- Пилигримите отсядат ето тук - каза Джирилал и посочи колибите. - Туристите имат повече пари; те отсядат в хотелите.
- В хотел ли ще ни заведеш? - попита Нина.
- О, не! Те са частна собственост - това ще е равносил- но на обир и вашият полицай ще трябва да ме арестува! — Той се обърна със смях към Кит. - Не, знам нещо по-добро.
Накрая на поредицата от къщички имаше малък мост, който минаваше над тясна клисура. Те го прекосиха и навлязоха в същинския Кедарнат. Централната улица криволичеше нагоре по склона, вратите на къщите бяха барикадирани с торби, пълни с пясък, които да ги пазят от снега и водата от топенето на ледниците, а бравите бяха обвити с парцали за защита от студа. В края на селото се намираше най-високата му сграда, широка каменна зала с висока квадратна кула.
- Това храм ли е? - попита Нина.
- Да - отвърна Джирилал. - Един от дванайсетте джьотирлинга, най-свещените индуски светилища, където господарят Шива се е появявал. Точно там ви водя.
Кит го погледна строго.
- Смяташ да отвориш храма?
- Аз съм скромен служител на Шива; бил съм там много пъти. Това е най-доброто място, където изпадналите в нужда могат да прекарат нощта. Освен това - добави той и се ухили - знам къде свещениците крият ключа.
Кит изобщо не изглеждаше щастлив, но докато се приближаваха към храма, той повече не повдигна никакви възражения. Сградата беше впечатляваща: ниска и здрава, построена от големи каменни блокове, за да издържа на природните стихии, но функционалността ѝ се компенсираше от красиви изсечени фигури, поставени в ниши около ярко боядисания вход. Отвън на стража стоеше впечатляваща статуя на бик.
Джирилал ги въведе през портала, но вместо да тръгне към входа на храма, той зави зад ъгъла на сградата и свали снега от малка купчина тухли, мърморейки си под носа, докато проверяваше под всяка една от тях. Най-накрая триум- фално вдигна голям месингов ключ.
- Нали ви казах! - извика той, изтича до вратата, разви парцала от тежката брава и отключи. - Моля, заповядайте вътре! - Той събу сандалите си, вдигна ги и прескочи торбите с пясък.
Кит притисна длани и се поклони пред храма, след което събу ботушите си, преди да влезе. Еди погледна Нина, сви рамене и направи същото. Нина също събу ботите си, като подскачаше на един крак, докато се бореше с връзките, след което влезе вътре.
Помещението беше тъмно; селото беше затворено за през зимата и електричеството беше изключено. Еди се накани да бръкне в раницата си, за да извади фенерче, когато мека светлина озари входа. Джирилал беше запалил лампа. От мрака изникнаха фигури: различни статуи. По стените зад тях бяха нарисувани различни митологични сцени.
- Моля, приемете гостоприемството на господаря Шива - каза старецът.
- Благодаря - отвърна Нина. Тя огледа отблизо статуите. - Много са красиви. Кои са?
- Братята Пандава - рече Джирилал. - Герои от Махаб- харата. Дошли са да дирят Шива, преди да умрат. Покайвали се за убийството на братовчедите си в битка и тъй като Шива не искал да ги благослови, той приел формата на бик, за да се скрие от тях. Но те го намерили и той опитал да се скрие, като потънал в земята. Братята хванали бика за гърбицата малко преди да изчезне, тя се вкаменила и се превърнала в шивалингам. Храмът е построен около него. - Той се обърна към съседната стая и притисна длани в молитва.
Нина не можа да не забележи, че цялата му лудост е изчезнала.
- Какво ще правиш сега, след като вече си тук?
- Ще поднеса почитта си на Шива, разбира се, и ще го помоля да ви защитава по време на пътуването ви.
- Можеш ли да го помолиш за знак, който да ни подскаже къде е Криптата му? - попита Еди. Кит го погледна раздразнено.
- Еди, намираме се в свещен индуски храм - смъмри го Нина. - Дръж се прилично.
Джирилал се засмя.
- Всичко е наред, доктор Уайлд. Шива има чувство за хумор - някои казват, че Ганеша се е родил от смеха му! А сега моля, разполагайте се. Скоро ще се върна. - Той се изгуби в тъмната зала.
Еди извади комбинирана керосинова печка от раницата си и я разположи на пода.
- Все ще свърши работа - каза той, докато я палеше. - Пак е по-добре от палатка.
- Какъв е планът? - попита Нина.
- Скоро ще се стъмни, така че най-добре ще е да тръгнем на зазоряване към хребета. Би трябвало да успеем да го преминем, докато се стъмни - стига да намерим път нагоре.
- Безопасен път - добави Кит. - След онова, което ни каза Джирилал, се чудя дали не трябваше да си вземем по-сериозно алпинистко оборудване.