— Чакай малко, приятел — каза Еди, пристъпвайки към водача — но към него веднага се насочиха няколко остри меча. — Много я бива в тези неща, но невинаги се получава от първия път. Веднъж без малко да падна в яма, пълна с шипове, само защото тя не може да различи ляво от дясно.
— Чудесен начин да ме представиш като компетентна пред въоръжени с мечове мъже — промърмори Нина.
Останалите пазители заплашваха Кит с оръжията си. По заповед на Шанкарпа те изблъскаха тримата посетители към ръба на терасата. Джирилал възрази, но синът му ядосано го отряза.
— Ако ни убиеш, ще бъдеш прецакан, когато хората на Коил се върнат — изръмжа Еди.
— Ще се справи с тях, както се оправихме с вас — обеща Шанкарпа. — Шива ще ни защити.
— Шива — прошепна Нина. Това беше ключът! Нещо в Шива беше привличало вниманието й през цялото време, докато работеше върху ключалката. — Шива е! Знам как да отворя вратата!
Шанкарпа я погледна снизходително.
— Освен това сигурно знаеш как да полетиш от тази тераса. Само това ще успее да те спаси.
— Не, не, погледни! — Тя посочи към статуята, която се извисяваше над тях. — Погледни към Шива! Виж главата му!
Увереността в гласа й го разколеба. Той протегна ръка, за да възпре останалите, и погледна към колосалната фигура.
— Какво има?
— Не виждаш ли? — попита отчаяно Нина. — Тя е наклонена на една страна!
— И какво от това?
— Значи ключът е в неправилна позиция! Поставих го така, че главата на Шива да сочи нагоре, защото… ами защото автоматично се поставя така! Но всъщност трябва да бъде поставен паралелно със статуята. — Тя им показа, като завъртя въображаемия обект в ръцете си. — Думите са подредени правилно, но на погрешните места. Ако завъртите ключа така, че главата на Шива да съвпадне с главата на статуята, всички богини ще се преместят с една позиция. И тогава ще трябва да нагласим думите!
Погледът на Шанкарпа прескачаше от нея към статуята.
— Наистина ли вярваш в това? Или просто се опитваш да спасиш живота си?
— Ами и двете! Но мисля, че съм права — знам, че съм права. Ако греша, винаги можеш да ни хвърлиш от ръба.
Еди вдигна показалеца си.
— Нина, скъпа? Забрави ли, че след като вече сме женени, трябва заедно да взимаме важните решения?
— Аз също искам да се дистанцирам от тази забележка — побърза да обяви Кит.
— Права съм — настоя тя. — Шанкарпа, поне ми позволи да опитам. Може да се наложи да изчакаш само пет минути, преди да ни убиеш — но пък от друга страна, след пет минути може да влезеш в Криптата на Шива!
— Послушай я — добави Джирилал. — Така е правилно.
Шанкарпа погледна раздразнено баща си, но се съгласи.
— Не се проваляй — каза той рязко на Нина.
— Да, наистина — обади се Еди, докато пазителите ги отвеждаха обратно до вратата.
— Няма — увери го Нина. Тя махна дубликата от централния отвор и го пъхна отново… но завъртян с една пета встрани. Тя погледна към статуята. Безизразните каменни очи на Шива се взираха в нея, а леката усмивка на устните му я окуражи да продължи.
Въртенето на колелата за намирането на новите позиции на богините вече ставаше напълно механично и отне само няколко минути. Тя завъртя всеки по-малък диск така, че думите да заемат правилното си място. Любов, майчинство, неуязвимост, женственост…
Смърт.
Последната дума зае мястото си. Тишина…
Щрак.
Нещо зад колелата се раздвижи, освободено след безброй векове. Разнесоха се нови щракания, по-силни, после тракането на верига…
И вдигайки прах, вратите бавно се отвориха навътре.
Разнесоха се възклицания на благоговение, някои от пазителите паднаха на колене, за да благодарят на Шива. Шанкарпа гледаше изненадано с широко отворени очи. Вратите се отвориха със скърцане докрай.
— И така, сине мой — каза тихо Джирилал, — сега ще се извиниш ли на доктор Уайлд?
Очите му се присвиха.
— Първо да видим какво има вътре — какво сме се заклели да пазим. — Той се поколеба, след което изрече неохотно: — Елате с мен, доктор Уайлд.
Изпълнена с благоговение, Нина го последва към вътрешността на Криптата на Шива.
25.
Пространството зад вратите беше огромно, мащабът му отговаряше на статуята, която го пазеше. Ехото от стъпките на Нина и Шанкарпа бързо се изгуби в обширната пещера.
Когато очите на Нина привикнаха към тъмнината, тя забеляза нещо, което първоначално прие като два каменни блока, с височина около метър и половина, на разстояние около един метър, преди да осъзнае, че всъщност са краищата на много по-голяма постройка. Заедно формираха двете половини на стръмна полегата рампа, която в края си се издигаше на височина от десет метра, спускаше се почти до пода и отново е издигаше; в съзнанието й веднага изникна сравнението с писта за ски скокове.