— Боя се, че в компютрите пише друго.
— И чия е компанията, написала софтуера за тези компютри? — попита риторично Еди.
Мак изръмжа.
— Намираме се в патова ситуация. Те не могат да ни направят нищо, без да възбудят подозрения, но и ние нямаме нищо срещу тях.
— Все пак имам една добра новина — каза Кит на Еди. — Заповедта на Интерпол за арестуването ти е отменена. Казах на началниците си, че Кодексът е намерен — и че ти си помогнал. Изрично подчертах, че цялата работа е била секретна операция. Пак ще трябва да те разпитват в Ню Йорк, но поне вече не си в списъка с издирваните.
Еди не се зарадва особено.
— Просто прекрасно. Върнахме Кодекса, но това няма никакво значение, защото те си взеха от него онова, което им трябва. — Той чукна с пръст по пластмасовия дубликат на ключа, който лежеше до златната книга. — Сигурно вече са си направили второ копие.
— Нали ти казах, че трябва да изтрием шаблона — обади се Нина.
— Значи семейство Коил ще могат да намерят Криптата на Шива? — попита Кит.
— Освен ако ние не я намерим първи — рече Нина.
Еди се намръщи.
— Няма кой знае какъв шанс за това, нали? Не знаем къде се намира.
— Нито пък Коил. Той разполага с превод на Кодекса и си е направил някакви изводи от него, но това не означава, че знае точното й местоположение.
— Какви изводи? — попита Мак.
Нина се сети за хвалебствените твърдения на Коил в двореца му.
— Той каза, че се намира някъде близо до планината Кайлаш — домът на Шива.
— Свещената планина — кимна Кит. — Логично.
— Бил ли си там?
— Не, за съжаление. — Той се усмихна. — Работата не ми оставя много време за обиколки. Може би някой ден.
— Имаш ли атлас?
Кит извади някаква книга и я отвори на карта на северната половина на индийския субконтинент — сиво-лилавите очертания на Хималаите се издигаха над зеленото и кафявото на останалата част от Индия. Тибетски Китай се виждаше в горната част на картата, Непал беше притиснат между двете много по-големи държави.
— Ето — посочи той едно място над северозападния ъгъл на Непал, близо до спорната Индокитайска граница. — Тези две езера са Манасаровар и Раксас Тал — и двете са свещени. Пиенето на вода от Манасаровар означава, че си се пречистил от всички грехове за сто живота.
— Може пък да пийнем една глътка — рече Еди.
Мак вирна глава.
— Само една?
— Планината Кайлаш се намира на север от тях — продължи Кит. — Смята се, че господарят Шива медитира на най-високия й връх.
— И очаква края на света, според Коил — каза Нина.
— За да го започне отначало — напомни й той.
— Може би, но въпреки всичките му недостатъци, някак си бих искала да го запазя такъв, какъвто е.
— Какво точно и разказа Коил за своя план? — попита Мак.
— Не много — въздъхна тя. — Въпреки че според мен издаде много повече, отколкото беше възнамерявал, когато ми се фукаше за какво използва търсачката Кексия. Използва Индия и Пакистан като пример за две държави, които се нуждаят само от една искрица, за да започнат война — може би това е част от плана на Коил.
Мак кимна.
— И двете държави имат ядрени оръжия. Ако решат да ги използват, всичко ще се разпростре страшно бързо и извън границите им.
— Но какво ще спечели Коил от това? — попита Кит.
— Глобален срив — каза Нина. — Прамеш иска да принуди света да премине в следващия етап на цикъла на съществуване — краят на Кали-юга и началото на нова Сатя-юга. Нова златна епоха — обясни тя на двамата озадачени англичани.
— Колко арогантно от негова страна — каза замислено Кит. — Кали-юга би трябвало да трае повече от четиристотин хиляди години и Шива ще бъде онзи, който ще я прекрати. Не някой си човек.
Тя се усмихна мрачно.
— Арогантността е най-отличителната му черта, като не броим грубостта. Но той каза, че трябва да се сдобие с ведите от Криптата на Шива, за да може да осъществи плана си. Без учението на Шива, което да ги вдъхновява, хората просто ще си стоят в мизерията.
— А ако не успее да намери тези веди? — попита Еди.
— Не знам. Ако вярва силно в тях, може би въобще няма да се опита да реализира плана си.
— Добре тогава. Ще ги намерим преди него. Проблемът е решен.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не знаем къде се намира Криптата. — Нина се вгледа намръщено в картата, докато прехвърляше в ума си всичко, което помнеше от Кодекса на Талънор. Някои загадки бяха на косъм от разгадаването им, но без превода й беше трудно да ги сглоби. — Освен това… Не съм съвсем сигурна, че и Коил знае. Нещо не се връзва. Помниш ли какво ти разказах за Талънор — когато се сети, че всъщност пише тактически доклад?