— Значи екипът ни е събран — каза Нина. — Благодаря ти, Кит.
Той се усмихна и извади телефона си.
— Трябва да се обадя до Лион. — Той набра някакъв номер и отиде в съседната стая, за да проведе насаме продължителния разговор.
Еди погледна към образа на планината Кедарнат на лаптопа.
— Наистина ли смяташ, че е там?
— Да, наистина — и ние сме първите хора от хиляди години, които ще я намерят. Но трябва да стигнем там преди Коил.
Мак се наведе напред.
— Няма да е лесно, Нина. Условията в тези планини по това време на годината ще бъдат ужасни. Еди е тренирал за това, но дори в този случай една погрешна стъпка може да ви убие.
Еди изсумтя.
— Лекциите ти в Полка ми харесваха много повече.
— С възрастта ставам все по-предпазлив. Може и ти да опиташ. И двамата. — Той ги погледна многозначително и се изправи. — Като стана дума, възрастта оказва влияние както на ума, така и на тялото, така че ме извинете… — И той се запъти към тоалетната.
— Веселяк — каза с обич Еди, изпращайки с поглед някогашния си командир. — Винаги внимавам. Почти. — Той забеляза, че Нина го гледа. — Какво? Не ми казвай, че си съгласна с него.
— Разбира се, че съм, Еди. У Коилови едва не ни убиха. Няколко пъти.
— Добро допълнение, нали? Освен това историята как тигър ме преследва по дървото страшно ще се котира в кръчмата!
— Ами историята за това как един психопат едва не ти разкъса гърлото със зъби, защото не го чу да се приближава? И тя ли ще се котира?
— Да, вярно, това не беше много добре. Но въпреки всичко съм цял.
— Чист късмет. — Тя взе ръката му в своята. — Еди, просто се притеснявам, че ако продължиш да я караш както си знаеш и умишлено да пренебрегваш факта, че слухът ти е увреден…
— Не съм глух, по дяволите! — сопна й се той. — Онова зъбато копеле просто извади късмет, това е.
— Или пък ти нямаше късмет — тихо каза Нина. — А е достатъчно само веднъж да се случи така, за да… — Тя млъкна, неспособна да изрече на глас ужасната мисъл.
Той стисна ръката й и се усмихна успокоително.
— Е, поне горе в планините ще бъде приятно и тихо, нали?
21.
— До тук с тишината — каза Нина, когато слезе от автобуса и се озова сред шумна тълпа.
От онова, което беше прочела, тя очакваше хималайското селце Гаурикунд да прилича повече на малка спирка по пътя към Кедарнат. Но въпреки дебелата снежна покривка и студения зимен вятър, тесните улички между пъстроцветните, построени нагъсто високи сгради бяха пълни с народ.
— Това са поклонници — обясни Кит. — През зимата Кедарнат е затворен заради времето, затова всички свещеници слизат долу в Гаурикунд.
— Затварят цялото село? — попита недоверчиво Еди, докато сваляше грамадната си раница от автобуса. — Значи когато пристигнем там, няма да има хотел за нас.
— Боя се, че не. Освен това дотам се стига пеша — поне докъдето има път. После до Кедарнат има още четиринайсет километра.
Еди погледна нагоре по долината. Макар и забулен от сивите облаци, надвисналият мрачен масив на планината Кедарнат се виждаше добре, а най-високият му връх се извисяваше на три мили над тях.
— Страхотно време улучихме.
Нина се интересуваше повече от хората. Те бяха от най-различни възрасти, облечени в най-разнообразни дрехи, от стандартното зимно облекло през пластовете ярки пъстроцветни традиционни индийски носии до обикновени оранжеви роби, които изглеждаха ужасно неподходящи за студеното време.
— И всички те са дошли да се поклонят пред Шива?
— Не всички — отвърна Кит. — Гаурикунд е свещено място и за други богове. Тук се намира горещият извор, където Шива за пръв път казал на Парвати, че я обича — хората идват да се изкъпят в него. Там е роден и синът им Ганеша.
— Това е онзи със слонската глава, нали? — попита Еди.
Кит кимна.
— Впечатлена съм — каза Нина. — От къде знаеш това?
— Даваха го в „Семейство Симпсън“.
— Аха. — Тя въздъхна и поклати глава. — Източникът на съвременното познание.
— А Барт и Хоумър обясниха ли защо има слонска глава? — попита Кит с усмивка и получи отрицателен отговор от Еди.
— Парвати се къпела в извора, а Ганеша стоял на стража. Неочаквано се появил Шива — той бил отсъствал дълго време и не разпознал в Ганеша своя син. Ганеша се опитал да го спре, за да не види Парвати, а Шива му отсякъл главата.