- Трябваше да се досетя, че ще предизвика суматоха, по дяволите. Почакайте малко. - Той прекоси залата, за да затвори вратата, което се оказа доста трудно, заради опитите на събралите се отвън зяпачи да надникнат вътре. - Това е частно парти, така че се омитайте оттук! - предупреди ги той, затръшвайки вратата, след което се обърна към новопристигналия и неговата придружителка. - Радвам се, че успя. Закъсня само с един час.
Както обикновено, Грант Торн не обърна никакво внимание на сарказма му.
- Извинявай, пич - рече холивудската звезда. - Джесика не можеше да реши коя рокля да облече.
Еди разпозна в придружителката му Джесика Лейнс, холивудска старлетка, станала известна с две успешни тийнейджьрски комедии и един хорър, както и с готовността си да се съблича пред камера.
- Радвам се да се запознаем - каза той на русокоската, която се усмихна безизразно.
- Еди тук спаси живота ми - каза и Грант. - Той е готин тип, нищо че е британец.
- Леле, спасил си живота му? - попита Джесика. - Страхотно. Значи ти си някакъв телохранител?
- Нещо такова - отвърна безучастно Еди. Някой се опита да надникне в залата; той мина зад Грант, за да залости вратата отново, прошепвайки му: - Мислех, че ще доведеш другата Джесика. Нали се сещаш, тъмнокосата?
- Назад си с новините, старче - тихо му отвърна Грант.- Освен това все е Джесика, нали?
Еди поклати глава, след което поведе двамата през залата, която изведнъж се наелектризира от присъствието на звездната двойка. Холи особено много беше зашеметена от появата в реално време на мъжа, когото досега беше виждала само на плакатите по стените в стаята си.
- Народе, това са Грант и Джесика, които... сигурно познавате.
Докато Еди се занимаваше с представянето им, бабчето ги гледаше втренчено.
- О, теб те знам - каза тя на Грант. - Видях те по телевизията. Ти участваш в онази реклама, нали?
- Не! - изсъска ужасената Холи. - Това беше реклама за филма му! В който играе главна роля! Като звезда!
- О, това обяснява всичко. Напоследък не гледам филми - рече доверително бабчето на Грант. - Всичките са толкова шумни и пълни с насилие, големи глупости. Но съм сигурна, че твоят е много добър - добави учтиво тя.
Еди сподави смеха си при вида на смутеното лице на Грант.
- За питиета отивах, нали?
Той се запъти към бюфета, разминавайки се с Нина.
- Коя е тази с Грант? - попита тя.
- Една Джесика.
- Мислех, че приятелката му е с тъмна коса.
- Стига, скъпа. Самата ти си знаменитост, знаеш как стават тия неща.
- Не съм знаменитост - отвърна Нина, леко смутена от думите му.
- Да бе. Все едно това, че двеста милиона души те видяха на живо по телевизията във вътрешността на Сфинкса, не се брои.
Тя изръмжа.
- Не ми напомняй. До после. - Целуна го по бузата и се отдалечи, забелязвайки група приятели и колеги до една от масите. - Мат, Лола! - извика тя, приближавайки се към тях. - Всичко наред ли е?
- Страхотно е, благодаря - отвърна Мат Трули, вдигайки чашата си. - Страхотен купон сте спретнали двамата с Еди. Поздравления!
- Е, всъщност Еди го организира - призна тя на тантурестия австралийски инженер. - Аз бях малко заета с работа - повечето време прекарах в Сан Франциско. Но щом ви е приятно, с удоволствие бих си приписала заслугата за това!
- Изглеждаш страхотно, Нина - каза Лола Джианети. Нина усети как се изчервява от комплимента на личната си асистентка - макар че трябваше да признае, че кремавата и рокля беше много по-елегантна от костюма, който носеше в офиса или раздърпаните и удобни дрехи, които предпочиташе да носи на терен. - Освен това не знаех, че двамата с Еди можете да танцувате!
- Това танго беше доста разгорещяващо - обади се Мат.
- Има ли много... ъъъ... самотни жени на курса по танци?
Появата на един от гостите спаси Нина от отговора на този въпрос.
- Ето те и теб, Нина - каза Роуън Шарп. - Мислех си, че въобще няма да успеем да поговорим.
- Прекарахме почти цяла седмица заедно, Роуън - каза тя с усмивка. - Човек би могъл да си помисли, че вече ти е писнало да ме гледаш.
- О, стига глупости. - Високият, чернокос мъж от Кънектикът беше на около трийсет години и облечен в смокинг изглеждаше още по-елегантен от обикновено. Нина забеляза развеселено, че той веднага привлече вниманието на Лола. - Никога нямаше да го пропусна - дори ако трябваше да долетя от Сан Франциско, за да присъствам.
- Роуън, това е Мат Трули - представи го Нина. - Той работеше за UNARA, а сега е в Организацията за океанографски проучвания. Мат, това е мой стар приятел, доктор Роуън Шарп. Той отговаря за изложбата „Съкровищата на Атлантида”.