— Така си е — рече твърдо Шанкарпа. Английският му се беше поизгладил, самото му използване отключваше стари спомени. — Нима предпочиташ да разнасям на гръб туристи из планините за няколко рупии?
— Няма нищо срамно да служиш на другите — каза баща му, преди отново да се обърне към Нина. — Той взе решение. Когато навърши нужната възраст, аз се съгласих да се присъедини към пазителите. Той се отказа от всичко, за да служи на Шива и аз се радвам за него. Но има един човек, който не беше щастлив.
— Майка му — каза Нина.
Джирилал наведе глава.
— Да. Двамата не бяхме обсъждали нищо, докато решението не беше взето окончателно. Мислех си, че тя ще изпитва същото като мен, че ще бъде поласкана, че Джанардан е избран за такъв велик пост. Колко съм бъркал.
— Тя е изгубила сина си.
— Да. И ме намрази заради това. Аз й отнех най-ценното, без дори да се замисля. След това тя… тя повече не пожела да разговаря с мен. Напусна ме. — Той вдигна глава; Нина видя, че в очите му блестят сълзи. — Нараних я повече, отколкото можех да си представя. Затова се превърнах в това, което съм сега — отказах се от всичко, което имах благодарение на нея. Но това не беше достатъчно. Нищо не можеше да замени детето й. Търсех прошка… но така и не я намерих. Не я заслужавам.
Шанкарпа не помръдна от мястото си.
— Тя така и не разбра както означава да служиш на Шива. Тя беше слаба.
— Не говори така за нея! — сопна му се Джирилал. Останалите пазители се изненадаха, че той се осмели да се опълчи на водача им и дори самият Шанкарпа се стресна от гнева в гласа на стареца. Йогата си пое дълбоко дъх и продължи да говори по-тихо: — Съжалявам. Нямах намерение да викам. Ти направи своя избор, аз също. Разликата е, че… ти не съжаляваш.
— Не, не съжалявам — Тъмните му очи се преместиха към Нина, Еди и Кит. — Какво да правим с вас, а? Баща ми смята, че може да ви се вярва. Но защо да ви вярвам?
— Пазенето на тайни е част от нашата работа — каза Нина. — Спряхме катастрофа, която би убила милиарди хора, и го запазихме в тайна, за да предотвратим глобална паника.
— А този тип Коил и жена му — добави Еди, — те са намисли да причинят катастрофа и са повече от готови да се доберат до онова, което се крие зад онази статуя.
— Ако семейство Коил не се сдобият с ведите на Шива, те няма да могат да осъществят плана си.
— Ако това е волята на Шива — каза Шанкарпа, — кои сме ние, да му попречим?
— Но това не е волята на Шива — отвърна Нина. — Това е волята на семейство Коил — а те със сигурност не са богове. Те не искат да унищожат света, за да може той да се прероди. Те просто искат пари и власт за себе си. Съмнявам се, че Шива би одобрил това.
Той кимна.
— Ако ми казвате истината за тези хора, какво бихме могли да направим, за да ги спрем?
— Нищо — каза Еди. — Ако те намерят това място, първо ще докарат наемници с хеликоптер. Много наемници. С много оръжия.
Шанкарпа се облегна назад и обмисли думите им, преди да се обърне на хинди към другарите си. Дискусията продължи известно време.
— Какво казват? — попита Нина Кит.
— Решават дали могат да ни се доверят и, ако казваме истината за семейство Коил, какво биха могли да направят, за да ги спрат. — Той се заслуша неспокойно в разговора им.
— Освен това все още има разногласия по въпроса дали да ни убият. Някои от тях настояват много упорито за това.
Нина забеляза, че мъжът, когото беше ударила с пушката, има грозен лилав оток на гърлото си и я гледа злобно.
— Да, това го разбрах. Добре, че всъщност не успяхме да убием никой от тях.
Джирилал се наведе към тях и снижи глас.
— Мисля, че ще ви оставят живи.
— Как може да си сигурен?
— Той ми е син. Трябва да вярвам, че ще постъпи правилно.
Еди продължи да наблюдава дискусията. Никоя от фракциите не изглеждаше особено привързана към идеята да ги оставят живи.
— Надявам се, че си бил много по-добър баща, отколкото си признаваш…
Минаха няколко минути, преди Шанкарпа да вземе решение, надвиквайки няколко от по-гласовитите си опоненти.
— Ако ви оставим да живеете — каза той на Нина, — с какво ще ни се отплатите?
— Първото нещо ще бъде да разкажем на индийското правителство и Обединените нации за това място. То ще остане в тайна — заяви тя, забелязвайки, че той реагира твърде резервирано. — Няма да го обявяваме пред света. Но щом ООН знае за Криптата, значи ще можем да я защитим.