, но винаги невероятен съпруг. — Тя целуна йоркширеца, което доведе до нова вълна от ръкопляскания.
— Искаш ли да добавиш нещо, Еди?
— Ами ти общо взето каза всичко. Освен… До дъно! — Той вдигна чашата си. — Приятно празненство!
Диджеят схвана намека и пусна песен — която според инструкциите на Еди беше кавър на „Por Una Cabeza“. Той стана и протегна ръка.
— Един танц?
Тя се усмихна.
— Знаеш ли, това май съм го упражнявала няколко пъти…
— Много добре — защото в Монако беше трагедия! — Той я поведе към дансинга, като по пътя двамата разменяха поздравления и шеги с приятелите си, преди да заемат позиция за танго.
— Готов ли сте за танц, господин Чейс? — попита Нина.
— Само ако вие сте, госпожо Чейс — отвърна Еди. Нина повдигна вежда. — Добре де, доктор Уайлд — каза той със закачлива усмивка. — Просто си помислих, че в брака ни може да има поне едно традиционно нещо.
— Толкова си старомоден — подразни го тя. — Едно, две и… танцувай!
— Всъщност съм впечатлена — каза Елизабет Чейс на по-малкия си брат. След изпълнението на Еди и Нина диджеят беше преминал на поп музика, на дансинга се струпаха по-младите и понапилите се гости, докато домакините се разделиха и започнаха да обикалят залата. — Нямах представа, че си толкова грациозен. Не трябва ли да носиш лъскави панталони и да танцуваш със знаменитости?
Баба и изпуфтя неодобрително.
— Е, според мен се справи много добре, Едуард.
— Благодаря ти, бабче — отвърна Еди. — А аз се радвам, че си тук, за да го видиш. Както и ти, Холи — усмихна се той на племенницата си, — и ти, Лизи… искам да кажа Елизабет.
Елизабет го погледна с някаква смесица от сестринска закачливост и неодобрение. Но на лицето на Холи беше изписано истинско задоволство.
— Толкова се радвам, че съм тук, чичо Еди! Трябваше да ви видя двамата с Нина — трябва ли вече да я наричам леля Нина? Звучи ми много странно — и да разгледам Ню Йорк, и да не ходя на училище! Обикновено мама не ми позволява да кръшкам.
— Сигурно постъпва правилно, въпреки че аз кръшках от училище непрекъснато и никак не ми навреди — отвърна Еди, подхилквайки се на саркастичното изсумтяване на сестра му. — Но пък е хубаво цялото семейство да се събере тук.