- Ти каза ние - отбеляза Еди. - И ти ли си един от тях?
- Бях. Но вече не съм.
- Защо? - попита Нина.
- Направих грешка. Мислех си, че постъпвам правилно, но... - Той въздъхна и тъжно поклати глава. - Нараних някого, когото обичах, отнех ѝ най-важното за нея. Опитах се да намеря прошка, но не мисля, че някога ще я получа. Затова скитам между Кедарнат и Гаурикунд като един луд старец, пренебрегван... и обиждан.
- Това е твоето покаяние - осъзна Нина. - Но за какво?
Джирилал се обърна към Шанкарпа и сложи ръка на рамото му.
- Заради него, доктор Уайлд. Истинското име на Шанкарпа е Джанардан. Джанардан Митра. Той е мой син.
Навън се спусна нощ, бученето на бурята утихна. Джирирал беше успял да убеди Шанкарпа, че тримата посетители трябва да останат живи.
Поне засега. Непрекъснатите подозрителни погледи на пазителите, докато вечеряха, показваха, че те са все още на косъм от смъртта.
- Откъде си намират храна? - попита Нина Джирилал.
- Когато се изкачвахме насам, видяхме няколко тераси, които може би някога са се използвали за земеделие, но не са били използвани от стотици години.
- Селата ги снабдяват - обясни йогата. - Няколко пъти годишно няколко пазители слизат в Кедарнат, облечени като поклонници, за да я вземат.
- Не бих нарекъл това пиршество - каза Еди, поглеждайки към купите с оскъдни порции зеленчуци и ориз. - Какво правите, ако ви свърши храната или времето е твърде лошо, за да слезете от планината?
- Господарят Шива ни дава сила, за да оцелеем - изръмжа Шанкарпа.
- Може би, но аз бих предпочел консерва с боб пред каквато и да е вяра.
- Еди - предупреди го Нина. Последното, което им трябваше, беше да се опълчат на пазачите си. - Джирилал, ти каза, че си наранил някого, когото обичаш. Предполагам, че си имал предвид майката на Шанкарпа.
Той кимна.
- Вината беше моя. Смятах, че трябва да кажа на жена си за Криптата и че мога да ѝ се доверя, че ще запази тайната. Би могла - тя е много по-добър човек от мен. Но грешката ми беше... - Той погледна към Шанкарпа. - Грешката ми беше, че разказах и на сина ни. Единственото ни дете. Той беше млад, упорит, смяташе, че да бъде цял живот воин на господаря Шива е по-добре, отколкото да живее в бедно село.
- Така си е - рече твърдо Шанкарпа. Английският му се беше поизгладил, самото му използване отключваше стари спомени. - Нима предпочиташ да разнасям на гръб туристи из планините за няколко рупии?
- Няма нищо срамно да служиш на другите - каза баща му, преди отново да се обърне към Нина. - Той взе решение. Когато навърши нужната възраст, аз се съгласих да се присъедини към пазителите. Той се отказа от всичко, за да служи на Шива и аз се радвам за него. Но има един човек, който не беше щастлив.
- Майка му - каза Нина.
Джирилал наведе глава.
- Да. Двамата не бяхме обсъждали нищо, докато решението не беше взето окончателно. Мислех си, че тя ще изпитва същото като мен, че ще бъде поласкана, че Джанардан е избран за такъв велик пост. Колко съм бъркал.
- Тя е изгубила сина си.
- Да. И ме намрази заради това. Аз ѝ отнех най-ценното, без дори да се замисля. След това тя... тя повече не пожела да разговаря с мен. Напусна ме. - Той вдигна глава; Нина видя, че в очите му блестят сълзи. - Нараних я повече, отколкото можех да си представя. Затова се превърнах в това, което съм сега - отказах се от всичко, което имах благодарение на нея. Но това не беше достатъчно. Нищо не можеше да замени детето ѝ. Търсех прошка... но така и не я намерих. Не я заслужавам.
Шанкарпа не помръдна от мястото си.
- Тя така и не разбра както означава да служиш на Шива. Тя беше слаба.
- Не говори така за нея! - сопна му се Джирилал. Останалите пазители се изненадаха, че той се осмели да се опълчи на водача им и дори самият Шанкарпа се стресна от гнева в гласа на стареца. Йогата си пое дълбоко дъх и продължи да говори по-тихо: - Съжалявам. Нямах намерение да викам. Ти направи своя избор, аз също. Разликата е, че... ти не съжаляваш.
- Не, не съжалявам - Тъмните му очи се преместиха към Нина, Еди и Кит. - Какво да правим с вас, а? Баща ми смята, че може да ви се вярва. Но защо да ви вярвам?
- Пазенето на тайни е част от нашата работа - каза Нина.