Но тя беше сигурна, че ще се справи.
* * *
Снегът от избраните думи беше почистен; оставаше само да завъртят колелата до правилната позиция и да нагласят малките дискове така, че съответната дума да съвпадне с богинята си. Докато работеше, Нина осъзна, че всъщност дори ѝ е забавно. Шанкарпа и останалите пазители не се държаха по-добре с нея, освен това над главите им всеки момент можеха да се появят боботещи хеликоптери, натоварени с въоръжени мъже, но настоящото предизвикателство си беше чисто интелектуално.
След пет минути поредното завъртане постави и последното колело на мястото му.
- Така, почти сме готови! - каза тя. След като и петте колела бяха на мястото си, оставаше само да подреди отделните думи. Срещу Кали вече стоеше думата „смърт” и Нина завъртя един по един и останалите дискове. Шакти, Ума, Дурга... и най-накрая Парвати.
Всички отново затаиха дъх.
И отново нищо не се случи.
- Гръм и мълнии - промърмори тя.
Еди я погледна изненадано, след което се приближи, за да огледа останалата част от вратата, осъзнавайки, че сега пазителите го наблюдават още по-недоверчиво от преди. - Няма ли дръжка, която да натиснем?
- Това е всичко - каза Шанкарпа.
- Опитай друга комбинация - предложи Кит нетърпеливо и нервно погледна към мъжете, които ги бяха наобиколили. - Шакти трябва да е с „майчинство”, не Ума.
- Според мен няма значение - промърмори замислено Нина.
Те пропускаха нещо. Но какво?
Шанкарпа прекъсна размислите ѝ, като я отблъсна от вратата.
- Ти се провали.
- Чакай малко, приятел - каза Еди, пристъпвайки към водача - но към него веднага се насочиха няколко остри меча. - Много я бива в тези неща, но не винаги се получава от първия път. Веднъж без малко да падна в яма, пълна с шипове, само защото тя не може да различи ляво от дясно.
- Чудесен начин да ме представиш като компетентна пред въоръжени с мечове мъже - промърмори Нина.
Останалите пазители заплашваха Кит с оръжията си. По заповед на Шанкарпа те изблъскаха тримата посетители към ръба на терасата. Джирилал възрази, но синът му ядосано го отряза.
- Ако ни убиеш, ще бъдеш прецакан, когато хората на Коил се върнат - изръмжа Еди.
- Ще се справи с тях, както се оправихме с вас - обеща Шанкарпа. - Шива ще ни защити.
- Шива - прошепна Нина. Това беше ключът! Нещо в Шива беше привличало вниманието ѝ през цялото време, докато работеше върху ключалката. - Шива е! Знам как да отворя вратата!
Шанкарпа я погледна снизходително.
- Освен това сигурно знаеш как да полетиш от тази тераса. Само това ще успее да те спаси.
- Не, не, погледни! - Тя посочи към статуята, която се извисяваше над тях,-Погледни към Шива! Виж главата му!
Увереността в гласа ѝ го разколеба. Той протегна ръка, за да възпре останалите, и погледна към колосалната фигура.
- Какво има?
- Не виждаш ли? - попита отчаяно Нина. - Тя е наклонена на една страна!
- И какво от това?
- Значи ключът е в неправилна позиция! Поставих го така, че главата на Шива да сочи нагоре, защото... ами защото автоматично се поставя така! Но всъщност трябва да бъде поставен паралелно със статуята. — Тя им показа, като завъртя въображаемия обект в ръцете си. - Думите са подредени правилно, но на погрешните места. Ако завъртите ключа така, че главата на Шива да съвпадне с главата на статуята, всички богини ще се преместят с една позиция. И тогава ще трябва да нагласим думите!
Погледът на Шанкарпа прескачаше от нея към статуята.
- Наистина ли вярваш в това? Или просто се опитваш да спасиш живота си?
- Ами и двете! Но мисля, че съм права - знам, че съм права. Ако греша, винаги можеш да ни хвърлиш от ръба.
Еди вдигна показалеца си.
- Нина, скъпа? Забрави ли, че след като вече сме женени, трябва заедно да взимаме важните решения?
- Аз също искам да се дистанцирам от тази забележка - побърза да обяви Кит.
- Права съм - настоя тя. - Шанкарпа, поне ми позволи да опитам. Може да се наложи да изчакаш само пет минути, преди да ни убиеш - но пък от друга страна, след пет минути може за влезеш в Криптата на Шива!
- Послушай я - добави Джирилал. - Така е правилно.