— Теб трудно може да те забрави човек — увери я Нина. Мейси бързо си сложи червило и се устреми през тълпата. — Той е дошъл с компания — извика Нина след нея.
— Ще видим!
— Тя е много… дръзка, нали? — каза Карима.
— И така може да се каже — отвърна Нина развеселено.
Рад кимна.
— Тъкмо ни разказваше с плашещи подробности за нощта, която прекарала с някакъв автомобилен състезател в Монако. А се срещаме едва за втори път! Аз може да съм журналист, но въпреки това съществува и нещо, наречено потоп от информация.
— Много е жизнена, определено. А вие двамата как сте?
— Все повече се приближаваме до момента, когато ще се оженим — каза Карима, поставяйки ръка на рамото на годеника си. — През пролетта, може би.
— Или лятото — добави Рад. — Или есента. — Карима заби в рамото му дългите си нокти. — Ох!
— Фантастично! — възкликна Нина. — Ужасно много се радвам, че успяхте да дойдете тази вечер. Благодаря.
Красивата йорданка се усмихна.
— По никакъв начин нямаше да го пропуснем. Макар че превърнахме пътуването ни в нещо като ваканция.
— Две седмици в Щатите — каза Рад. — Ще си направим обиколка. С нетърпение чакам да видя Гранд каньон.
— Има предвид Вегас — обади се многозначително Карима.
— Сигурна съм, че ще ви хареса — рече Нина. — Казахте ли на Еди, че почти сте определили датата?
— Още не — отвърна Рад. — След като пристигнахме, успяхме само да поговорим за малко.
— Отивам да го намеря. Сигурна съм, че ще бъде ужасно развълнуван. — Нина забеляза съпруга си да разговаря с Мак.
— Еди! Еди! — Мак се обърна към нея, но Еди не реагира. — Остарява и оглушава!
— Жена ти те вика — каза Мак.
— А?
— Жена ти. Около метър и шейсет и пет, червена коса, много красива, прочута археоложка?
— О, тази жена. — Еди се обърна, но хората, които се бяха струпали около Грант и Джесика, му пречеха да я види. — Не я чух.
— Повярвай ми, това извинение може да мине само веднъж. — Мак му се усмихна кисело, но усмивката му изведнъж се изгуби, след като не предизвика очакваната реакция. — Да не би нещо да не е наред?
— Не, нищо — отвърна Еди твърде бързо, оглеждайки залата. Мак повдигна вежди, но не каза нищо повече. — Доста народ дойде. Жалко, че не всички, които поканих, са тук, но не мога да очаквам хората да прелетят през половината земно кълбо, само за да хапнат сирене и туршия на клечка.
— Да, жалко — съгласи се Мак. Усмихна се отново, този път закачливо. — Някак си се надявах да видя Ти Ди…
Еди изохка с отчасти престорен ужас при мисълта да види бившия си командир и много по-младата африканка заедно.
— Дръж се прилично, дърт пръч такъв. Господи, изобщо не мога да разбера какво намира в теб.
— Ами неща като чар, галантност, мъдрост… Може да си чувал за тях.
— Пфу! Заслужаваш да те ритна по тенекиения крак за тия думи. — Кракът му спря на сантиметри от протезата на по-възрастния мъж.
— Щом смяташ, че това е начинът шансовете ни да се изравнят… — Двамата се разкикотиха и Мак вдигна чашата си. — За успешния ви брак, Еди.
— Благодаря. — Чашите им се чукнаха.
— Как ти се отразява семейният живот?
— Засега нормално. Но имаме нужда нещо да ни подсказва колко дни са минали от последния път, когато някой се е опитал да ни взриви. Засега сме на около пет месеца.
— Да се надяваме, че ще поставите много, много по-дълъг рекорд. — Зад гърба на Еди се появи Нина и отново го повика. Мак умишлено повиши глас, за да може да го чуе. — Макар да подозирам, че скоро ще започне да ти липсва да бъдеш мишена на някого.
— Хич да не се надява — каза Нина, заставайки до изненадания Еди. — Не ме ли чуваш?
Той сви рамене.
— Тук е доста шумно.
— И за какво разговаряха двама стари бойни коне като вас?
Еди я погледна обидено.
— Ей! Какви са тия „стари“ приказки!
— Тъкмо се чукнахме за щастливия ви брачен живот — каза Мак. Нина погледна Еди с блеснали очи и го прегърна през кръста. — А Еди ми казваше колко се радва, че толкова много хора са успели да дойдат.
— Знам — каза тя, оглеждайки гостите. — Не е ли страхотно? Макар да съм малко разочарована, че Питър Олдърли дори не се обади. Какво ти каза, като му даде поканата?