Выбрать главу

Но в пещерата нямаше сняг. За какво служеше тогава?

Отговорът на този въпрос се появи, когато двамата с Шанкарпа влязоха навътре, следвани от останалите. На върха на рампата се виждаше нещо, от двете страни на което стърчаха фини платна, като криле…

Не като. Това бяха криле.

— Това е глайдер! — извика Нина и хукна към рампата, за да го огледа по-добре, напълно забравила за заплахата от пазителите. — Коил ми разказа истории от древните индийски епоси, където боговете имали летящи машини. Мислех си, че са просто легенди — но се оказва, че са истина!

— Вимани — каза Джирилал. Той се засмя. — Баща ми ми разказваше тези истории, когато бях малък — а аз ги разказвах на моя син. Спомняш ли си?

— Помня — отвърна смаяният Шанкарпа.

Нина започна да се изкачва по рампата, нетърпелива да види летателния апарат на върха.

— Всичко, което Талънор разказва в Кодекса, вече има смисъл. Затова свещениците се изкачвали цял ден дотук, а се връщали само за един час — те са летели! Пускали са глайдера, той се е плъзвал по рампата, правел е ски скок от края й и е политал над долината. — Тя огледа каменната писта; тя беше полирана гладко с малък ръб по външния край, по който да се води шината на глайдера.

Еди погледна назад към вратата, забелязвайки скалата в другия край на каньона.

— Трябвало е да дръпнат носа му доста рязко нагоре, когато са излитали. Малко им трябва да се размажат в онази стена отсреща.

Нина освети глайдера. Структурата му изглеждаше цялостна, крилете бяха изработени от красиво извити дървени греди. Самото дърво беше тъмно и лъскаво, явно беше допълнително обработвано, за да му се придаде здравина и трайност. Между гредите все още беше опънато платното на крилете. То, изглежда, бе направено от фина, лека коприна, покрита с прах и пожълтяла от вековете.

— Това е невероятно! — каза тя, докато Шанкарпа се изкачваше по другата рампа. — Древните индуси са имали летящи машини още преди гърците да са измислили мита за Дедал! И едва през шестнайсети век Леонардо е проектирал нещо подобно. — Шасито на глайдера беше направено от същото дърво и към него бе прикрепена трапецовидна рамка с подобни на ски метални шини. Те не бяха корозирали, както можеше да се очаква; пещерата беше студена и суха. Летателният апарат беше проектиран да носи поне двама души, които да лежат по очи върху дървена платформа, прикрепена под крилото.

Джирилал й се усмихна.

— Все пак често се казва, че индийците са измислили всичко.

— Кой го казва? — попита Еди.

— Ние, индийците — отвърна Кит.

Нина освети корпуса на древния апарат. В края на тънкото дървено тяло се виждаше опашката с форма на ветрило. Под нея беше прикрепено нещо — дълъг черен цилиндър, който стърчеше от рамката. Първоначално предназначението му я озадачи… преди въжето, което висеше от единия му край, да й подскаже: фитил.

— Ето и още нещо, което може би сте изобретили преди всички — каза тя. — Ракетите.

— Шегуваш се! — каза Еди. — Мислех си, че китайците са ги измислили.

— Мисля, че страшно ще се ядосат, когато разберат, че някой ги е изпреварил. Те са изобретили барута около девети век, но нашите приятели тук са го използвали хиляди години по-рано. Сигурно така са получавали нужната скорост за излитане.

Джирилал обиколи основата на рампата.

— Вижте тук — извика той.

Нина насочи фенерчето надолу и освети още черни тръби.

— Внимавай, не ги бутай! Един бог знае откога стоят тук — може да са нестабилни.

Еди не беше съгласен с нея.

— По-скоро изобщо няма да проработят. Зависи как са правели барута — ако не са го смесили добре, сигурно вече се е разпаднал на отделните си съставки. — Той улови изненадания поглед на жена си. — В SAS ме обучаваха за работа с експлозиви — хубаво е да си наясно с тези неща, ако смяташ да взривяваш разни работи.

— Е, и в двата случая е по-добре да не приближаваме пламъци до тях. — Тя започна да се спуска по рампата. Очите й вече бяха привикнали към слабата светлина. — Леле! Това не е единственият глайдер — това място прилича повече на хангар! — От едната страна на пещерата бяха наредени още няколко вимани. В тъмнината проблясваха и други загадъчни предмети. — Светлината на фенерчето не е достатъчна. Ще ни трябва нещо по-голямо.