В долината отекна рев на двигател - хеликоптерът „Хюз 500” се спускаше...
Шанкарпа се хвърли през отвора, а зад гърба му куршумите натрошиха древните статуи. Стрелбата спря, но бученето на ротора продължи да се чува със същата сила. Щурмовият хеликоптер го чакаше да се появи; стрелецът предположи, че стаята има само един изход.
Но грешеше. Шанкарпа потъна в мрака, изпълнен с желание за отмъщение.
Пазителите на Криптата на Шива щяха да изпълнят дълга си. Да се бият до последния човек.
Тракането на камъните заглъхна. Коил внимателно погледна иззад статуята, където го беше блъснал Зек, и поправи очилата си. Тримата пленници бяха изчезнали - но сандъкът все още беше отвън. Появи се празната люлка.
- Аз... мисля, че е по-добре първо аз да се кача - каза Коил на Зек. - Но веднага след това ми изпрати сандъка.
- Както желаете - каза Зек, прикривайки презрението си. - Когато го приемете на борда, да евакуирам ли останалите ми хора?
- Да. - Коил забърза към изхода.
Босненецът го последва.
- А Уайлд и Чейс?
Споменаването на имената им изпълни Коил с гняв.
- Намерете ги и ги убийте! - Той се успокои, рационалността взе връх. - Ако са все още живи, когато сандъкът се озове на борда на хеликоптера, ще се евакуираме и ще използваме ракети, за да затрупаме входа. - Двамата стигнаха до сандъка и Тандон. - Върви вътре - нареди той на боди- гарда си. - Искам да убиеш Уайлд и Чейс.
Тандон се усмихна и се поклони.
- За мен ще бъде чест.
- Потегляме след пет минути. Тръгвай!
Тандон се изгуби в Криптата. Зек махна на хората си да го последват. Когато те се пръснаха, той започна да увива Коил в ремъците.
Еди подкрепяше Кит, докато двамата бързаха навътре, но агентът на Интерпол пъшкаше при всяка крачка.
- Не мога повече - произнесе той през стиснати зъби. - Остави ме, намери Нина...
- Не мога просто така да те зарежа - отвърна Еди. - Ако ние...
- Трябва! Само те бавя. Погледни там. - Той посочи с пръст към гондолата на балона. - Скрий ме вътре.
- Ако някой те намери, няма да се справиш сам.
Кит се усмихна насила.
- Мога да се грижа за себе си. Хайде, бързо!
Еди неохотно го поведе към двореца. Индиецът измъкна един меч от рамката, преди да се свие в ъгъла.
- А сега тръгвай!
- Ще се опитам да ги отклоня от теб - обеща Еди. Той излезе отвън и през непрекъснатото боботене на хеликоптерите дочу нещо.
Стъпки, които се приближаваха. Той побърза да се отдалечи от балона, прикривайки се зад една статуя. Надникна иззад нея и забеляза четирима наемници, които се приближаваха към позицията му. Трябваше да ги отдалечи от Кит; въпреки смелите думи на полицая, мечът не беше равностоен противник на пистолета.
Той погледна навътре в пещерата; блещукащата светлина от мангалите му разкри сенчеста пътечка между струпаните в Криптата съкровища. Тя беше тясна, но той се досети, че в другия си край се сливаше с една от по-широките.
Наемниците се приближаваха до балона. Еди взе една отрупана със скъпоценни камъни ваджра и хукна по пътечката, размахвайки церемониалното оръжие. Силното тракане привлече вниманието на наемниците и точно както се беше надявал, те хукнаха след него.
Но го последваха само тримата. Четвъртият се поколеба, след което се приближи с подозрение към гондолата с вдигнат пистолет.
Еди изруга под носа си, но продължи да тича и зави зад ъгъла, преди преследвачите му да получат възможност да стрелят. Но той чу други изстрели - от дълбините на пещерата.
Махаджан и другите наемници бяха намерили Нина.
Нина изпищя, когато куршумите надупчиха дървените гравюри зад гърба ѝ и посипаха главата ѝ с трески. Тя се наведе зад една статуя на крава. Голямото каменно животно я закри и стрелбата спря - но тя си беше спечелила само няколко секунди отсрочка, преди мъжете да я забележат отново.
Пред нея лежеше гигантският бодлив валяк на удгхатимата, единствените ѝ маршрути за бягство бяха от двете му страни. Единият беше по-тесен, ограден от сложни гравирани фризове от тъмно дърво, а по-широкият маршрут минаваше покрай една още по-голяма статуя, този път на бик, който бе коленичил на четирите си крака, образувайки една биволска стена. Тя хукна по втория, оглеждайки се за изход в далечния му край...
Но такъв нямаше. Двете пътеки се събираха зад удгхатимата и свършваха пред серия гравирани фрезове. Тя би могла да се изкатери по тях, но наемниците щяха да я хванат, преди да успее да стигне до върха. Лесна мишена.
Паниката ѝ се засили, тя се извърна и огледа по-тясната пътека. Там също не се виждаха удобни за криене места. Но от удгхатимата стърчеше една голяма ръчка, която в продължение на безброй векове бе задържала механизма на мястото му...