- Еди! Еди\ - Мак се обърна към нея, но Еди не реагира. - Остарява и оглушава!
***
- Жена ти те вика - каза Мак.
- А?
- Жена ти. Около метър и шейсет и пет, червена коса, много красива, прочута археоложка?
- О, тази жена. - Еди се обърна, но хората, които се бяха струпали около Грант и Джесика, му пречеха да я види. - Не я чух.
- Повярвай ми, това извинение може да мине само веднъж. - Мак му се усмихна кисело, но усмивката му изведнъж се изгуби, след като не предизвика очакваната реакция. - Да не би нещо да не е наред?
- Не, нищо - отвърна Еди твърде бързо, оглеждайки залата. Мак повдигна вежди, но не каза нищо повече. - Доста народ дойде. Жалко, че не всички, които поканих, са тук, но не мога да очаквам хората да прелетят през половината земно кълбо, само за да хапнат сирене и туршия на клечка.
- Да, жалко - съгласи се Мак. Усмихна се отново, този път закачливо. - Някак си се надявах да видя Ти Ди...
Еди изохка с отчасти престорен ужас при мисълта да види бившия си командир и много по-младата африканка заедно.
- Дръж се прилично, дърт пръч такъв. Господи, изобщо не мога да разбера какво намира в теб.
- Ами неща като чар, галантност, мъдрост... Може да си чувал за тях.
- Пфу! Заслужаваш да те ритна по тенекиения крак за тия думи. - Кракът му спря на сантиметри от протезата на по-възрастния мъж.
- Щом смяташ, че това е начинът шансовете ни да се изравнят... - Двамата се разкикотиха и Мак вдигна чашата си. - За успешния ви брак, Еди.
- Благодаря. - Чашите им се чукнаха.
- Как ти се отразява семейният живот?
- Засега нормално. Но имаме нужда нещо да ни подсказва колко дни са минали от последния път, когато някой се е опитал да ни взриви. Засега сме на около пет месеца.
- Да се надяваме, че ще поставите много, много по-дълъг рекорд. - Зад гърба на Еди се появи Нина и отново го повика. Мак умишлено повиши глас, за да може да го чуе. - Макар да подозирам, че скоро ще започне да ти липсва да бъдеш мишена на някого.
- Хич да не се надява - каза Нина, заставайки до изненадания Еди. - Не ме ли чуваш?
Той сви рамене.
- Тук е доста шумно.
- И за какво разговаряха двама стари бойни коне като вас?
Еди я погледна обидено.
- Ей! Какви са тия „стари” приказки!
- Тъкмо се чукнахме за щастливия ви брачен живот - каза Мак. Нина погледна Еди с блеснали очи и го прегърна през кръста. - А Еди ми казваше колко се радва, че толкова много хора са успели да дойдат.
- Знам - каза тя, оглеждайки гостите. - Не е ли страхотно? Макар да съм малко разочарована, че Питър Олдърли дори не се обади. Какво ти каза, като му даде поканата?
Мак примигна.
- Покана ли?
- Да. Пъхнах я в твоя плик, защото не му знам адреса.
Шотландецът я погледна озадачено.
- Не съм получавал покана за Питър.
- Не си... - Нина погледна подозрително съпруга си. - Еди? Какво си направил с поканата за Питър?
- А, това ли... - отвърна равнодушно Еди. - Изпадна от плика, преди да успея да го оближа. А после някак си... се озова в канала.
Нина се отдръпна от него.
- Еди! Не мога да повярвам, че си го направил! Особено след всичко, което той направи в МИ-6, за да ни помогне.
- Олдърли е нещастно онанистче, а и без това не може да ме понася.
- Не е там работата!
- Еди пак ли създава проблеми? - попита Елизабет, присъединявайки се към групичката им. - Защо ли не съм изненадана.
- Боя се, че да - въздъхна Нина.
- Бабчето започна да се уморява, така че е време да се качи в стаята си - каза Елизабет на брат си. - Но преди да отиде, иска да ти пожелае лека нощ.
- Да, добре - отвърна Еди ухилено. - Нали съм любимият и внук.
- Един Бог знае защо. Хайде, идвай. Ти също, Нина, нека цялото семейство се събере при нея. - Тя ги поведе през стаята, обръщайки се рязко към Еди, докато Нина отиде до близката маса, за да остави чашата си: - Почти цялото.
- Вярно. Шашавият братовчед Дерек го няма, нали? - рече Еди.
Елизабет нямаше намерение да се отказва.
- Знаеш много добре кого имам предвид.
- О, не започвай пак - промърмори той.
- Не си разговарял с татко повече от двайсет години, Еди. Синът му се жени, за Бога. Не казвам, че трябва да се сдобряваш с него пред всички в холивудски стил...
- Добре, ‘щото това няма да го бъде.
- ...но поне можеше да му се обадиш.
Лицето на Еди приличаше на каменна маска.
- Защо? Нямам какво да му кажа.
- Ами ако с Нина имате деца? Нима ще растат, без да познават дядо си? Той няма да стане по-млад. Нито пък ти, като стана въпрос за това.