Той поклати глава.
— Съжалявам, но не мога да се сетя.
Тя отново погледна статуята — и двете ръце, които не бяха помръднали по време на нападението.
— Символите, които изобразяват пръстите й, са: „ще те защитя“ и „не се страхувай“. Не се страхувай, ще те защитя… от какво?
— От нея — предположи Еди. — Тя е голямата заплаха.
— Кали не е заплаха за онези, които вярват в нея — настоя Джирилал.
— Но как така ще те защити, след като всъщност те напада? — попита Нина. — Освен… ако вярваш, че тя няма да те нарани, няма от какво да се страхуваш?
Еди посочи крака на Кит.
— Не мога да повярвам, че позитивното мислене ще попречи да те направи на шиш кебап.
— Не съм съвсем сигурна. Джирилал, ще наглеждаш ли Кит?
— Чакай малко, какво си намислила? — попита Еди, когато йогата зае мястото й.
Тя взе копието.
— Имам една теория и искам да я проверя.
— Не може ли просто да напишеш дисертация или каквото там обикновено правите вие, докторите на науките?
Без да му обръща внимание, Нина се приближи до прохода и спря малко преди входа. На мястото, където беше посечен Кит, камъните бяха оплискани с кръв. Тя вдигна копието и приближи счупения му край на няколко инча от кръвта.
— Така, да видим какво ще стане…
Тя натисна с копието — и го задържа там.
Разнесе се нов страховит трясък откъм древната машина, осемте ръце се размахаха…
И замряха. Разнесе се силен звън от вътрешността на статуята, който спря движението й.
Нина продължи да натиска с копието. Ръцете се прибраха.
Шанкарпа дотича при нея.
— Какво направи?
— Повярвах, че Кали ще ме защити — отвърна Нина. — Така и стана. Отстъпи назад, нека ти покажа.
Тя отново натисна с копието. Мечът се изстреля напред и този път тя дръпна копието към себе си. Острието продължи да се движи напред, отрязвайки парче от дървената дръжка.
— Ако се страхуваш, така ще постъпиш, ако Кали те нападне — обясни тя. — Ще отскочиш назад — но така или иначе тя ще те порази. Но ако не се страхуваш, ако не отстъпиш… — Тя наведе отново копието, като натисна твърдо камъка. В прохода отекна нов трясък и мечът рязко спря, преди да е нанесъл удар. — Ако останеш на място, в машината има нещо, което я спира да те удари. Символите, които изобразяват двете й ръце, подсказват как може да се мине. Същото е както при ключа — трябва да познаваш същността на историите за Шива и богините, за да влезеш вътре.
Еди махна с ръка към внушителния брой смъртоносни оръжия.
— Значи искаш да се поразходиш сред тия нещица, за да провериш дали си права?
— Ами… не съвсем. Но ако това е единственият начин да преминем, то все някой трябва да го направи.
— Но няма да си ти, по дяволите, това е сигурно. — Той пристъпи към прохода. — Аз ще го направя.
— Какво? — извика Нина. — О, не, няма! Щом на мен не ми позволяваш и аз няма да те пусна! Някой от тях може да го направи. — Тя посочи с пръст пазителите.
Шанкарпа изобщо не изглеждаше доволен.
— Искаш някой от нас да рискува живота си, за да провери твоята… теория?
— Вие също искате да намерите ведите на Шива.
— Нашият живот не зависи от това.
— Може и да зависи, ако семейство Коил се появят. — Покрай вълнението от отварянето на Криптата и опасността от статуята, тя беше забравила, че над главите им е надвиснала и друга заплаха. — По дяволите! Те може дори да пътуват насам! Трябва да влезем вътре! — Тя се изправи пред Шанкарпа. — Виж, сигурна съм, че ако не се уплашиш и просто влезеш в прохода, няма да бъдеш нападнат и ще влезеш във вътрешната стая. Но времето ни изтича.
— В такъв случай трябва да спрем да се дърлим и да действаме, нали? — каза Еди… и пристъпи към тесния проход.
— Еди, не! — извика Нина, но остриетата вече се спускаха…
Най-дългият меч спря изведнъж, острието му почти докосваше слабините му.
— Уф! — извика той, усещайки как определени части от тялото му се свиват. — Добре, че се спря точно навреме.
— Да не си се побъркал? — изкрещя Нина. — Можеше да те убие!
— Или нещо по-лошо! Виж какво, все някой трябваше да мине от тук — и трябваше да се действа бързо, вместо да се спори. Добре, продължавам. — Той потисна едно потреперване и тръгна напред по коридора.
Дългият меч остана неподвижен, но останалите остриета се стрелнаха напред, а ятаганът се засили към врата му, като се спря изведнъж, сякаш се беше блъснал в невидима стена. Оръжията се прибраха. Нова стъпка. Този път не се случи нищо. Явно не всяка плоча беше свързана с капана. Той продължи предпазливо напред.