Выбрать главу

— Много се радвам — отвърна Еди озадачено. — Аз нищо не мога да разбера. Направо ми се замая главата.

— Всъщност не е чак толкова сложно. — Тя постави ключа в дупката в средата, като изображенията на боговете останаха навън. — Виждаш ли? Пет богини, пет малки колела и пет големи. Предполага се, че трябва да намериш правилното положение на колелата, за да отвориш ключалката. Просто трябва да разберем каква е правилната комбинация от тези думи.

— О, това ли е? Фасулска работа.

— Колко комбинации има? — попита Кит.

— Да видим. Шестстотин думи, значи е шестстотин факториел.

Шанкарпа пристъпи по-близо, оглеждайки механизма в нова светлина.

— Какво означава това?

— Факториелът ли? Това е броят възможни комбинации от определен брой предмети. Ако имаш четири, факториелът ще бъде четири по три по две по едно — двайсет и четири. Пет ще бъде пет по четири по три и така нататък — сто и двайсет.

Веждите на Еди се сбърчиха, докато се опитваше — и веднага се провали — да изчисли поредицата от пъзела.

— Значи шестстотин по петстотин деветдесет и девет по петстотин деветдесет и осем… Боже, не мога и първото да сметна, без да ме заболи глава.

Нина смяташе на ум далеч по-добре.

— Шестстотин по петстотин и деветдесет и девет прави триста петдесет и девет хиляди и четиристотин. Като го умножим по петстотин деветдесет и осем, получаваме, ъъъ… — Тя се намръщи при мисълта за числата, които бързо нарастваха до такава степен, че да не можеше да ги пресметне на ум. — Чакайте малко, сега ще ги напиша.

Тя извади тетрадка и химикал от раницата си. Но не след дълго беше принудена да признае поражението си.

— Добре. Да го представим по следния начин. Ако да речем има трилион…

— Има трилион комбинации? — прекъсна я Еди. — По дяволите!

— Не съм свършила. Ако кажеш трилион, трилион, трилион, трилион и продължиш да го повтаряш повече от сто пъти, толкова са различните комбинации. Ако опитваш по една комбинация на всяка секунда в продължение на пет милиарда години, преди слънцето да избухне и да унищожи планетата, няма да си успял да изпробваш и един процент от тях.

— Това си е доста убийствен начин да отвориш една врата.

Тя леко се усмихна.

— Щом и на теб ти се струва убийствено, значи работата е зле.

— Все пак не разполагаме с пет милиарда години. Трябва да има по-бърз начин.

— Прав си. Който е построил Криптата, едва ли е направил ключалката толкова сложна, че дори защитниците й да не могат да я отворят. — Тя погледна Шапкарпа. — Някога опитвали ли сте?

— Неколцина опитаха — отвърна той, — но без ключа тайната й е изгубена.

Тя методично огледа диаграмата от застъпващи се колела, след което застана пред центъра и огледа ключалката.

— Значи ключът наистина е ключ.

— Пфу — рече Еди. — Не може да е просто съвпадение това, че лицата на богините върху ключа се подреждат на една линия с колелата. Те са указание. Може би не трябва цялата диаграма да се подрежда в определена конфигурация, а е достатъчно всяка богиня да отговаря на определена дума. Какво означават думите?

Джирилал прокара пръст по едно от малките колела, разчитайки древния текст.

— Най-различни неща. „Луна, водопад, тъга, куче, пътуване, неуязвим, непознат, жълто…“

— Те са абсолютно произволни — рече Кит. — Може би трябва да ги подредим в изречение?

— Съмнявам се, че Шива е използвал за ключалката на Криптата си игра на асоциации. Трябва да е нещо по-просто, нещо свързано с богините… — Изведнъж Нина се досети за очевидния въпрос: — Кои са богините?

Шанкара ги изброи, сочейки ги с пръст:

— Парвати; Ума; Дурга; Кали; Шакги.

— Съпругите на Шива. А ако трябва да ги опишеш с една дума — продължи Нина, изпълвайки се с въодушевление — намираш ли я на някое от колелата?

— Дурга е неуязвимата майка — воин — каза Джирилал.

Шанкарпа едва не изблъска баща си встрани и наведе към колелата.

— Думите! Трябва да намерим правилните думи!

— Но Талънор не го е разбрал добре — осъзна Нина. — Написаното в Кодекса е сбъркано, недоразбрано; не ви трябва „любовта на Шива“, за да отворите Криптата. Става въпрос за „любовите“ или „любимите“ — съпругите на Шива! Ако не знаете историите им, никога няма да откриете правилната комбинация. — Тя бързо отгърна тетрадката си на чист лист. — Трябва да знаем думите — всичките.