Выбрать главу

-      Мен ме притеснява версията, в която вярва Коил - каза Нина. Тя погледна към мрачната планина. - Как ще се доберем до Кедарнат?

-      Има пътека нагоре по долината. Ще помоля някой да ни отведе дотам. - Кит навлезе в тълпата и заговори някакъв мъж на хинди; в отговор човекът просто го изгледа невярващо. Вторият опит му спечели първо смях, после загрижен поглед, най-вероятно израз на съмнение в здравия му разум.

-      Добре - каза Нина и сви устни. - Може би това пътуване ще се окаже по-трудно, отколкото очаквахме.

Звуци от борба я накараха да се обърне. Поклонниците се разстъпиха встрани и напред излезе възрастен мъж с разрошена посивяла коса, сплетена на плитчици, и дълга брада, който беше облечен само с оранжева роба. Той танцуваше, потропвайки с обутите си в сандали крака по снега и замахваше с кривата си тояга към всеки, който се приближеше твърде много.

-      По дяволите - каза Еди. - Сигурно умира от студ!

-      Той е йога - осъзна Нина. - Светец. Те раздават собствеността си и пътуват из Индия в търсене на просветление.

-      Може и така да е, но ако бях на негово място, щях да го търся някъде на по-топло.

Йогата продължи лудия си танц, зяпачите като че ли се разкъсваха между уважението към него и раздразнението от маймунджилъците му. Той се изсмя без причина в лицето на един мъж, после забеляза Нина и Еди. Наклони глава и ги изгледа странно, сякаш ги разпозна, след което хукна към тях.

-      Ъъъ... здрасти - каза Нина и отстъпи назад. Макар че не искаше да се държи грубо, тя определено смяташе, че йогата само щеше да спечели от една баня в горещия извор.

Той я погледна напрегнато и глупавото изражение на лицето му беше заменено от сериозна вглъбеност.

-      Знам кои сте вие и защо сте тук - каза той със силен акцент. - Нина Уайлд.

Нина се изненада.

-      Как... Откъде знаете името ми?

-      Оттук виждам целия свят - пропя той.

-      Това индуска поговорка ли е?

-      Не. - Налудничавата усмивка отново се появи на лицето му и той вдигна тоягата си към чинията на близката сграда. - Означава просто, че имаме сателитна телевизия! Ха-ха! - Той изтанцува една бърза джига, подхвърляйки кални пръски във въздуха. - Видях ви в Египет, в Сфинкса. „Защо се забавихте толкова?”. Много смешно! - Той отново се разкикоти, и преди Нина да успее да реагира, я сграбчи за гърдите.

-      Ей! - извика Еди и го отблъсна назад. - Чупката, Йода! - Той сви юмруци.

Кит побърза да се приближи.

-      Еди, не! - извика той и застана между кискащия се йога и разгневения англичанин. - Това е пашупати йога.

-      Не ме интересува, ако ще да е шибаното мече Йоги! - изрева Еди. - Той току-що сграбчи жена ми за циците - и за това ще получи юмрук в зъбите, където и да се намира!

-      Еди, няма проблем - обади се изчервената Нина. - Нищо лошо не е станало и... ами той очевидно е малко ъъъ... - Тя се опита да подбере някоя по-малко обидна дума. - Ексцентричен.

Йогата се изкиска.

-      Не, не. Богатите хора са ексцентрични. Аз съм луд!

-      Не е луд - каза нетърпеливо Кит. - Пашупатите са секта от последователи на Шива - понякога ги наричат Орденът на лунатиците. Някои от тях се преструват на луди, за да отблъскват хората, които искат да се свържат със светците за собствена изгода. - Той се обърна към възрастния мъж. - Хайде, върви си по пътя.

-      Не, почакай - каза Нина. - Той каза, че знае кои сме...

-      Защото те е видял по телевизията - прекъсна я Еди.

-      ...и защо сме тук. - Тя се обърна към йогата. - Защо сме тук?

-      Търсите Криптата на Шива, разбира се.

Тримата се спогледаха загрижено.

-      Откъде знаете? - попита Нина.

-      Че защо иначе да сте тук? Вие сте прочутата Нина Уайлд, търсите древни легенди и ги разкривате пред света. Останалите легенди от тая планина - изворът на Парвати, Шивалингам - вече са известни. Значи търсите нещо, което не е.

-      Никой не знае легендата за Криптата на Шива - каза Кит. - Доктор Уайлд я откри наскоро.

Йогата се обиди.

- Аз я знам! Както и всички, които живеят тук. - Гласът му се снижи до подигравателен шепот. - Но няма да го кажат на никого, защото това е най-голямата им тайна.

-      А вие защо ни го казахте? - попита Еди.

-      Защото съм луд! - Той нададе вик, след което отново стана сериозен. - Но вие няма да я намерите, доктор Уайлд.

-      Изглеждате ми доста сигурен в това - рече тя.

-      Криптата на Шива не е истинска; тя не съществува. Понякога легендата си е просто една легенда. По-добре си вървете у дома.