- Ох! Това са тия гадости от сериала „Принцеса Зина”! - изръмжа той, когато поредния чакрам изсвистя над главата му. Той извади пистолета си. Нападателите им явно разпознаха оръжието и предупредителни крясъци ги накараха да се прикрият. Еди чу стъпки по терасата под тях и се прицели през процепа. Една фигура в роба побърза да изчезне.
- Какво ще правим? - попита Нина, като гледаше разтревожено към входовете на отсрещната стена. От сенките в нея се взираха човешки лица. Прикриването в съседната камера не беше вариант: тя нямаше други изходи и вътре щяха да се окажат в капан.
- Ако застрелям няколко, това може да подплаши останалите. - Еди насочи пистолета си към един от сводестите входове и лицата незабавно изчезнаха в мрака. - Трябва ми просто един добър изстрел...
- Еди! - извика предупредително Нина, забелязвайки един мъж, който се изкачваше през друг процеп, на около дванайсет метра от тях. Еди се обърна с насочен пистолет, но в този миг нещо тежко го удари по ръката с невероятна сила и тялото му изтръпна от болка.
Пистолетът падна от ръката му, удари се в ръба на терасата и полетя към земята.
- Гръм и мълнии! - изрева Еди, стиснал ръката си.
Предметът, който го беше ударил, лежеше наблизо. Това беше парче бронз с формата на гира, дълго почти един фут. Ваджра, друго древно индийско оръжие, което се използваше като свещен жезъл при будистките ритуали - или като бойно средство за хвърляне по цел.
Човекът, който се катереше нагоре, видя, че е обезоръжил противника си, протегна ръка през рамо и извади един меч от ножницата, привързана на гърба му.
- Ъъъ, мисля, че трябва да тръгваме - припряно рече Нина, подръпвайки нетърпеливо ръкава на Еди.
- Накъде?
- Нагоре! - Тя тръгна да се катери по гравираната стена към петото ниво, Кит побърза да я последва.
Еди погледна към долината. Иззад ъгъла изскочиха мъжете в роби и започнаха да се катерят по стените. Онзи, който беше хвърлил ваджрата, тичаше по терасата към него с вдигнат меч.
Той грабна индийското оръжие и го запрати по тичащия мъж. Ваджрата го удари силно в лицето с тъп звук. Човекът се строполи на земята, облян в кръв.
Еди се накани да изтича към падналия мъж и да грабне меча му, но го възпря залп от ракети от другата страна на каньона. Той се наведе, за да избегне евентуален удар от чакрам и няколко камъка с размера на юмрук, след което се претърколи към стената.
Нина вече се беше изкачила на следващата тераса.
- Еди, насам! - извика тя, стигайки до един от въжените мостове. Разположените му на доста голямо разстояние дъски бяха покрити със сняг и от тях висяха ледени шушулки.
- Да не си се побъркала? - извика той, докато Кит му помагаше да се изкачи.
- Няма друг изход оттук! - Тази част от перваза беше прорязана от твърде широк процеп, който не можеше да бъде прескочен, а статуите, изсечени в стената, бяха разрушени.
- Мамка му! - той погледна надолу. Пазителите имаха предимството да бъдат на своя територия, познаваха най- бързите маршрути към горните нива и бързо се приближаваха към тях. От другата страна на долината обаче той забеляза здраво стълбище, което водеше към нивото срещу шестата тераса. Ако успееха да намерят път към най-горното ниво, може би щяха да успеят да преминат през него до гигантската статуя на Шива... - Нина! Ключът - дали ще успее да ни вкара в Криптата?
- Какво? - извика изненадано тя. - Не знам. Защо?
Той посочи гигантската фигура, замръзнала в танца си.
- Ако успеем да влезем вътре, може да ги спрем.
- Но те също ще имат ключ!
- Ще залостим вратата! Хайде - да минем от другата страна!
Тя колебливо се хвана за едното от въжетата-парапети на моста.
- Не мисля, че това е безопасно...
- Щом те могат да го използват, значи и ние можем! - През процепа прелетяха още камъни и засипаха стената. Еди хвърли един обратно. Той улучи най-близкия изкачващ се мъж. Човекът изпищя и падна на долния перваз. - Тръгвай!
Нина стъпи на първата дъска. Тя изскърца, но издържа. Вкопчила двете си ръце във въжетата, тя направи още една крачка, после още една. Ледените шушулки се чупеха и падаха на земята.
- Ти си втори - каза Еди на Кит, докато взимаше още един камък. Като че ли пазителите нямаха желание да нападат Нина и бяха съсредоточили атаката си върху двамата мъже. Може би се страхуваха, че ще повредят моста. Той избягна поредния летящ към него камък и погледна надолу. Някой от пазителите вече се намираха само на два етажа под него и тичаха по перваза към въжетата, за да продължат изкачването си.