— А той колко добре познава района?
Еди се усмихна заговорнически.
— По-добре, отколкото си признава. Хитър кучи син. Мисля, че това не е първия път, когато се качва тук горе през зимата.
Нина посочи съседната зала.
— Сигурно е идвал да се моли на шивалингам. Горкият човек. За каквото и да се кае, според мен не вярва, че ще получи опрощение.
— Ами може пък в следващия му живот да му провърви. — Еди се обърна към входа, където се появи Кит.
— Добро утро, Кит — каза Нина. — Джирилал навън ли е?
Той търкаше усилено премръзналите си пръсти.
— Да. Каза, че иска да наблюдава изгрева на слънцето.
— Сигурно е премръзнал там!
— Сигурно е луд — поправи я Еди. — Каква ирония, нали вече се правеше на такъв.
Нина поклати глава.
— Просто търси опрощение, а аз не виждам как ще го намери, след като сам не може да си прости. Наистина го съжалявам.
— Няма нужда, доктор Уайлд — каза бодро Джирилал, прескачайки торбите с пясък, за да влезе в храма. Нина се изчерви от притеснение, че я е чул. — Но аз съжалявам за вас. Няма да намерите Криптата на Шива, защото тя не е тук. Моля ви, ощастливете този стар човек и се върнете в Гаурикунд. Не рискувайте живота си заради една легенда.
— Ами това ни е работата — рече Еди с крива усмивка.
— А после казвате, че аз съм луд!
Нина се усмихна.
— Благодаря ти за загрижеността, Джирилал, но се страхувам, че вече сме стигнали твърде далеч.
— Поне мога да ви пожелая успех и да ви изпратя по пътя ви.
— След закуска — каза тя. — Ще се присъединиш ли към нас?
Той се засмя.
— Разбира се! Аз съм луд, не съм глупав!
Когато напуснаха храма, слънцето вече беше изгряло, макар небето да бе покрито с облаци. Джирилал се ръкува с тях.
— Моля ви, слезте обратно с мен — рече той с надежда в гласа. — Скоро ще завали сняг, сигурен съм.
— Ще се оправим — увери го Нина; дъхът от устата й се кълбеше в студения въздух. — Благодаря ти за помощта.
Той скромно наведе глава.
— Направих просто онова, което трябваше да се направи. Но помолих господаря Шива да бди над вас и се надявам, че ще прояви щедрост.
— Аз също — каза Кит и погледна преценяващо към хребета.
— Тогава ви пожелавам безопасно — и безметежно пътуване. Може би пак ще се видим, ако се върнете.
— Когато се върнем, искаш да кажеш — рече Еди.
— Но разбира се, когато се върнете! Доктор Уайлд, господин Чейс, господин Джиндал… пазете се.
— Ти също — каза Нина. — Ще успееш ли да се върнеш в Гаурикунд?
Джирилал се ухили.
— Ще пея и ще танцувам, и ще се върна там толкова бързо, сякаш съм отлетял като птица! — Той изтанцува кратка джига в снега.
Еди вдигна ръка.
— Чуй ме, приятел — знаем, че не си наистина луд. Няма нужда да продължаваш да се преструваш.
Джирилал сви устни.
— Дори не се усетих, че го правя. Може би защото съм го правил толкова дълго, че вече ми е станало навик.
— Може би си го правил твърде дълго — каза многозначително Нина.
— Може би. В такъв случай ще си вървя съвсем нормално по пътя към Гаурикунд. Довиждане. И късмет.
— Благодаря — отвърна тя. — Надявам се да намериш онова, което търсиш.
— И аз се надявам — рече старецът, махна с ръка и пое обратно по дългата пътека.
Еди се обърна и погледна към техния път.
— Така, проходът в хребета се намира на около три мили оттук и е на височина от около една миля. Очаква ни доста дълго изкачване. Да тръгваме.
Нина усети новата нотка в гласа му.
— Това си беше съвсем по войнишки, Еди. Така ли командваше в SAS!
— Ако го правех както беше в SAS, нямаше още да се мотаем тук — щяхме да тичаме нагоре по планината с пълно бойно снаряжение още преди слънцето да е изгряло.
— Като говорим за оръжия — рече Нина и го погледна подозрително, — да не си донесъл…
— Разбира се, че съм. — Той свали ципа на якето си и показа уайлдито, затъкнато в кобур на кръста му.
Тя се хвана за главата.
— О, боже. Защо?
— Хей, човек никога не знае — може пък да се натъкнем на някое йети.
— Да, точно така си представям заглавията в пресата: „Открит е легендарният хималайски човек — и получава куршум в главата от един побъркан англичанин“.
— По-добре, отколкото „Най-прочутата археоложка извън света на киното е изядена от снежно чудовище“, нали? — Той тръгна нагоре по хълма. — Хайде, тръгвайте. Криптата на Шива няма да се намери сама. О, и още нещо! Какво имаше предвид под „побъркан“?