- Господи, направо съм скапана - изпъшка Нина, след като се отпусна върху един камък. Тя свали едната си ръкавица и разтърка слепоочията си.
След миг Еди се озова до нея.
- Главоболие ли имаш?
- Малко. Нищо сериозно - успокои го тя. — Просто трябва да си поема дъх.
- Сутринта си изпи хапчето против височинна болест, нали?
- Да, изпих го. Добре съм, наистина. А ти, Кит?
Полицаят дишаше бавно и дълбоко.
- Добре съм, мисля. Това е най-изтощителният случай, по който съм работил.
- Кражбите на произведения на изкуството едва ли са те отвеждали до Хималаите - рече Еди, оглеждайки терена. Районът под краката им беше скрит от мъглата, но той можеше да види как облаците видимо се издигат, тласкани от силните планински ветрове. Той погледна по-нависоко. Облачната покривка беше станала още по-гъста и мрачна, а въздухът беше осезаемо по-мъплив, отколкото когато напуснаха Кедарнат. - Джирилал беше прав. Мисля, че скоро ще завали сняг.
Нина погледна нещастно към облаците.
- Приятен коледен сняг като от картичките, или сняг, завихрян от пронизваща до костите виелица?
- Познай от три пъти. Как ти е главата?
- По-добре. Малко.
- Дай ѝ още една минутка. - Той я потупа по рамото.
Докато чакаше главата да я отпусне, Нина започна да се оглежда. Въпреки снежната покривка, беше видимо, че склонът е стъпаловиден, сякаш в него са изсечени дълги тераси.
- Забеляза ли това? Изглежда като направено от човешка ръка.
- Тук горе? - рече скептично Еди. - На тази височина няма дори трева.
- В миналото е имало топли периоди - дори в Антарктида е имало растителност, забрави ли? Може би по времето на Талънор свещениците от Кедарнат са отглеждали зеленчуци тук. А може би е имало хора, които са живеели по- близо до Криптата на Шива - все отнякъде е трябвало да си намират храна.
Той поклати глава.
- Може да са просто каменни пластове.
- Да, знам. И ако са били използвани за сеитба, то ще да е било преди много време - ужасно са ерозирали. Но все пак е интересно предположение.
- Зависи каква е представата ти за интересно.
- Я замълчи там.
Щом главоболието на Нина отшумя, те потеглиха отново. Над тях се издигаше хребетът, колосална каменна стена. От близо „прорезът” се оказа дълбок проход. Еди го огледа през бинокъла си.
- Има път до него. Доста е стръмен и има много завои, но според мен ще се справим без да се налага да се връзваме.
- Ще го стигнем ли преди да започне да вали? - попита Кит.
Еди погледна към небето. Облаците се бяха сгъстили още повече.
- Сигурно не. Но пък може да се окаже не чак толкова зле. Вятърът не е много силен.
- Да се надяваме, че ще си остане така - каза Нина.
Поеха по стръмния път към прохода. След около половин миля спряха, за да похапнат. Минаваше обяд; оставаха само пет часа до залез слънце. Отпочинали и нахранени, тримата ускориха крачка, докато не стигнаха до края на пътеката.
Слънцето се беше скрило зад един облак, температурите падаха. Нина осъзна, че облаците се сгъстяват все повече. Върховете на Кедарнат вече не се виждаха, а юрната част на прохода се губеше в оловна сивота. Докато гледаше, край нея прелетя самотна снежинка. Възможно бе да е случайност... но после се появи още една. И още една.
- Мамка му - промърмори Еди, когато снеговалежът се засили. Той се опита да открие криволичещата пътека. - Имаме да изкачваме още сто метра, а горе няма къде да намерим убежище в случай, че нещата загрубеят. Трябва или да се върнем долу и да изчакаме да спре, или да се изкачим на върха въпреки времето.
- Ще успеем ли да се изкачим догоре? - попита Нина.
- Не знам. - Еди огледа облаците. - Ако вятърът не се засили, бихме могли, но... - Той сви рамене. - Зависи колко силно искаш да видиш какво има там горе.
- Времето ни притиска - напомни му тя. - Ако семейство Коил направят връзката с Кедарнат, те също ще потеглят насам - и то най-вероятно с хеликоптер.
- Лошото време ще попречи на хеликоптера, също както и на нас. Щом не можем да се качим там, и те няма да могат.
- Но когато се проясни, те ще могат да отлетят право до върха. - Нина погледна към криволичещата пътека. - Ако смяташ, че рискът е твърде голям, тогава... ще изчакаме, докато времето се пооправи - каза неохотно тя. - Но ако смяташ, че ще успеем, то трябва да опитаме. Възможно е Криптата на Шива да се намира от другата страна на прохода. А може и да е вътре в него.