— Можеш ли да го помолиш за знак, който да ни подскаже къде е Криптата му? — попита Еди. Кит го погледна раздразнено.
— Еди, намираме се в свещен индуски храм — смъмри го Нина. — Дръж се прилично.
Джирилал се засмя.
— Всичко е наред, доктор Уайлд. Шива има чувство за хумор — някои казват, че Ганеша се е родил от смеха му! А сега моля, разполагайте се. Скоро ще се върна. — Той се изгуби в тъмната зала.
Еди извади комбинирана керосинова печка от раницата си и я разположи на пода.
— Все ще свърши работа — каза той, докато я палеше. — Пак е по-добре от палатка.
— Какъв е планът? — попита Нина.
— Скоро ще се стъмни, така че най-добре ще е да тръгнем на зазоряване към хребета. Би трябвало да успеем да го преминем, докато се стъмни — стига да намерим път нагоре.
— Безопасен път — добави Кит. — След онова, което ни каза Джирилал, се чудя дали не трябваше да си вземем по-сериозно алпинистко оборудване.
— Взели сме достатъчно — каза Еди и побутна раницата си. Вътре издрънча метал. — Всичко ще бъде наред, стига да не се налага да се катерим по отвесни скали — ако времето остане все така хубаво.
— Смяташ ли, че ще се задържи? — попита Нина.
— На подобни места е възможно да се промени напълно за пет минути. Единствения начин да го предвидим, е да следим условията и ако усетим промяна, да се подготвим за нея. — Той погледна към техните раници. — Така, къде е храната?
След като наизвадиха провизиите и разопаковаха спалните чували, те налягаха около печката. Кит започна да приготвя храната. Нина погледна към съседната зала.
— Джирилал? — извика тя. — Искаш ли да хапнеш нещо? — Никакъв отговор. — По-добре да видя дали всичко е наред — каза тя, притеснена, че продължителният студен преход може най-накрая да е взел своето.
Съседната по-голяма стая беше тъмна, с изключение на слабичък оранжевеещ пламък — липсата на прозорци беше поредната защита срещу времето. След като се приближи, тя установи че светлината идва от свещ, скрита зад завеса. До нея достигна гласът на Джирилал, който говореше тихо на хинди. Тя дръпна леко завесата и влезе в малката стаичка зад нея.
— Джирилал? Добре ли си?
Старецът седеше с кръстосани крака на каменния под пред малък олтар, а примигващата свещ зад него осветяваше тюркоазените стени. Той се обърна стреснато.
— Не, не трябва да влизаш тук! — извика той и се изправи.
— Съжалявам! — каза Нина и отстъпи назад. — Просто исках да се уверя, че си добре.
Той се успокои и наведе глава.
— Не, аз трябва да се извиня. Трябваше да ви кажа какво ще правя и да ви помоля да не ме безпокоите. Вината е моя.
Въпреки желанието си да уважи усамотението на молитвата му, Нина не се сдържа и огледа олтара.
— Това да не е…
— Шивалингам, да. — Обикновено белите лингами имаха цилиндрична форма, но този представляваше малка тристранна пирамида от полиран черен камък, с три отвесни червени линии. — За онези, които са постигнали просветлението, господарят Шива се разкрива като стълб от светлина и ги благославя.
— А ти…
— Не. — Той тъжно поклати глава. — Не съм достоен. Има твърде много неща, за които да диря прошка. — Той взе свещта и внимателно, но твърдо избута Нина от камерата. — Така — рече той с малко по-енергичен глас, — не спомена ли нещо за храна?
22.
Макар и вътре в храма, увита като пашкул в спалния си чувал и навлечена с няколко ката дрехи, Нина се събуди треперейки. Еди вече беше станал и топлеше вода на печката.
— Добро утро, слънчице.
— Добро утро — измънка тя. — Колко е часът?
— Към седем без двайсет. Слънцето ще изгрее скоро. Щом се покаже, трябва да тръгнем. Чака ни доста ходене.
— Очаквам го с нетърпение. — Тя се надигна и видя, че външната врата е широко отворена и пропускаше утринната светлина. — Къде са Кит и Джирилал?
— Кит излезе да се облекчи. Не знам къде е старецът; той излезе преди около двайсетина минути. Може да е бил на зор.
Нина изпъшка.
— Можеше и да не ми го споменаваш, Еди. — Тя дръпна ципа на спалния чувал. — Какво има за ядене?
— Първо кафето, после закуската. Доста е калорична, ще имаме нужда от нея. Питки, овесена каша, такива неща.
— Ммм. Вкусно — каза тя без капчица ентусиазъм.
— Хей, ти поиска да дойдем тук. Между другото, сега, като познавам терена, пак погледнах картата. Мисля, че избрах правилния маршрут. Според Джирилал е безопасно.