- Все пак не разполагаме с пет милиарда години. Трябва да има по-бърз начин.
- Прав си. Който е построил Криптата, едва ли е направил ключалката толкова сложна, че дори защитниците ѝ да не могат да я отворят. - Тя погледна Шапкарпа. - Някога опитвали ли сте?
- Неколцина опитаха - отвърна той, - но без ключа тайната ѝ е изгубена.
Тя методично огледа диаграмата от застъпващи се колела, след което застана пред центъра и огледа ключалката.
- Значи ключът наистина е ключ.
- Пфу - рече Еди.
- Не може да е просто съвпадение това, че лицата на богините върху ключа се подреждат на една линия с колелата. Те са указание. Може би не трябва цялата диаграма да се подрежда в определена конфигурация, а е достатъчно всяка богиня да отговаря на определена дума. Какво означават думите?
Джирилал прокара пръст по едно от малките колела, разчитайки древния текст.
- Най-различни неща. „Луна, водопад, тъга, куче, пътуване, неуязвим, непознат, жълто...”.
- Те са абсолютно произволни - рече Кит. - Може би трябва да ги подредим в изречение?
- Съмнявам се, че Шива е използвал за ключалката на Криптата си игра на асоциации. Трябва да е нещо по-просто, нещо свързано с богините... - Изведнъж Нина се досети за очевидния въпрос: - Кои са богините?
Шанкара ги изброи, сочейки ги с пръст:
- Парвати; Ума; Дурга; Кали; Шакги.
- Съпругите на Шива. А ако трябва да ги опишеш с една дума - продължи Нина, изпълвайки се с въодушевление - намираш ли я на някое от колелата?
- Дурга е неуязвимата майка-воин - каза Джирилал.
Шанкарпа едва не изблъска баща си встрани и наведе към колелата.
- Думите! Трябва да намерим правилните думи!
- Но Талънор не го е разбрал добре - осъзна Нина. - Написаното в Кодекса е сбъркано, недоразбрано; не ви трябва „любовта на Шива”, за да отворите Криптата. Става въпрос за „любовите” или „любимите” - съпругите на Шива! Ако не знаете историите им, никога няма да откриете правилната комбинация. - Тя бързо отгърна тетрадката си на чист лист. - Трябва да знаем думите - всичките.
- Шестстотин думи? - рече Еди. - Това ще отнеме доста време.
- Среща ли имаш? - Тя взе химикала си и започна да записва думите, които Джирилал ѝ диктуваше.
- Плъх.
- Плъх - повтори Нина и записа думата.
-Ъъъ... прах.
- Прах. - Трийсет минути по-късно в тетрадката ѝ бяха вписани малко повече от половината думи. Монотонността на работата беше заличила първоначалното въодушевление, повечето пазители седяха замислено в краката на статуята, в очакване двамата с Джирилал да приключат работата си. Кит се беше изгърбил, увит в дебелото си палто, и дремеше, а Еди крачеше нетърпеливо напред-назад. Дори Шанкарпа, който наблюдаваше работата на баща си, показваше признаци на отегчение.
- Усмихващ се.
- Усмихващ се.
- Ъъъ... нека помисля - рече Джирилал, поставил показалеца си върху една от думите. - Някакъв вид птица. Би могло да е „ястреб” или пък...
- Хеликоптер - каза Еди.
Нина го погледна.
- Не мисля, че би могло да е точно това, Еди.
- Не, искам да кажа, че чувам хеликоптер. Чуй.
Тя се ослуша, а Шанкарпа извика на останалите да пазят тишина. Долавяше се слабо боботене, характерно за движението на роторни перки.
- Аз пък си мислех, че се притесняваш за слуха си - прошепна тя на Еди.
- Прецакани са високите честоти. Ниските не са проблем. Все още. А и хеликоптерите не са от най-тихите машини.
- Дали е Коил? - попита Кит и се изправи.
Нина се вглеждаше с тревога с синьото късче небе над каньона. Имаше някакъв минимален шанс, че появата на хеликоптера над скритата долина е просто съвпадение... но тя не би се осмелила да заложи и един долар на това.
Шумът се приближаваше, отекваше в стените на каньона. Над боботенето на перките се извиси воят на двигателя. Върху една от огрените от слънцето скали падна сянка, която бързо изчезна. Воят на двигателя затихна.
Нина и Еди размениха облекчени погледи...
Но звукът отново се усили. Хеликоптерът се връщаше.
- Прикрийте се! - извика Еди и махна с ръка на пазителите да се скрият в сенките. Приближаващото боботене беше по-силно, летателният апарат се снижаваше.
Върху скалите отново се появи сянка, която се движеше по-бавно. Хеликоптерът увисна над главите им. От надвисналите скали се посипа фин снежец.
Еди наблюдаваше как кристалният прах се премести от едната страна на терасата към другата.
- Те кръжат над нас - каза той. - Опитват се да разгледат по-добре долината. - Пристъпи напред и погледна към надвисналите скали. - Виждам ги - връщат се! Всички да се прикрият!