Ваджрата полетя към него като стоманена топка за разбиване на стени и спря толкова близо до главата му, че заформилият се вихър разроши косата му. Последва го друг меч, който премина диагонално пред гърдите му. Четири ръце вече бяха атакували: а той се намираше по средата на пътя.
Още една стъпка…
Чакрамът разсече въздуха — и острието разряза ръкава и се заби в ръката му.
Нина изохка, готова да хукне към него.
— Не! — изръмжа той през зъби. — Не мърдай! То спря! — Ръката, която държеше чакрама, беше спряна от механизма, който ограничаваше движенията й, но Еди просто се беше оказал малко по-близо и тя беше успяла да го закачи.
Той отстъпи встрани и изпъшка, когато металът се отдели от плътта му. Чакрамът се върна в първоначалното си положение, а върху острието му проблясваха капки кръв. Еди повдигна разрязания ръкав, за да огледа раната. Беше извадил много по-голям късмет от Кит; раната му се нуждаеше само от един-два шева.
Но това трябваше да почака. Потискайки страха си, Еди бавно продължи напред по коридора. Задвижиха се още три оръжия — като всяко едно спираше точно преди да нанесе удар. Кали наистина го пазеше.
Но пред него стоеше още едно препятствие.
— Добре, сега какво? — извика той, щом стигна до вдигнатия крак. Пространството под него беше съвсем малко по широко от тръбата в сградата на ООН; щеше да се събере, но щеше да му е тесничко.
— Някакви идеи? — попита Нина мъжете, които се бяха събрали около нея.
— Сигурно трябва да е като Шива на бойното поле — каза Джирилал. — Трябва да се престори на мъртъв и да засрами Кали заради яростта й.
Легендата като че ли отговаряше на ситуацията, но Нина не беше съвсем склонна да я приеме — нито пък Еди, след като му предаде думите им.
— Ако грешиш, няма да се налага да се преструвам на мъртъв. Не мога ли да я затапя с нещо?
— Сигурна съм, че който я е сложил там, е помислил за това — отвърна тя. Подът под крака представляваше мозайка от по-малки плочки; тя предположи, че целта е да поддадат, ако върху тях се стовари по-голяма тежест.
— Според мен Джирилал е прав. Трябва да се плъзнеш под него и да се престориш на мъртъв — ако се опиташ да се измъкнеш, докато се спуска към теб, той ще се стовари отгоре ти и ще те довърши. Целият капан е свързан с вярата, че Кали няма да те убие, колкото и страшна да изглежда.
— Не ме е страх — рече той и започна да се подпъхва под крака. — Просто не искам в некролога ми да пише, че ме е размазал някакъв гигантски крак, като в проклетия „Монти Пайтън“. Ще се чувствам адски неловко.
Макар да беше страшно напрегната, Нина се усмихна на шегата.
— Некрологът ти няма да бъде написан още дълго време, Еди. Никой няма да се осмели да го направи.
— Добре, да се надяваме, че си права. — Вече се беше напъхал почти целият под крака…
Една плоча леко поддаде, тежестта му беше задействала поредния механизъм. С разтърсващо скърцане кракът започна да се спуска.
Инстинктът го подтикна да се маха от там — но той го потисна и застина неподвижен, докато кракът не се притисна в него. Той се опита да остане спокоен, докато натискът се увеличаваше, контролираше дишането си — но тежестта започна да изтласква въздуха от дробовете му.
— Мамка му! — опита се да каже той, но думата заседна в гърлото му.
Скърцането на камъка продължи, плътта и костите не можеха да забавят безмилостното спускане на гигантската пета. Тя притисна Еди към пода и болка прониза ребрата му. Той се опита да се освободи — но не можеше да помръдне от мястото си.
Кали щеше да го стъпче!
Той извърна глава, за да погледне измъчено Нина за последен път и зърна ужасения й поглед, след като твърде късно беше осъзнала, че е сбъркала…
Скърцането спря.
Натискът изведнъж намаля и кракът постепенно се върна в първоначалното си положение. Той задъхано си пое няколко глътки студен, прашен въздух, преди да се измъкне от дупката.
— Вътре съм! — изграчи той.
— Слава богу! — каза Нина. — Добре ли си?
— Чувствам се размазан като паста за зъби, но ще се оправя.
— Какво виждаш?
Той се огледа; новата зала беше потънала в почти пълен мрак.