Втора започна да се изкачва Нина, като пъшкаше тежко от усилие. Еди й помогна да се качи, след това направи същото и за Кит.
- Така, сега накъде? - попита тя. Процепът в терасата беше твърде широк, за да го прескочат, но като че ли можеха да го заобиколят, изкатервайки се по изсечените скулптури, за да достигнат до няколко висящи въжета малко по-нататък.
Еди провери здравината на скулптурите, след което внимателно премина над процепа. Каменното лице на една крава изпука предупредително, щом стъпи върху него; той побърза да намери стабилна стъпенка и успя да премине. Нина и Кит го последваха, избягвайки нестабилното място. Когато се озоваха от другата страна, Еди вече беше проверил дали въжетата ще успеят да издържат тежестта му.
- Добре ли е? - попита Нина.
- Твърде добре, ако питаш мен - отвърна той.
- Смяташ, че някой е бил тук наскоро? - попита Кит.
- Да. Със сигурност през последните няколко години.
- В такъв случай някой знае за това място - рече Нина.
- Джирилал! Това обяснява защо се опитваше толкова усилено да ни убеди да не идваме тук. Притесняваше се, че ще го намерим.
- Той има перфектното прикритие - започна да разсъждава Кит. - Може да наблюдава всеки, който пристигне в Кедарнат или Гаурикунд, а никой няма да обърне голямо внимание на един йога.
- Но той не направи нищо да ни спре, нали? - каза Еди, докато се изкачваше по увисналите въжета. - Би могъл да ни убие в съня ни, ако искаше.
- Може би... а може би просто ни е предупреждавал - предположи Нина и тази мисъл не ѝ допадна още щом я изрече на глас.
Еди погледна надолу към нея.
- За какво?
- Не знам. Дори стигането дотук си беше доста опасно, но... - Тя се опита да прогони мисълта и започна да се катери след Еди.
На следващата тераса си очакваше нова стая, изсечена в стената. От двете страни на входа ѝ имаше каменни фигури. Когато и Кит се качи, Нина освети вътрешността ѝ с фенерчето. Стаята беше доста по-дълбока от камерите на първия етаж. Близо до входа бяха складирани хаотично купчини дърва... но малко по-навътре фенерчето освети нещо по-симетрично.
Дървени сандъци.
Нина влезе в стаята; под краката й хрущяха отчупени частици. Сандъците бяха стари, грубото дърво беше обез- цветено и изгнило, но конструкцията им несъмнено беше продукт на индустриалната епоха. Когато се приближи до тях, тя различи надпис.
Езикът беше английски.
- Нина, идваш ли? - извика Еди.
- Еди, виж тук! - Тя клекна до единия сандък и прочете част от надписа. - „577/450 Мартини-Хенри”. Някаква идея какво може да означава?
- Това са муниции - отвърна той. - .577 калибър, патрони с калибър 11 мм. „Мартини-Хенри” е много стара пушка.
- Колко стара? И кой я е използвал?
- Британската империя. Не знам точно кога - предполагам, че е през Викторианската епоха.
Тя се изправи.
- Което означава, че британците от колониалната епоха също са намерили това място. Не може да не са си водили записки за него... ако въобще са се върнали.
- Нима искаш да кажеш, че онзи, който е живял тук, е убил онези, които са го намерили?
- Така изглежда. - Те излязоха на терасата, където ги очакваше Кит.
- Кои са били те? И къде са живеели?
През воя на вятъра до тях достигна слаб звук: отекващ шепот.
И ставаше все по-силен.
Нови и нови гласове се вливаха в зловещия хор, мърморенето звучеше навсякъде около тях.
- Не мисля, че са живеели - прошепна Нина.
От всички тъмни процепи в долината започнаха да излизат мъже. През падащия сняг единственото, което успя да различи бе, че всички бяха облечени в тъмносини роби и главите им бяха избръснати.
Еди погледна през процепа в перваза.
- Мамка му. Под нас има още много.
- Кои са те? - попита нервно Кит.
- Пазители - предположи Нина. - Защитават Криптата на Шива. И мисля, че го правят от много отдавна.
- Може да поговорим с тях. - Кит извика през процепа нещо на хинди. Думите му като че ли нямаха никакъв ефект - от камерите излизаха все повече мъже.
- Какво им каза? - попита Нина.
- Казах им, че съм полицай и че не им мислим злото.
- Мисля, че не ти повярваха! - извика Еди. – Залегни!
Той бутна Нина на пода. Нещо проблесна над тясната долина, отскочи от стената зад тях и с въртене се отдалечи. Кит се наведе, когато друг подобен предмет се засили към него. Той се удари в стената с металически звън и падна на снега до Еди. Плосък обръч от блестяща стомана с диаметър около девет инча, чакрам, върху който беше гравиран надпис на санскрит - и с остър като бръснач външен ръб, както установи Еди, когато се опита да го вдигне.