- Да, наистина - и ние сме първите хора от хиляди години, които ще я намерят. Но трябва да стигнем там преди Коил.
Мак се наведе напред.
- Няма да е лесно, Нина. Условията в тези планини по това време на годината ще бъдат ужасни. Еди е тренирал за това, но дори в този случай една погрешна стъпка може да ви убие.
Еди изсумтя.
-Лекциите ти в Полка ми харесваха много повече.
- С възрастта ставам все по-предпазлив. Може и ти да опиташ. И двамата. - Той ги погледна многозначително и се изправи. - Като стана дума, възрастта оказва влияние както на ума, така и на тялото, така че ме извинете... - И той се запъти към тоалетната.
- Веселяк - каза с обич Еди, изпращайки с поглед някогашния си командир. - Винаги внимавам. Почти. - Той забеляза, че Нина го гледа. - Какво? Не ми казвай, че си съгласна с него.
- Разбира се, че съм, Еди. У Коилови едва не ни убиха. Няколко пъти.
- Добро допълнение, нали? Освен това историята как тигър ме преследва по дървото страшно ще се котира в кръчмата!
- Ами историята за това как един психопат едва не ти разкъса гърлото със зъби, защото не го чу да се приближава? И тя ли ще се котира?
- Да, вярно, това не беше много добре. Но въпреки всичко съм цял.
- Чист късмет. - Тя взе ръката му в своята. - Еди, просто се притеснявам, че ако продължиш да я караш както си знаеш и умишлено да пренебрегваш факта, че слухът ти е увреден...
- Не съм глух, по дяволите! - сопна ѝ се той. - Онова зъбато копеле просто извади късмет, това е.
- Или пък ти нямаше късмет - тихо каза Нина. - А е достатъчно само веднъж да се случи така, за да... - Тя млъкна, неспособна да изрече на глас ужасната мисъл.
Той стисна ръката ѝ и ѝ се усмихна успокоително.
- Е, поне горе в планините ще бъде приятно и тихо, нали?
21.
- Дотук с тишината - каза Нина, когато слезе от автобуса и се озова сред шумна тълпа.
От онова, което беше прочела, тя очакваше хималайското селце Гаурикунд да прилича повече на малка спирка по пътя към Кедарнат. Но въпреки дебелата снежна покривка и студения зимен вятър, тесните улички между пъстроцветните, построени нагъсто високи сгради бяха пълни с народ.
- Това са поклонници - обясни Кит. - През зимата Кедарнат е затворен заради времето, затова всички свещеници слизат долу в Гаурикунд.
- Затварят цялото село? - попита недоверчиво Еди, докато сваляше грамадната си раница от автобуса. - Значи когато пристигнем там, няма да има хотел за нас.
- Боя се, че не. Освен това дотам се стига пеша - поне докъдето има път. После до Кедарнат има още четиринайсет километра.
Еди погледна нагоре по долината. Макар и забулен от сивите облаци, надвисналият мрачен масив на планината Кедарнат се виждаше добре, а най-високият му връх се извисяваше на три мили над тях.
- Страхотно време улучихме.
Нина се интересуваше повече от хората. Те бяха от най- различни възрасти, облечени в най-разнообразни дрехи, от стандартното зимно облекло през пластовете ярки пъстроцветни традиционни индийски носии до обикновени оранжеви роби, които изглеждаха ужасно неподходящи за студеното време.
- И всички те са дошли да се поклонят пред Шива?
- Не всички - отвърна Кит. - Гаурикунд е свещено място и за други богове. Тук се намира горещият извор, където Шива за пръв път казал на Парвати, че я обича - хората идват да се изкъпят в него. Там е роден и синът им Ганеша.
- Това е онзи със слонската глава, нали? - попита Еди.
Кит кимна.
- Впечатлена съм - каза Нина. - Откъде знаеш това?
- Даваха го в „Семейство Симпсън”.
- Аха. - Тя въздъхна и поклати глава. - Източникът на съвременното познание.
- А Барт и Хоумър обясниха ли защо има слонска глава? - попита Кит с усмивка и получи отрицателен отговор от Еди.
- Парвати се къпела в извора, а Ганеша стоял на стража. Неочаквано се появил Шива - той бил отсъствал дълго време и не разпознал в Ганеша своя син. Ганеша се опитал да го спре, за да не види Парвати, а Шива му отсякъл главата.
- Леле - каза Еди. - Това е доста грубичко.
- И Парвати така си помислила! Тя накарала Шива да го съживи. Но Шива не можал да намери главата, затова взел главата на някакъв слон и използвал нея. Това е една от историите. Както обикновено има и много други.
Еди беше озадачен.
- Щом има толкова много варианти за всяка история, как решавате на коя да повярвате?
- Вярваш на онази, в която вярваш най-силно - развеселено сви рамене Кит. - На западняците това може да им звучи странно, но на нас ни върши работа от хиляди години.