- О, нима аз отговарям? - попита Роуън, преструвайки се на изненадан. - Странно, мислех, че ти си шефът. Та ти непрекъснато обикаляш и раздаваш нареждания...
Нина се изсмя.
- Ако аз съм шефът, значи ми е позволено да давам нареждания. Освен това тази изложба е много важна за мен. Просто искам всичко да е идеално.
- Е, ти винаги си била перфекционист. - Той и намигна, след това я огледа от главата до петите. - Като говорим за перфекционизъм, изглеждаш невероятно тази вечер. Ужасно завиждам на Еди. - Той въздъхна, усмихвайки се. - Ех, пропуснатите шансове...
- Престани, Роуън - каза Нина, но не и преди Лола и Мат да разменят любопитни погледи. - С Роуън излизахме известно време - обясни тя. - Преди много години, когато още бях студентка. - Двамата отново се спогледаха. - Да, имала съм гаджета и преди да срещна Еди. Защо всички толкова се изненадват от това?
- Макар че всъщност я познавам от доста по-рано - добави Роуън. - Бях приятел на родителите и - Хенри Уайлд беше преподавателят ми по археология. Дори му помагах при част от проучванията му на Атлантида. - Той нежно постави ръка на рамото на Нина. - Хенри и Лора щяха да се гордеят с теб. Ти намери онова, на което те бяха посветили живота си.
- Благодаря ти - отвърна Нина с лека тъга: родителите и бяха загинали, докато търсеха Атлантида. Тя се опита да потисне мисълта за това. Целта и на предстоящата изложба, и на тази вечер беше да отпразнува онова, което бе спечелила по време на търсенето на Атлантида, а не да тъгува за онова, което и беше отнето. - Но важното е, че сега целият свят ще може да и се наслади.
- Жалко, че не можеш да дойдеш с мен за цялата обиколка. Но Еди сигурно ще се ядоса, ако те отнема от него за цели четири месеца.
- Напълно е възможно - усмихна се Нина. - Като стана дума за Еди, трябва да отида да го намеря, така че до после.
- Забавлявай се. - Роуън вдигна чашата си в наздравица, след което каза на Мат: - С какво точно се занимаваш в ООП?
Мат се впусна в тирада, която обещаваше да бъде изпълнено с техническа терминология обобщение на работата му като проектант на роботизирани подводни съдове, а Нина тръгна из залата, търсейки Еди. Но преди да го намери, тя се сблъска с други познати лица.
- Здрасти!
- Нина! - извика радостно Мейси Шариф. Студентката по археология разговаряше с йорданците Карима Фаран и Ради Башир, тя - приятелка на Еди от годините му на наемник, той - продуцент от близкоизточна новинарска агенция.
- Как си?
- Добре, благодаря - отвърна Нина и я прегърна. - Как върви следването?
- Ами, нали се сещаш, че не бях кой знае колко силна ученичка? - рече Мейси с наперена усмивка. - Е, сега имам... само петици! Пет плюс дори! Понякога.
- Страхотно! Остават ти още година и половина, за да изкараш шестици - пък и както вече казах, ако искаш работа в АСН след като се дипломираш, само ми кажи.
- Мисля, че ще искам. Благодаря. - Тя погледна покрай Нина. - Хей, това Грант ли е? - Нина кимна с глава, а очите на Мейси проблеснаха хищнически. - Отивам да го поздравя. Дали ще ме помни?
- Теб трудно може да те забрави човек - увери я Нина. Мейси бързо си сложи червило и се устреми през тълпата. - Той е дошъл с компания - извика Нина след нея.
- Ще видим!
- Тя е много... дръзка, нали? - каза Карима.
- И така може да се каже - отвърна Нина развеселено.
Рад кимна.
- Тъкмо ни разказваше с плашещи подробности за нощта, която прекарала с някакъв автомобилен състезател в Монако. А се срещаме едва за втори път! Аз може да съм журналист, но въпреки това съществува и нещо, наречено потоп от информация.
- Много е жизнена, определено. А вие двамата как сте?
- Все повече се приближаваме до момента, когато ще се оженим - каза Карима, поставяйки ръка на рамото на годеника си. - През пролетта, може би.
- Или лятото - добави Рад. - Или есента. - Карима заби в рамото му дългите си нокти. - Ох!
- Фантастично! - възкликна Нина. - Ужасно много се радвам, че успяхте да дойдете тази вечер. Благодаря.
Красивата йорданка се усмихна.
- По никакъв начин нямаше да го пропуснем. Макар че превърнахме пътуването ни в нещо като ваканция.
- Две седмици в Щатите - каза Рад. - Ще си направим обиколка. С нетърпение чакам да видя Гранд каньон.
- Има предвид Вегас - обади се многозначително Карима.
- Сигурна съм, че ще ви хареса - рече Нина. - Казахте ли на Еди, че почти сте определили датата?
- Още не - отвърна Рад. - След като пристигнахме, успяхме само да поговорим за малко.
- Отивам да го намеря. Сигурна съм, че ще бъде ужасно развълнуван. - Нина забеляза съпруга си да разговаря с Мак.