Последните няколко фута бяха най-трудни, стръмният, покрит със сняг склон не предлагаше никаква опора. Еди забиваше силно носовете на ботушите си в замръзналия сипей и влачеше Нина след себе си. Протегнатата му ръка, която беше започнала да изтръпва, докосна нещо твърдо.
Стената на прохода. Бяха стигнали до него…
Но не им стана по-лесно. Процепът в хребета беше широк едва осем фута — и служеше като канал за бурята. Вледеняващият вятър сваляше неумолимо температурите. Само за няколко мига гърбовете на тримата бяха покрити със сняг и лед, дрехите им се ветрееха като знамена по време на ураган.
— Не спирайте да се движите! — изпъшка Еди. Ако останеха в изсечения от природата тунел, само за няколко минути щяха да измръзнат до смърт — нямаше време да разпънат палатката, дори и тя да можеше да издържи на бурята. Прикрил лицето си с ръка, той протегна другата към Нина, за да я придърпа до себе си. Кит се държеше за раницата й и се препъваше след нея.
Сега Еди разбра защо тази част от планината има толкова страховита репутация. Проходът очевидно беше пряк път — но времето се променяше толкова рязко, че той можеше да се превърне в смъртоносен капан.
Каква ли беше дължината му? Еди свали ръката си, студът захапа лицето и очите му. Не се виждаше нищо, освен снежните вихри наоколо.
Той стисна ръката на Нина с надеждата тя да направи същото, но не получи желаната реакция. Вдигна отново глава и се запрепъва напред. Не се виждаше нищо, освен дезориентиращия тунел през хиперпространството от бушуващи снежинки. Усещаше как лед сковава мишите му и ги слепва.
Протегна лакът, за да усети стената. Може би някъде имаше завет, някой паднал камък, мъничка пещера, която може да им осигури убежище, докато отмине бурята. Но не усещаше нищо, освен солидна скала…
Вятърът внезапно промени посоката си, започна да го блъска не отзад, а отстрани. Около него се завихри торнадо от снежинки. Насили се да отвори залепналите си от скрежа очи и се огледа. Скалните стени не изглеждаха по-различни от останалата част от прохода.
Защо вятърът бе сменил посоката си? Нещо го отклоняваше — може би дори го блокираше. Убежище? Но той все още не можеше да види нищо…
Вдигна глава — и го забеляза.
На около седем фута над източната стена се виждаше пукнатина, хоризонтална рязка в скалата. Височината й беше около метър и половина и тя беше достатъчно дълбока, за да не се виждат стените й. Ако успееха да се съберат вътре…
Той се обърна срещу ледения вятър и извика на Нина и Кит:
— Пещера… там горе! Нина, качвай се!
Тя приближи качулката си към неговата. Дори така той едва успяваше да я чуе през воя на вятъра.
— Не си усещам… ръцете.
— Това е единственият ни шанс! Хайде! — Той я побутна към стената. — Кит, помогни й да се качи!
Двамата мъже хванаха Нина и я повдигнаха.
— Протегни се! — извика Еди. — Влез в дупката!
Тя размърда вдървените си ръце и тромаво опипа стената за отвора. Намери го. Еди и Кит я избутаха нагоре и тя се строполи вътре. Осъзнавайки, че вятърът изведнъж е спрял, тя пропълзя към дъното на цепнатината.
— Ти си сега! — каза Еди на Кит. Индиецът отвърна нещо, но вятърът отвя думите му. Еди се наведе, за да му направи стъпало със замръзналите си ръце. С подгъващи се крака, Кит се оттласна към тесния отвор.
Еди скочи нагоре след него, но ръбът на малката пещера беше хлъзгав от леда. Безполезните му измръзнали ръце не можаха да се хванат за него. С последни сили Еди задраска по стената, забивайки ботушите си в леда.
Свлече се в процепа, като едва не събори Кит. Пещерата беше по-дълбока, отколкото си беше представял; те се придвижиха навътре в тъмнината, снежните вихри се вкопчваха в тях в последен опит да спрат бягството им, докато най-накрая свирепият вятър утихна.
— Благодаря — изпъшка Еди и получи леко изпъшкване в отговор. Той забеляза Нина напред в мрака и се завлече до нея. — Помогни ми… с печката.
Тя свали раницата му и я отвори. Минута по-късно парафиновата печка беше запалена. Те струпаха раниците си на входа, за да блокират вятъра. Тримата се скупчиха около печката и Еди започна да масажира ръцете на Нина през ръкавиците.
— Не се опитвайте да се стоплите твърде бързо — предупреди ги той. — Първо си възстановете циркулацията на кръвта.