- Я погледнете тук!
- Меч? - попита Еди.
- Ятаган или поне онова, което е останало от него. - Тя огледа ръждясалата дръжка. - Тук има надпис - като че ли на арабски. Части от Индия са били завладени от мюсюлманите след тринайсети век, така че това е поне оттогава.
- Не мисля, че са стигнали чак дотук - каза Кит.
- Сигурно е била експедиция, която е търсела търговски маршрут до Китай - или може би дори са търсели Криптата на Шива. Кой знае? Но очевидно са стигнали дотук. - Тя върна меча на мястото му и продължи да върви напред.
Над тавите им се появиха нови мостове; Еди забеляза и други въжета да висят между нивата и над пролуките, където каменните стени се бяха начупили. Дори след като мястото беше започнало да се руши, тук бяха продължили да живеят хора. Но нищо от онова, което Ьиждаха, не можеше да им даде ясна представа кога е било окончателно изоставено.
Но скоро всички мисли излетяха от главите им. Пред тях изникна почти отвесна стена от черен камък, висока стотина метра. Някога до най-високите тераси се беше издигало огромно каменно стълбище, което сега беше почти напълно разрушено. Единственият начин да стигнат догоре беше по криволичещите ръбове на стените и през различните мостове, свързващи местата, откъдето можеха да се изкачат до следващото ниво. Триизмерен лабиринт, в който едно под- хлъзване можеше да доведе до фатално падане.
Но онова, което ги очакваше горе, предполагаше, че подобен опит си заслужава риска.
- Това е Шива - ахна Нина.
На върха на срутеното стълбище се намираше широк перваз... на който, под надвисналите скали, се издигаше огромна статуя на индуския бог. С два крака, но с четири ръце, коло- салната фигура беше заела поза на танцьор. Скулптурата, изсечена в скалната стена, се издигаше на височина от двайсет метра и се извисяваше над странното селище в ниското. Главата й беше изкривена под остър ъгъл, устните бяха изкривени в подигравателна полуусмивка, която предполагаше, че тя знае някаква тайна... и предизвикваше зяпачите да я открият.
Кит наведе глава, покланяйки се уважително пред гиганта.
- Мисля, че намерихме онова, за което дойдохме.
Нина бързо свали раницата си и започна да търси нещо вътре.
- Къде се е дянало проклетото нещо... ето го! - Тя извади дубликата на ключа и го вдигна нагоре. - Погледнете! Същото лице, същото изражение. Това наистина е ключът за Криптата на Шива! Трябва да се качим горе!
Еди огледа начупените тераси.
- Настина ли си готова да рискуваш живота си, изкачвайки се по тези въжета?
- Не може да няма друг път нагоре, нещо, което да не се вижда от земята. - Тя посочи към руините на стълбището. - Виждаш ли, по него можем да се изкачим до втория етаж, след това можем да минем на следващия, като се изкатерим по онези скулптури, които достигат до процепа в следващия перваз.
- Ами ако всичко се срути веднага, щом се отпуснем с цялата си тежест върху него?
- Остава ни само да се надяваме, че Шива е послушал Джирилал, когато го е помолил да бди над нас.
- Ако Шива наистина се е грижил за нас, би могъл да ни прати по-приятно време. - Еди погледна към тъмното сиво небе над каньона, където все още бяха струпани снежните облаци. - Освен това ни остава само час, преди да се стъмни.
- Нямам намерение да оставам тук - рече нетърпеливо Нина. - Да видим докъде ще стигнем, става ли? После ще слезем долу преди да се стъмни и ще си направим лагер.
- Господи, добре! - Те се запътиха към основата на стълбището. - Оставете раниците в онази стая, за да не се налага да ги мъкнем с нас.
Нина пъхна дубликата на ключа във вътрешния джоб на палтото си и след като оставиха раниците си, те започнаха да се изкачват по натрошения камък. Само за няколко минути успяха да стигнат до второто ниво. Скулптурите, които им беше посочила Нина, представляваха сложна плетеница от образи на животни - бикове и слонове.
- Големият човек горе няма да се обиди, ако ги използваме вместо стълба, нали? - обърна се Еди към Кит.
Индиецът се усмихна.
- Причината да дойдем тук е да го възвеличаем, така че господарят Шива едва ли ще има нещо против.
- Страхотно. Харесва ми да имам някой бог на моя страна. Който и да е той. - Еди изчетка снега от каменните скулптури и започна да се изкачва. - Стабилни са - извика той към тях, след като стигна до следващото ниво.