- Спряхме катастрофа, която би убила милиарди хора, и го запазихме в тайна, за да предотвратим глобална паника.
- А този тип Коил и жена му - добави Еди, - те са намисли да причинят катастрофа и са повече от готови да се доберат до онова, което се крие зад онази статуя.
- Ако семейство Коил не се сдобият с ведите на Шива, те няма да могат да осъществят плана си.
- Ако това е волята на Шива - каза Шанкарпа, - кои сме ние, да му попречим?
- Но това не е волята на Шива - отвърна Нина. - Това е волята на семейство Коил - а те със сигурност не са богове. Те не искат да унищожат света, за да може той да се прероди. Те просто искат пари и власт за себе си. Съмнявам се, че Шива би одобрил това.
Той кимна.
- Ако ми казвате истината за тези хора, какво бихме могли да направим, за да ги спрем?
- Нищо - каза Еди. - Ако те намерят това място, първо ще докарат наемници с хеликоптер. Много наемници. С много оръжия.
Шанкарпа се облегна назад и обмисли думите им, преди да се обърне на хинди към другарите си. Дискусията продължи известно време.
- Какво казват? - попита Нина Кит.
- Решават дали могат да ни се доверят и, ако казваме истината за семейство Коил, какво биха могли да направят, за да ги спрат. - Той се заслуша неспокойно в разговора им.
- Освен това все още има разногласия по въпроса дали да ни убият. Някои от тях настояват много упорито за това.
Нина забеляза, че мъжът, когото беше ударила с пушката, има грозен лилав оток на гърлото си и я гледа злобно.
- Да, това го разбрах. Добре, че всъщност не успяхме да убием никой от тях.
Джирилал се наведе към тях и снижи глас.
- Мисля, че ще ви оставят живи.
- Как може да си сигурен?
- Той ми е син. Трябва да вярвам, че ще постъпи правилно.
Еди продължи да наблюдава дискусията. Никоя от фракциите не изглеждаше особено привързана към идеята да ги оставят живи.
- Надявам се, че си бил много по-добър баща, отколкото си признаваш...
Минаха няколко минути, преди Шанкарпа да вземе решение, надвиквайки няколко от по-гласовитите си опоненти.
- Ако ви оставим да живеете - каза той на Нина, - с какво ще ни се отплатите?
- Първото нещо ще бъде да разкажем на индийското правителство и Обединените нации за това място. То ще остане в тайна - заяви тя, забелязвайки, че той реагира твърде резервирано. - Няма да го обявяваме пред света. Но щом ООН знае за Криптата, значи ще можем да я защитим.
Шанкарпа не изглеждаше особено убеден.
- Какво друго?
- Ако ни позволите, ще се опитаме да я отворим. - Тя посочи към дубликата на ключа.
Той се засмя недоверчиво.
- Искаш пазителите на Криптата на Шива да ти помогнат да отвориш вратата?!
- Единственото, което семейство Коил искат, са ведите на Шива. Можем да ги отнесем на някое сигурно място. Ако не са тук - и те го разберат - няма защо да идват. Всички останали съкровища в Криптата ще бъдат спасени.
- И защо смятате, че трябва да предадем свещените думи на господаря Шива на вас, а не на онзи човек Коил?
- Защото семейство Коил искат да ги използват, за да получат власт. А аз искам да ги покажа на целия свят - каза тя предизвикателно. - Всички ще могат да прочетат думите на Шива. Нали той точно това е искал?
- Тя казва истината - добави Джирилал. - Прочута е с това. Дори в Кедарнат.
- Аз мога да ви помогна - настоя Нина. - Стига да ми позволите.
Шанкарпа се замисли дълбоко.
- Ще ти... позволя да отвориш Криптата - каза най-накрая той. - Утре, щом изгрее слънцето.
- А ако не успеем да влезем? - попита Еди.
Шанкарпа се подсмихна.
- Тогава ще умрете.
Еди смушка Нина.
- Въобще няма да те притискам, любов моя.
- Боже, много ти благодаря!
- Ако другите дойдат, ние ще защитим Криптата, както винаги сме правили - каза Шанкарпа. - И то не само с мечовете ни. - Пистолетът на Еди лежеше сред вещите им; пазителите явно познаваха достатъчно добре огнестрелните оръжия, защото бяха махнали пълнителя и барабана.
- Един пистолет няма да бъде достатъчен - каза Нина.
- Може би имаме повече. Но ако отворите Криптата, може да не се наложи да ги използваме. - Той даде някаква заповед. Няколко мъже се изправиха и обградиха пленниците. - Те ще ви отведат в стаята, където ще спите. - Той се усмихна студено. - Приятно прекарване.
* * *
За разлика от предишния ден късчето небе, което се виждаше над стените на каньона, имаше наситен син цвят. Натрупалият сняг блестеше в златисто под слънчевата светлина. Но топлите лъчи не проникваха до дълбините на тесния каньон; дори гигантската статуя на Шива бе потънала във вечна сянка.