Тя се надигна, сякаш се канеше да пропълзи надолу по коридора, за да разследва, но Еди я дръпна обратно.
- Ей! Първо трябва хубаво да се стоплиш. Може и да похапнем нещо, докато сме тук.
- Ами щом трябва... - Те се усмихнаха един на друг, след което Еди бръкна в раницата за провизии.
След половин час се бяха по съвзели и бяха готови да тръгнат. Нина беше поела водачеството.
- Продължава зад този ръб - докладва тя, осветявайки скалата с фенерчето.
- Още колко? - попита Кит.
- Не знам - все още не се вижда краят. Но пък става по-широк. - Тя продължи да върви напред.
- Боже, намали малко - оплака се Еди. - Нали не сме намерили Криптата на Шива... - Гласът му секна.
- Да не би да мислиш... - рече Кит с ококорени очи.
- С нейния късмет не бих се учудил. Хайде! - Той тръгна напред по тесния коридор, следван от Кит.
Двамата настигнаха Нина. Тунелът наистина се разширяваше — и ставаше по-висок.
- Виждам дневна светлина - каза тя. Върху стените пред тях танцуваха сивкави сенки.
Еди свали качулката си.
- Тук няма вятър. - Това не беше съвсем вярно - той усещаше лек полъх върху зачервените си от студа бузи - но това не можеше да се сравни с вихрите в другия край на тунела. Оставаше им още един завой, но слабата дневна светлина вече се забелязваше ясно зад него.
- Тук се разширява още - каза Нина. Еди и Кит стигнаха завоя и застанаха от двете ѝ страни.
Всички замръзнаха от изненада.
- Е, дявол да го вземе... - прошепна Еди, след като огледа невероятното място. - Мисля, че я намерихме.
23.
Накрая на тесния каньон, който прорязваше хребета, се виждаше пещера. Тук снегът се сипеше спокойно, а не се вихреше от бурята. Единственото, което се виждаше от небето, беше една назъбена сивкава линия.
Но тримата бяха изгубили интерес към времето.
В почти отвесните стени на долината бяха изсечени балкони, украсени със скулптури, колони и ниши, с десетки сводести входове към стаи. Сложната архитектура несъмнено беше индуска, от стените се взираха лица на богове, които изглеждаха ужасно древни. Ерозията на времето бе взела своето, повечето от скулптурите бяха повредени и имаха липсващи секции, големи части от терасите се бяха срутили, разбивайки пода под тях и засипвайки долината с натрошени отломки.
- Мили Боже - каза Нина и пристъпи напред под сипе- щия се сняг. Краят на долината се криеше в мъгла и сянка, но тя можеше да види достатъчно, за да изпадне в благоговение пред мащаба на откритието. Преброи по седем тераси от всяка страна, които се издигаха на два метра една над друга по каменните стени. - Това сигурно е на хиляди години. Повече от единайсет хиляди, ако е същото място, за което споменава Талънор.
Кит беше също толкова зашеметен.
- Как така никога не е било открито? Намираме се само на няколко километра от най-свещеното място в Индия - все някой трябва да го е видял!
- Отгоре нищо не се вижда - осъзна Еди, сочейки към небето. - Намираме се на северната страна на хребета, която никога не се осветява директно от слънцето. - Той погледна към най-високата тераса. - Отгоре са надвиснали скали. Сигурно няма да се види дори и да се надникне от ръба.
- Криптата на Шива трябва да е някъде тук - каза Нина, преминавайки от възхита към вълнение. - Как смятате, колко ли е дълга долината?
- Има само един начин да го разберем - отвърна Еди и махна с ръка към другия край на каньона. - Да идем и да видим.
Тръгнаха напред. Над тях тъжно виеше вятърът. От мрака изникваха все повече детайли: различни линии прекосяваха каньона, свързвайки отделните нива. Първоначално бяха обикновени въжета, увиснали под тежестта на снега, но след това се появиха по-сложни преходи - с въжета, които подкрепяха и ръцете и краката, а по-нататък имаше дори истински въжени мостове, които се люлееха високо над главите им.
Еди изгледа един със съмнение.
- Няма начин това да е на единайсет хиляди години. Въжените мостове не могат да издържат толкова дълго, ако някой не ги поддържа.
- Смяташ, че някой е идвал тук наскоро? - попита Кит.
- Така ми се струва.
Нина отиде до един от сводестите входове и огледа скулптурите около него, преди да освети с фенерчето вътрешността.
- Повечето от надписите са на ведически санскрит... но има и такива на класически санскрит, който е влязъл в употреба едва около 400 година пр. н. е.
Тя влезе в камерата и установи, че е затрупана с вековен боклук. Стаите на първия етаж щяха да се наводнят по време на пролетното топене на снеговете, затова всичко, оставено в тях, очевидно беше считано за ненужно от обитателите на долината. Голяма част от предметите, които лъчът на фенерчето ѝ освети, се бяха разпаднали до степен на неразпознаване, но тя зърна проблясък на метал и внимателно го измъкна от боклука.