Шанкарпа не изглеждаше особено убеден.
— Какво друго?
— Ако ни позволите, ще се опитаме да я отворим. — Тя посочи към дубликата на ключа.
Той се засмя недоверчиво.
— Искаш пазителите на Криптата на Шива да ти помогнат да отвориш вратата?!
— Единственото, което семейство Коил искат, са ведите на Шива. Можем да ги отнесем на някое сигурно място. Ако не са тук — и те го разберат — няма защо да идват. Всички останали съкровища в Криптата ще бъдат спасени.
— И защо смятате, че трябва да предадем свещените думи на господаря Шива на вас, а не на онзи човек Коил?
— Защото семейство Коил искат да ги използват, за да получат власт. А аз искам да ги покажа на целия свят — каза тя предизвикателно. — Всички ще могат да прочетат думите на Шива. Нали той точно това е искал?
— Тя казва истината — добави Джирилал. — Прочута е с това. Дори в Кедарнат.
— Аз мога да ви помогна — настоя Нина. — Стига да ми позволите.
Шанкарпа се замисли дълбоко.
— Ще ти… позволя да отвориш Криптата — каза най-накрая той. — Утре, щом изгрее слънцето.
— А ако не успеем да влезем? — попита Еди.
Шанкарпа се подсмихна.
— Тогава ще умрете.
Еди смушка Нина.
— Въобще няма да те притискам, любов моя.
— Боже, много ти благодаря!
— Ако другите дойдат, ние ще защитим Криптата, както винаги сме правили — каза Шанкарпа. — И то не само с мечовете ни. — Пистолетът на Еди лежеше сред вещите им; пазителите явно познаваха достатъчно добре огнестрелните оръжия, защото бяха махнали пълнителя и барабана.
— Един пистолет няма да бъде достатъчен — каза Нина.
— Може би имаме повече. Но ако отворите Криптата, може да не се наложи да ги използваме. — Той даде някаква заповед. Няколко мъже се изправиха и обградиха пленниците. — Те ще ви отведат в стаята, където ще спите. — Той се усмихна студено. — Приятно прекарване.
За разлика от предишния ден късчето небе, което се виждаше над стените на каньона, имаше наситен син цвят. Натрупалият сняг блестеше в златисто под слънчевата светлина. Но топлите лъчи не проникваха до дълбините на тесния каньон; дори гигантската статуя на Шива бе потънала във вечна сянка.
Придружавани от Шанкарпа и Джирилал и ескортирани от половината пазители, Нина, Еди и Кит започнаха мъчителното изкачване към широкия перваз в нозете на Шива. Нина носеше дубликата на ключа със себе си, както и някои археологически инструменти, но нямаше представа каква ще е ползата от тях. Тя предполагаше, че ключалката няма да е от типа, който може лесно да се отвори с шперц.
Макар мястото да беше сенчесто, до него проникваше достатъчно светлина, за да може добре да огледа вратата. Ключалката беше далеч по-сложна, отколкото Нина беше предполагала. Кръгла дупка в центъра за ключа, пет големи кръга, разположени около нея във формата на цвете — а в периферията им бяха разположени няколко по-малки, общо двайсет на брой, като всяко колело „майка“ споделяше по едно от малките си със своите съседи там, където се докосваха.
Но това не беше най-сложното. Всяко малко колело беше разделено на три части: две секции с форма на око, чиито външни стени съвпадаха с очертанията на големия диск, и трета между тях, с формата на пясъчен часовник, която запълваше остатъка от кръга. По ръбовете на всяко „око“ имаше изписани по десет думи на ведически санскрит, а по краищата на пясъчния часовник — други пет. Трийсет думи на диск, двайсет диска… общо шестстотин думи.
И някак си те трябваше да ги подредят в правилната комбинация. А каква беше тя, Нина нямаше никаква представа.
Тя протегна ръка към единия от големите дискове и след мълчаливо кимване от страна на Шанкарпа, го завъртя. Под повърхността затракаха метал и камък, някаква вътрешна система го повдигна — заедно с малките дискове, които носеше — и го прехвърли в следващата му позиция. Чрез завъртането на по-малките дискове на сто и осемдесет градуса, а след това и въртенето на големите колела, те можеха да си разменят всяко „око“ и да го преместват до всяка част от ключалката. Всичко това беше изключително сложно, но също така и невероятно умно измислен образец на древна технология.
— Мисля, че разбрах какво трябва да се направи — обяви тя.