Еди стигна до Кит и сграбчи въжетата.
- Дръж се!
- Държа се! - извика в отговор Кит. - Еди, почти са преминали моста!
Първият от пазителите се намираше само на няколко стъпки от перваза. Еди погледна нагоре и видя Нина да тича към статуята, преследвана от мъж с роба.
- Мамка му! - Той дръпна силно.
Едното от въжетата, отслабено от годините и климата, се скъса. Кит изкрещя, но пропадна само един фут, останалите въжета се впиха в глезена му.
Първият пазител премина моста и извади свирепо изглеждащ нож. Мъжът зад него носеше меч. По стълбите към двамата нарушители прииждаха още хора. Единственият път за бягство беше надолу по въжетата - но Еди не можеше да го направи, докато не освободеше Кит. Затова продължи да го дърпа нагоре.
- Хвани се за перваза! - извика той на индиеца. Кит се преви на две и се опита да достигне заледения камък. - Хайде, почти го достигна!
Пръстите на полицая се вкопчиха в неравната повърхност. Еди пусна въжетата, хвана го за китката и го издърпа върху терасата. Беше в безопасност.
Но Кит дори не успя да му благодари. Първият пазител ги достигна и замахна с камата си...
Еди отскочи встрани и острието успя само да разпори ръкава му. Той замахна силно, за да отблъсне ръката на мъжа и заби свития си юмрук в лицето му. Човекът с робата падна по гръб и от устата му шурна кръв.
Кит освободи крака си и се изправи със стиснати юмруци срещу групичката пазители, които се приближаваха от другата страна.
- Какво ще правим?
- Слизай по въжето! - каза Еди.
- Никога няма да успеем!
- Няма, ако продължиш да мрънкаш - слизай! Аз ще ги задържа! - Той грабна ножа на падналия мъж, а Кит грабна въжето, скочи от ръба и бързо се спусна надолу...
Но само след миг главата му отново се появи.
- Еди, под нас има един мъж с меч!
Еди вдигна камата - и един от пазителите повтори огледално движението му, само че неговото оръжие беше три пъти по-дълго. Отзад се приближаваха още мъже.
- Ами... мамка му.
Нина стигна до вратата. Онова, което ѝ се беше сторило като изсечени в камъка фигури, всъщност се оказа отделни предмети, монтирани върху камъка: пет големи колела, подредени в кръг около „ключовата дупка”; около тях бяха монтирани множество по-малки кръгове, върху които бяха изписани десетки думи на санскрит. Нямаше време да се чуди какво ли означават - оставаше ѝ само да вкара ключа-дуб- ликат в ключалката и да се надява, че ще се получи.
Но не стана.
Ключът съвпадна идеално, но в ключалката нямаше нито щифтове, нито ръчки, нито каквито и да било механизми. Тя ужасена се досети, че ключът е бил просто символ - същинският механизъм за отключване бе подреждането на кръговете с образите на Шива и съпругите му по определен начин. Това беше ключалка с комбинация.
Която не ѝ беше известна.
Стиснала ключа в ръка, тя е обърна към пазителя, който бе застанал зад нея с вдигнат меч. Тя изпищя...
Но удар не последва. Вместо това той опря острието до гърлото ѝ и я поведе обратно към стълбището. Тя видя, че Еди и Кит също са заловени и са заобиколени от група пазители.
Мъжът, който я беше пленил, очевидно бе водачът, защото издаде някаква команда на хинди. Останалите реагираха, като сграбчиха пленниците си и ги повлякоха към ръба на терасата. Еди се бореше, но пазителят го удари по главата с дръжката на ножа си.
Нина беше изблъскана до ръба на пропастта. Еди и Кит се озоваха до нея.
Едно бутване бе достатъчно, за да полетят към смъртта.
24.
- Спрете!
Заповедта не дойде от мъжа зад Нина. Тя се разнесе от дъното на долината и отекна в каменните стени. Нина погледна надолу и в подножието на разрушеното стълбище видя самотна фигура, облечена в проста оранжева роба.
Джирилал.
Водачът се поколеба: не нанесе фаталния удар... но също така не я дръпна назад. Той извика нещо на възрастния мъж; гласът му звучеше гневно, но в него се долавяха и нотки на уважение. Джирилал му отвърна подобаващо със заповеден глас, без намек за фалшивата му лудост.
Каквото и да му беше казал, то свърши работа. Водачът изръмжа раздразнено и отстъпи назад, дърпайки Нина със себе си. Без да сваля острието от гърлото ѝ, той махна на останалите да отведат Еди и Кит по-далеч от ръба.
За нейна огромна изненада следващите му думи бяха на английски.
- Елате с мен - изръмжа той.
* * *
Пленниците бяха отведени в една от стаите, изсечени в планинския склон. Тя беше доста по-дълбока от останалите, които бе видяла Нина; коридор водеше от сводестия вход към голяма стая, чиито под беше покрит с животинска кожа. В нишите, изсечени в стените, горяха огньове, а пушекът излизаше през процепите на тавана.