Нина видя, че вместо да държат оръжия, пръстите на богинята изобразяват някакви символи.
- Какво означават те?
- Единият - каза той, сочейки с тоягата си, - е знак, че ще те защити. Тя може да е свирепа, но освен това е и любяща майка - а една майка би направила всичко, за да защити децата си. Другият означава „не се страхувай” - няма от какво да се страхуваш, ако ѝ се довериш.
Кит пристъпи напред и се вгледа в извисяващата се фигура.
- Значи господарят Шива е оставил Кали да пази Криптата му?
- А кой друг, освен Кали, би могъл да унищожи всички нарушители? - попита твърдо Шанкарпа.
Нина насочи фенерчето си към статуята, за да я огледа по-добре.
- Въпросът е... дали ще унищожи всеки, който се опита да вземе ведите на Шива? Знаете ли как се стига до тях?
- Това познание е изгубено много отдавна.
- Страхотно. Значи и това ще трябва да разгадаваме. - Тя наведе лъча на фенерчето, за да огледа оръжията, но Кит й пречеше. - Извинявай, Кит - трябва да огледам.
- О, извинявай. - Той отстъпи встрани...
Към прохода.
- Кит, почакай! - извика Нина, внезапно осъзнавайки опасността - но беше твърде късно.
Статуята оживя.
Древният механизъм в статуята заработи и осемте ръце с оръжията се раздвижиха, разсичайки въздуха в тесния тунел. Единият от мечовете замахна към Кит. Той отскочи стреснато назад...
Но не беше достатъчно бърз. Гигантското острие се заби в пищяла му и по пода плисна кръв.
Той изкрещя и падна, притискайки силно раната. Ръцете на Кали се върнаха в първоначалните си позиции и статуята замря.
Еди пръв се осмели да пристъпи напред и да издърпа Кит от прохода.
- Да видим - каза той, като внимателно нави подгизналия от кръв крачол и установи, че кракът е разрязан до кокал, а парче от мускула виси като отхапано от куче. - Мамка му, дълбока е. Нина, носиш ли аптечката в раницата?
Тя я извади, Еди си сложи чифт латексови ръкавици за еднократна употреба и започна да почиства раната.
- Ще те заболи - предупреди той Кит. - Съжалявам, но нямаме обезболяващи. Ще пипам колкото се може по-внимателно.
Нина хвана ръката на ранения мъж.
- Опитай се да не мърдаш.
- По-лесно е... да се каже, отколкото да се направи - процеди през зъби Кит. - Родителите ми ме предупреждаваха, че ако не слушам, Кали ще ме накаже. Но никога не съм си и помислял, че това наистина ще се случи!
- Но тя не те е наказала - това очакваше всеки, който тръгне към прохода. - Нина погледна към статуята, която беше вторачила злобно червените си очи в нея. Хитър капан, последната защитна линия пред съкровищата в сърцето на Криптата. Но сигурно имаше начин да се преодолее - свещениците, които бяха показали ведите на Шива на Талънор, сигурно са знаели как...
- Така, сега ще те зашия - обяви Еди. - Как се чувстваш?
- Сякаш богинята току-що ми е отрязала крака - изпъшка Кит.
- Всичко ще бъде наред. Просто се опитай да дишаш бавно. - Той прониза плътта му с иглата и цялото тяло на Кит се напрегна.
Джирилал и Шанкарпа минаха покрай тях и се загледаха с благоговение в статуята. Старият йога колебливо протегна тоягата си към прохода и натисна първата каменна плоча на пода му. Кали отново се раздвижи и дългият меч полетя надолу. Острието разряза дървото и двамата мъже отскочиха назад, а статуята се върна в първоначалното си положение.
- Добра тояга беше - рече тъжно Джирилал, стиснал отрязаното парче дърво.
Макар че се опитваше да успокои Кит, Нина не можеше да откъсне мислите си от капана.
- Когато някой тръгне по коридора, го задейства. Дори ако се изкатерите отстрани, без да докосвате пода, пак ще трябва да скочите на него в другия му край. А когато го направите... - Тя посочи гигантския крак на статуята, който беше надвиснал над отвора. - Ще ви размаже.
- Също като Шива - рече замислено Джирилал.
- Какво имаш предвид?
- Имало един демон на име Рактабиджа - започна да разказва той, - който не можел да бъде убит в битка, защото всеки път, когато го порежели и кръвта му капнела на земята, от нея се появявало ново негово копие. Само Кали била достатъчно силна, за да го унищожи - тя изпила всичката кръв от тялото на Рактабиджа и изяла двойниците му! Но после се опиянила от победата и затанцувала на бойното поле, тъпчейки мъртвите. За да я спре, Шива се престорил на един от труповете и когато Кали осъзнала, че е стъпала върху съпруга си, тя се засрамила и се успокоила.
- Убила ли го е? - попита Нина.