- Няма нужда, доктор Уайлд - каза бодро Джирилал, прескачайки торбите с пясък, за да влезе в храма. Нина се изчерви от притеснение, че я е чул. - Но аз съжалявам за вас. Няма да намерите Криптата на Шива, защото тя не е тук. Моля ви, ощастливете този стар човек и се върнете в Гаурикунд. Не рискувайте живота си заради една легенда.
- Ами това ни е работата - рече Еди с крива усмивка.
- А после казвате, че аз съм луд!
Нина се усмихна.
- Благодаря ти за загрижеността, Джирилал, но се страхувам, че вече сме стигнали твърде далеч.
- Поне мога да ви пожелая успех и да ви изпратя по пътя ви.
- След закуска - каза тя. - Ще се присъединиш ли към нас?
Той се засмя.
- Разбира се! Аз съм луд, не съм глупав!
* * *
Когато напуснаха храма, слънцето вече беше изгряло, макар небето да бе покрито с облаци. Джирилал се ръкува с тях.
- Моля ви, слезте обратно с мен - рече той с надежда в гласа. - Скоро ще завали сняг, сигурен съм.
- Ще се оправим - увери го Нина; дъхът от устата ѝ се кьлбеше в студения въздух. - Благодаря ти за помощта.
Той скромно наведе глава.
- Направих просто онова, което трябваше да се направи. Но помолих господаря Шива да бди над вас и се надявам, че ще прояви щедрост.
- Аз също - каза Кит и погледна преценяващо към хребета.
- Тогава ви пожелавам безопасно - и безметежно, ха! - пътуване. Може би пак ще се видим, ако се върнете.
- Когато се върнем, искаш да кажеш - рече Еди.
- Но разбира се, когато се върнете! Доктор Уайлд, господин Чейс, господин Джиндал... пазете се.
- Ти също - каза Нина. - Ще успееш ли да се върнеш в Гаурикунд?
Джирилал се ухили.
- Ще пея и ще танцувам, и ще се върна там толкова бързо, сякаш съм отлетял като птица! - Той изтанцува кратка джига в снега.
Еди вдигна ръка.
- Чуй ме, приятел - знаем, че не си наистина луд. Няма нужда да продължаваш да се преструваш.
Джирилал сви устни.
- Дори не се усетих, че го правя. Може би защото съм го правил толкова дълго, че вече ми е станало навик.
- Може би си го правил твърде дълго - каза многозначително Нина.
- Може би. В такъв случай ще си вървя съвсем нормално по пътя към Гаурикунд. Довиждане. И късмет.
- Благодаря - отвърна тя. - Надявам се да намериш онова, което търсиш.
- И аз се надявам - рече старецът, махна с ръка и пое обратно по дългата пътека.
Еди се обърна и погледна към техния път.
- Така, проходът в хребета се намира на около три мили оттук и е на височина от около една миля. Очаква ни доста дълго изкачване. Да тръгваме.
Нина усети новата нотка в гласа му.
- Това си беше съвсем по войнишки, Еди. Така ли командваше в SAS!
- Ако го правех както беше в SAS, нямаше още да се мотаем тук — щяхме да тичаме нагоре по планината с пълно бойно снаряжение още преди слънцето да е изгряло.
- Като говорим за оръжия - рече Нина и го погледна подозрително, - да не си донесъл...
- Разбира се, че съм. - Той свали ципа на якето си и показа уайлдито, затъкнато в кобур на кръста му.
Тя се хвана за главата.
- О, Боже. Защо?
- Хей, човек никога не знае - може пък да се натъкнем на някое йети.
- Да, точно така си представям заглавията в пресата: „Открит е легендарният хималайски човек - и получава куршум в главата от един побъркан англичанин”.
- По-добре, отколкото „Най-прочутата археоложка извън света на киното е изядена от снежно чудовище”, нали?
- Той тръгна нагоре по хълма. - Хайде, тръгвайте. Криптата на Шива няма да се намери сама. О, и още нещо! Какво имаше предвид под „побъркан”?
Нина и Кит го последваха, усмихвайки се.
Изкачването започна сравнително лесно, но не след дълго склонът стана достатъчно стръмен, за да започнат да използват телескопичните алуминиеви колове и дори ръцете си, за да издрапат нагоре. Тревата, скрита под снега, беше заменена от пръст и скали.
Те не спираха да се изкачват; Еди търсеше най-добрия маршрут. Въпреки опита му, няколко пъти се наложи да се връщат, когато пътеката ставаше твърде стръмна, за да я изкачат без алпинистки приспособления - нещо, което той искаше да избегне колкото се може по-дълго. Но към подножието на хребета наистина имаше път, колкото и заплетен и изтощителен да беше той.
Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-чести ставаха спиранията за почивка.