Нещо над нея. Един мъж висеше от въжето, което свързваше двете най-горни тераси, и се придърпваше нагоре. Други пазители тичаха към останалите въжета.
Ако някой стигнеше върха преди нея, тримата бяха обречени.
Тя хукна към шестата тераса, оглеждайки се трескаво за стълбите към следващото ниво.
Кит стигна до Еди. Уви едно от поддържащите въжета около китката си и протегна другата си ръка. Англичанинът се опита да се повдигне нагоре, стиснал здраво тресящото се въже с дясната си ръка.
Мостът се залюля. Изпод краката на Кит се разнесе ново хрущене. Дъската се чупеше…
Еди се засили — и се хвана за ръката на Кит.
Индиецът го издърпа нагоре, дъската изскърца и се разцепи. Еди вдигна единия си крак, за да се подпре — но не на дъската, а на едно от въжетата, които я придържаха.
— Добре, връщай се, бързо! — извика той. Кит се обърна, за да завърши прехода.
Еди погледна към Нина. Тя беше почти до стълбите към горното ниво…
Какво е това, по дяволите? Той видя един мъж, който като че ли просто висеше във въздуха, но после осъзна, че всъщност се катери по въже към горния перваз.
Човекът щеше да стигне терасата преди Нина.
Кит стигна до отсрещния ръб и се спря да го изчака.
— Не, тичай да помогнеш на Нина! — извика Еди, като продължаваше да се придвижва по моста. — Те ще я хванат! — Кит видя мъжа на въжето и хукна към стълбите.
Нина стигна до най-горната тераса. Краят на натрошеното стълбище, което водеше до статуята, се намираше от другата й страна. Трябваше да прескочи процепа, за да стигне до него, но разстоянието не изглеждаше голямо.
Стига да успееше да стигне дотам. Мъжът на въжето напредваше застрашително бързо. Тя се затича. Той се намираше само на десетина фута от перваза и без забележими усилия се придърпваше нагоре. Тя се затича още по-бързо, краката й се плъзгаха по снега. Той щеше да стигне до перваза всеки момент. Трябваше да мине покрай него…
Ръцете му се вкопчиха в камъка.
Пазителят се издърпа на перваза, разкривайки прибрания в ножницата меч, прикрепен към гърба му. На Нина й оставаха няколко десетки метра. Тя се опита да се шмугне покрай него, преди да се е изправил — но той измъкна меча си и го размаха, за да блокира пътя й.
Тя рязко спря. Зад нея се появи още един от хората в роби. Беше попаднала в капан…
Няколко фута назад се виждаше входът към някаква стая. Тя се мушна вътре. Някои от залите стигаха по-дълбоко навътре в планината от други — може би бяха свързани с коридори, по които би могла да избяга…
Но не и тази. Задната й стена се виждаше. Това беше поредният килер, в който бяха струпани произволни предмети.
Смъртоносният силует на пазителя се очерта в рамките на сводестата врата.
Кит вървеше тежко по следите на Нина, оставени на шестото ниво. Той подмина опънато въже, на което висеше един от пазителите. Един бърз поглед надолу му показа, че Еди беше успял да премине моста…
Нещо падна от разбития перваз над главата му.
Беше статуя, бутната от мъжа на горното ниво. Тя падна на терасата пред него и се пръсна на парчета като бомба. Кит се опита да я прескочи, но се препъна в тежкия камък. Падна тежко, плъзна се по снега…
И падна през ръба на перваза.
Тичайки по петата тераса, Еди чу как някой изкрещя зад него. Погледна нагоре и видя Кит да полита към земята от горния перваз…
Но само след миг индиецът увисна във въздуха, на четирийсет фута над земята, заплел крака си в купчина омотани въжета. По моста се зададоха още пазители.
Еди се поколеба, но хукна обратно.
— Кит! Идвам!
Нина се оттегли в малката стая. Предметите вътре, изглежда, бяха собственост на предишни пътешественици, които за нещастие също се бяха сблъскали със защитниците на изгубената долина. Мухлясали облекла, изгнили кожени торби, дървени и метални сандъци, но нищо от това не можеше да й свърши работа.
Пазителят влезе в стаята. Той не беше нито ядосан, нито тържествуващ — изглеждаше просто като човек, който си върши работата. Вдигна меча си.
Нина зърна стара пушка сред боклуците. Грабна я, извърна се и натисна спусъка…
Сухо металическо изщракване. Оръжието не беше заредено, а дори и да беше, цевта му беше пълна с ръжда.
Но въпреки това беше накарало пазителя да замръзне стреснато, изправен на няколко инча през корозиралото дуло. Устните му се разтегнаха в сардонична усмивка и той стисна здраво дръжката на сабята…