- Маяянтра - каза Джирилал. - „Магическа машина”. Във ведите и епосите се разказва, че такива машини са били използвани в битките.
Шанкара беше по-подробен.
- Това е сарвато-бхадра - каза той, приближавайки се до голямото колело. От двете страни го подпираха дървени колони. Той взе една торбичка, която съдържаше нещо тежко, с размера на човешка глава. Кожата беше изрязана във форма, която силно наподобяваше прашка с дървен чатал. - Той хвърля камъни, по сто наведнъж.
- „Да пребием всички с камъни!” - пропя Еди фалшиво, с носов глас. Всички се обърнаха към него. - Боб Дилън, нали се сещате91? Добре де, сигурно не се сещате. Забравете.
- Как са ги вкарали тук? - попита Кит. - Нито една от тях не би могла да мине през долината до пещерата.
- Сигурно са ги сглобили тук - каза Нина. - Те са експонати - също като повечето съкровища на Шива. - Тя пристъпи до Шанкарпа. - Всичко това ли се споменава в епосите?
- Да, и в надписите по стените в долината - отвърна той. После посочи към решетката с металните стрели. — Това е сара-янтра - тя изстрелва по сто стрели наведнъж. Удгхатима - каменният валяк - разбива стените на замъците.
Нина се вгледа отблизо в древните бойни машини. Каменни и метални тежести висяха от вериги, които преминаваха през скрипците, монтирани в основата им. Вече беше виждала - и едва не стана жертва - на подобни елементарни, но ефективни механизми, задвижвани от гравитацията; дори след всички тези векове те все още функционираха.
- Впечатляващо. Само не ги пипайте - може да се активират. - Тя посочи „куклената къщичка”. - А това?
Баща и син се спогледаха.
- Летящият дворец - каза Шанкарпа.
- От написаното в „Рамаяна” бях останал с впечатлението, че е доста по-голям. - Джирилал звучеше почти разочаровано.
Междувременно Кит и Еди бяха огледали вътрешността му.
- Знаете ли какво е това? - попита йоркширецът. - Балон с горещ въздух. - Той посочи казана. - Ето ви го огъня, а ей това е дъното на балона.
Нина погледна възхитено платнената грамада.
- Невероятно! Първо китайците губят първенството в откриването на барута, а сега и французите ще трябва да се откажат от балоните. Щом разкрием това място пред света, ще има доста ядосани историци.
- Ако въобще бъде разкрито - каза Шанкарпа със предупредителен тон в гласа. - Всичко това са играчки в сравнение със силата на думите на господаря Шива. Трябва да намерим ведите на Шива - и тогава ще реша какво да правя с вас.
- Къде може да се намират? - попита Кит.
- В дъното на Криптата - каза Нина. — Да вървим. - Тя ги поведе през пещерата, следвайки блещукащата петролна следа. Подминаха безброй други обсадни машини - някои приличаха на балисти и катапулти, други на стенобойни тарани с формата на слонове или кози, както и други оръжия като онези, които бяха намерили до рампата - докато най-накрая стигнаха до дъното на пещерата.
Веднага стана ясно къде се намират ведите на Шива. Висока шест метра статуя пазеше тесен проход, прорязан в скалата.
- Знаеш ли какво? - рече Еди. - Като че ли Спилбърг е бил прав през цялото време.
Шанкарпа застана изпълнен със страхопочитание пред статуята.
- Кали... - прошепна той.
Черната богиня приличаше на нещо, излязло от някакъв кошмар; устата ѝ беше изкривена от гняв. Очите и подаващия се от устата език бяха боядисани в кърваво червено, голото ѝ тяло бе украсено с гирлянда около врата - но не от цветя, а от човешки черепи. Но най-отличителното нещо бяха ръцете ѝ: цели десет. Повечето от тях държаха оръжия, смъртоносни остриета проблясваха на светлината - няколко меча, един тризъбец, двуострият скиптър на огромна ваджра, дори диск на чакрам. С единия си крак беше стъпила твърдо на пода до малкия вход към прохода, а другия беше вдигнала заплашително, сякаш се канеше да стъпи върху всеки, който се осмели да премине под него.
Пазителите реагираха на гледката с голямо благоговение, дори страх. Преклонението пред един индуски бог, като Шива, не пречеше да се кланят и на други, а като съпруга на Шива и едно от най-могъщите божества в пантеона, Кали заслужаваше уважение.
Дори Еди почувства леко смущение.
- Сега разбирам защо е богиня на смъртта. Десет ръце, с които може да убива? Хич не си поплюва.
- Не, не - обади се Джирилал развеселено. - В Кали няма само смърт. Виждате ли? Две от ръцете ѝ са празни.