Но не беше достатъчно бърз. Гигантското острие се заби в пищяла му и по пода плисна кръв.
Той изкрещя и падна, притискайки силно раната. Ръцете на Кали се върнаха в първоначалните си позиции и статуята замря.
Еди пръв се осмели да пристъпи напред и да издърпа Кит от прохода.
— Да видим — каза той, като внимателно нави подгизналия от кръв крачол и установи, че кракът е разрязан до кокал, а парче от мускула виси като отхапано от куче. — Мамка му, дълбока е. Нина, носиш ли аптечката в раницата?
Тя я извади, Еди си сложи чифт латексови ръкавици за еднократна употреба и започна да почиства раната.
— Ще те заболи — предупреди той Кит. — Съжалявам, но нямаме обезболяващи. Ще пипам колкото се може по-внимателно.
Нина хвана ръката на ранения мъж.
— Опитай се да не мърдаш.
— По-лесно е… да се каже, отколкото да се направи — процеди през зъби Кит. — Родителите ми ме предупреждаваха, че ако не слушам, Кали ще ме накаже. Но никога не съм си и помислял, че това наистина ще се случи!
— Но тя не те е наказала — това очакваше всеки, който тръгне към прохода. — Нина погледна към статуята, която беше вторачила злобно червените си очи в нея. Хитър капан, последната защитна линия пред съкровищата в сърцето на Криптата. Но сигурно имаше начин да се преодолее — свещениците, които бяха показали ведите на Шива на Талънор, сигурно са знаели как…
— Така, сега ще те зашия — обяви Еди. — Как се чувстваш?
— Сякаш богинята току-що ми е отрязала крака — изпъшка Кит.
— Всичко ще бъде наред. Просто се опитай да дишаш бавно. — Той прониза плътта му с иглата и цялото тяло на Кит се напрегна.
Джирилал и Шанкарпа минаха покрай тях и се загледаха с благоговение в статуята. Старият йога колебливо протегна тоягата си към прохода и натисна първата каменна плоча на пода му. Кали отново се раздвижи и дългият меч полетя надолу. Острието разряза дървото и двамата мъже отскочиха назад, а статуята се върна в първоначалното си положение.
— Добра тояга беше — рече тъжно Джирилал, стиснал отрязаното парче дърво.
Макар че се опитваше да успокои Кит, Нина не можеше да откъсне мислите си от капана.
— Когато някой тръгне по коридора, го задейства. Дори ако се изкатерите отстрани, без да докосвате пода, пак ще трябва да скочите на него в другия му край. А когато го направите… — Тя посочи гигантския крак на статуята, който беше надвиснал над отвора. — Ще ви размаже.
— Също като Шива — рече замислено Джирилал.
— Какво имаш предвид?
— Имало един демон на име Рактабиджа — започна да разказва той, — който не можел да бъде убит в битка, защото всеки път, когато го порежели и кръвта му капнела на земята, от нея се появявало ново негово копие. Само Кали била достатъчно силна, за да го унищожи — тя изпила всичката кръв от тялото на Рактабиджа и изяла двойниците му! Но после се опиянила от победата и затанцувала на бойното поле, тъпчейки мъртвите. За да я спре, Шива се престорил на един от труповете и когато Кали осъзнала, че е стъпала върху съпруга си, тя се засрамила и се успокоила.
— Убила ли го е? — попита Нина.
— Не, спряла преди да го размаже.
Еди приключи със зашиването на раната на Кит.
— Но на нас това няма да ни помогне да преминем.
— Не може да няма начин — каза Нина. На стената, до една от обсадните машини, беше облегнато копие. — Шанкарпа, опитай с това. Може би има някакъв модел в движението на ръцете й, някакъв безопасен маршрут.
Шанкарпа мушна плочата с копието. Ръцете отново се размахаха, остриетата започнаха да разсичат въздуха. Надеждите на Нина, че може да се разкрие път през мелето, бяха бързо попарени; мушкането, кълцането и смазващите удари покриваха цялата ширина на прохода.
— Явно няма да стане така — каза тя, когато Шанкарпа измъкна скъсеното копие.
Водачът на пазителите се намръщи.
— Но ти си права — не може да няма начин. Ще проверя дали някой не си спомня нещо от надписите отвън. — Той се обърна към останалите облечени в роби мъже.
По тона на гласовете им Нина стигна до извода, че едва ли казват нещо полезно. Тя се върна при Еди, който бинтоваше крака на Кит.
— Добре ли си? — попита тя индиеца.
— Това не беше най-добрият ми ден — отвърна той със задавен глас.
— Просто се дръж. Стигнахме чак до тук, намерихме Криптата на Шива — ще успеем и да те върнем у дома. Все някак. — Тя погледна към Джирилал. — Има ли нещо в историите за Кали, което би могло да ни помогне да преминем?