— Впечатляващо. Само не ги пипайте — може да се активират. — Тя посочи „куклената къщичка“. — А това?
Баща и син се спогледаха.
— Летящият дворец — каза Шанкарпа.
— От написаното в „Рамаяна“ бях останал с впечатлението, че е доста по-голям. — Джирилал звучеше почти разочаровано.
Междувременно Кит и Еди бяха огледали вътрешността му.
— Знаете ли какво е това? — попита йоркширецът. — Балон с горещ въздух. — Той посочи казана. — Ето ви го огъня, а ей това е дъното на балона.
Нина погледна възхитено платнената грамада.
— Невероятно! Първо китайците губят първенството в откриването на барута, а сега и французите ще трябва да се откажат от балоните. Щом разкрием това място пред света, ще има доста ядосани историци.
— Ако въобще бъде разкрито — каза Шанкарпа с предупредителен тон в гласа. — Всичко това са играчки в сравнение със силата на думите на господаря Шива. Трябва да намерим ведите на Шива — и тогава ще реша какво да правя с вас.
— Къде може да се намират? — попита Кит.
— В дъното на Криптата — каза Нина. — Да вървим. — Тя ги поведе през пещерата, следвайки блещукащата петролна следа. Подминаха безброй други обсадни машини — някои приличаха на балисти и катапулти, други на стенобойни тарани с формата на слонове или кози, както и други оръжия като онези, които бяха намерили до рампата — докато най-накрая стигнаха до дъното на пещерата.
Веднага стана ясно къде се намират ведите на Шива. Висока шест метра статуя пазеше тесен проход, прорязан в скалата.
— Знаеш ли какво? — рече Еди. — Като че ли Спилбърг е бил прав през цялото време.
Шанкарпа застана изпълнен със страхопочитание пред статуята.
— Кали… — прошепна той.
Черната богиня приличаше на нещо, излязло от някакъв кошмар; устата й беше изкривена от гняв. Очите и подаващия се от устата език бяха боядисани в кърваво червено, голото й тяло бе украсено с гирлянда около врата — но не от цветя, а от човешки черепи. Но най-отличителното нещо бяха ръцете й: цели десет. Повечето от тях държаха оръжия, смъртоносни остриета проблясваха на светлината — няколко меча, един тризъбец, двуострият скиптър на огромна ваджра, дори диск на чакрам. С единия си крак беше стъпила твърдо на пода до малкия вход към прохода, а другия беше вдигнала заплашително, сякаш се канеше да стъпи върху всеки, който се осмели да премине под него.
Пазителите реагираха на гледката с голямо благоговение, дори страх. Преклонението пред един индуски бог, като Шива, не пречеше да се кланят и на други, а като съпруга на Шива и едно от най-могъщите божества в пантеона, Кали заслужаваше уважение.
Дори Еди почувства леко смущение.
— Сега разбирам защо е богиня на смъртта. Десет ръце, с които може да убива? Хич не си поплюва.
— Не, не — обади се Джирилал развеселено. — В Кали няма само смърт. Виждате ли? Две от ръцете й са празни.
Нина видя, че вместо да държат оръжия, пръстите на богинята изобразяват някакви символи.
— Какво означават те?
— Единият — каза той, сочейки с тоягата си, — е знак, че ще те защити. Тя може да е свирепа, но освен това е и любяща майка — а една майка би направила всичко, за да защити децата си. Другият означава „не се страхувай“ — няма от какво да се страхуваш, ако й се довериш.
Кит пристъпи напред и се вгледа в извисяващата се фигура.
— Значи господарят Шива е оставил Кали да пази Криптата му?
— А кой друг, освен Кали, би могъл да унищожи всички нарушители? — попита твърдо Шанкарпа.
Нина насочи фенерчето си към статуята, за да я огледа по-добре.
— Въпросът е… дали ще унищожи всеки, който се опита да вземе ведите на Шива? Знаете ли как се стига до тях?
— Това познание е изгубено много отдавна.
— Страхотно. Значи и това ще трябва да разгадаваме. — Тя наведе лъча на фенерчето, за да огледа оръжията, но Кит й пречеше. — Извинявай, Кит — трябва да огледам.
— О, извинявай. — Той отстъпи встрани…
Към прохода.
— Кит, почакай! — извика Нина, внезапно осъзнавайки опасността — но беше твърде късно.
Статуята оживя.
Древният механизъм в статуята заработи и осемте ръце с оръжията се раздвижиха, разсичайки въздуха в тесния тунел. Единият от мечовете замахна към Кит. Той отскочи стреснато назад…