Стига да успееше да стигне дотам. Мъжът на въжето напредваше застрашително бързо. Тя се затича. Той се намираше само на десетина фута от перваза и без забележими усилия се придърпваше нагоре. Тя се затича още по-бързо, краката й се плъзгаха по снега. Той щеше да стигне до перваза всеки момент. Трябваше да мине покрай него...
Ръцете му се вкопчиха в камъка.
Пазителят се издърпа на перваза, разкривайки прибрания в ножницата меч, прикрепен към гърба му. На Нина ѝ оставаха няколко десетки метра. Тя се опита да се шмугне покрай него, преди да се е изправил - но той измъкна меча си и го размаха, за да блокира пътя ѝ.
Тя рязко спря. Зад нея се появи още един от хората в роби. Беше попаднала в капан...
Няколко фута назад се виждаше входът към някаква стая. Тя се мушна вътре. Някои от залите стигаха по-дълбоко навътре в планината от други - може би бяха свързани с коридори, по които би могла да избяга...
Но не и тази. Задната ѝ стена се виждаше. Това беше поредният килер, в който бяха струпани произволни предмети.
Смъртоносният силует на пазителя се очерта в рамките на сводестата врата.
Кит вървеше тежко по следите на Нина, оставени на шестото ниво. Той подмина опънато въже, на което висеше един от пазителите. Един бърз поглед надолу му показа, че Еди беше успял да премине моста...
Нещо падна от разбития перваз над главата му.
Беше статуя, бутната от мъжа на горното ниво. Тя падна на терасата пред него и се пръсна на парчета като бомба. Кит се опита да я прескочи, но се препъна в тежкия камък. Падна тежко, плъзна се по снега...
И падна през ръба на перваза.
* * *
Тичайки по петата тераса, Еди чу как някой изкрещя зад него. Погледна нагоре и видя Кит да полита към земята от горния перваз...
Но само след миг индиецът увисна във въздуха, на четирийсет фута над земята, заплел крака си в купчина омотани въжета. По моста се зададоха още пазители.
Еди се поколеба, но хукна обратно.
- Кит! Идвам!
Нина се оттегли в малката стая. Предметите вътре, изглежда, бяха собственост на предишни пътешественици, които за нещастие също се бяха сблъскали със защитниците на изгубената долина. Мухлясали облекла, изгнили кожени торби, дървени и метални сандъци, но нищо от това не можеше да й свърши работа.
Пазителят влезе в стаята. Той не беше нито ядосан, нито тържествуващ - изглеждаше просто като човек, който си върши работата. Вдигна меча си.
Нина зърна стара пушка сред боклуците. Грабна я, извърна се и натисна спусъка...
Сухо металическо изщракване. Оръжието не беше заредено, а дори и да беше, цевта му беше пълна с ръжда.
Но въпреки това беше накарало пазителя да замръзне стреснато, изправен на няколко инча през корозиралото дуло. Устните му се разтегнаха в сардонична усмивка и той стисна здраво дръжката на сабята...
Нина замахна с пушката и я стовари с всички сили върху гърлото му. Очите на мъжа изскочиха от болка и той отстъпи назад, давейки се. Тя отново замахна и го удари по главата. Дървеният приклад на старото оръжие се пръсна на парчета, но нападателят й се стовари върху струпания боклук.
Тя изскочи навън. Пазителят, който беше бутнал статуята през ръба на терасата, я забеляза и извика нещо на другарите си.
Нямаше следа от Еди или Кит. Нина хукна към края на перваза. Краят на потрошената стълба се намираше точно зад процепа. Между краката на статуята Нина забеляза голяма каменна врата с кръгла маркировка. Ключалката?
За която тя имаше ключ.
Пазителят я преследваше. Нина се затича към ъгъла на терасата, където се намираше най-тясната част на процепа. Ако не я беше преценила както трябва, щеше да умре.
Скок...
Нина стъпи с единия крак на най-долното стъпало и се наведе напред. Ботушът ѝ се плъзна по снега. Тя падна и писъкът и секна рязко от удара в непрощаващия камък.
Плъзна се надолу по древното стълбище, причинявайки миниатюрна лавина с краката си...
Заби пръсти в стъпалата, пробивайки снега, достигайки до камък - и пукнатина. Тя се вкопчи в нея. Смъртоносното плъзгане спря, краката ѝ увиснаха над бездната. Намери къде да се хване с другата ръка и се издърпа нагоре.
Пазителят все още тичаше по най-горната тераса. Само след секунди сам щеше да скочи над процепа. Нина се изкачи по широкото стълбище и се приближи до вратата. В центъра на изсечената маркировка имаше кръгла назъбеност.
Със същата големина като ключа.
Тя го извади от джоба си. Зад нея се чу тупването на пазителя, който беше прескочил процепа и тичаше нагоре по стълбите.