Нина беше стигнала до средата на моста. Дъските не бяха разположени равномерно и тя трябваше да гледа в краката си, за да е сигурна, че ще стъпи на твърдо - и при вида на земята, която се намираше на петдесет фута под нея, ужасно ѝ се зави свят. Но не спираше да се движи. Оставаха само петнайсетина фута...
Пазителите вече се катереха по въжетата към четвъртата тераса, само на едно ниво под тях.
Тя ускори крачка, повтаряйки „мамка му, мамка му, мамка му!” при всяка стъпка. Оставаха две дъски, една, край! Тя погледна назад и видя колко са напреднали пазителите от другата страна на долината. И за неин ужас броят им не само се беше увеличил, но и се бяха приближили ужасно много.
- Еди! - извика тя, сочейки с пръст мъжете в роби, които бързо се катереха по стената. - Точно под теб са!
- Тръгвай! - заповяда Еди на Кит и го изчака да премине по две-три дъски, преди сам да тръгне след него. Мостът се тресеше силно под двойната тежест, отчупиха се още висулки и се пръснаха на хиляди парчета на земята. - Нина, отивай горе! - Тя се накани да възрази, но тогава първият пазител стигна до перваза от другата страна - и запрати своя чакрам по нея като смъртоносно фризби. Нина изпищя и се наведе; дискът изсвистя над главата ѝ и отскочи от стената. Тя се изправи и хукна към стълбите, прескачайки озъбените процепи в каменната стена.
Кит вървеше по моста, а Еди не изоставаше. Една от дъските изскърца предупредително, когато индиецът стъпи върху нея. Той изпъшка и прехвърли тежестта си върху поддържащите въжета.
Мостът се разклати. Еди се вкопчи във въжетата и единият му крак се изплъзна от дъската; дървото се заби болезнено в прасеца му. Кит погледна разтревожено назад.
- Не спирай! - извика Еди, възстановявайки равновесието си.
Той изчака Кит да достигне до предпоследната дъска и отново тръгна след него. С приближаването към края вибрациите на моста постепенно се успокояваха...
В този момент изведнъж дъската поддаде под тежестта му.
Еди падна, но успя да се хване за въжетата и краката му увиснаха безпомощно във въздуха. Мостът се разлюля силно и едната му ръка се изпусна от заледеното въже. Кит спря на последната дъска, погледна назад - и се обърна.
- Не, не спирай! - извика Еди, но агентът на Интерпол вече беше тръгнал към него.
Нина стигна до стълбите - поредица от каменни блокове, които стърчаха на един фут от стената, но преди да започне да ги изкачва, видя, че Еди виси от моста. Беше готова да хукне обратно, за да помогне, когато забеляза нещо с периферното си зрение.
Нещо над нея. Един мъж висеше от въжето, което свързваше двете най-горни тераси, и се придърпваше нагоре. Други пазители тичаха към останалите въжета.
Ако някой стигнеше върха преди нея, тримата бяха обречени.
Тя хукна към шестата тераса, оглеждайки се трескаво за стълбите към следващото ниво.
Кит стигна до Еди. Уви едно от поддържащите въжета около китката си и протегна другата си ръка. Англичанинът се опита да се повдигне нагоре, стиснал здраво тресящото се въже с дясната си ръка.
Мостът се залюля. Изпод краката на Кит се разнесе ново хрущене. Дъската се чупеше...
Еди се засили - и се хвана за ръката на Кит.
Индиецът го издърпа нагоре, дъската изскърца и се разцепи. Еди вдигна единия си крак, за да се подпре - но не на дъската, а на едно от въжетата, които я придържаха.
- Добре, връщай се, бързо! - извика той. Кит се обърна, за да завърши прехода.
Еди погледна към Нина. Тя беше почти до стълбите към горното ниво...
Какво е това, по дяволите? Той видя един мъж, който като че ли просто висеше във въздуха, но после осъзна, че всъщност се катери по въже към горния перваз.
Човекът щеше да стигне терасата преди Нина.
Кит стигна до отсрещния ръб и се спря да го изчака.
- Не, тичай да помогнеш на Нина! - извика Еди, като продължаваше да се придвижва по моста. - Те ще я хванат! - Кит видя мъжа на въжето и хукна към стълбите.
Нина стигна до най-горната тераса. Краят на натрошеното стълбище, което водеше до статуята, се намираше от другата й страна. Трябваше да прескочи процепа, за да стигне до него, но разстоянието не изглеждаше голямо.