Мак примигна.
— Покана ли?
— Да. Пъхнах я в твоя плик, защото не му знам адреса.
Шотландецът я погледна озадачено.
— Не съм получавал покана за Питър.
— Не си… — Нина погледна подозрително съпруга си. — Еди? Какво си направил с поканата за Питър?
— А, това ли… — отвърна равнодушно Еди. — Изпадна от плика, преди да успея да го оближа. А после някак си… се озова в канала.
Нина се отдръпна от него.
— Еди! Не мога да повярвам, че си го направил! Особено след всичко, което той направи в МИ-6, за да ни помогне.
— Олдърли е нещастно онанистче, а и без това не може да ме понася.
— Не е там работата!
— Еди пак ли създава проблеми? — попита Елизабет, присъединявайки се към групичката им. — Защо ли не съм изненадана.
— Боя се, че да — въздъхна Нина.
— Бабчето започна да се уморява, така че е време да се качи в стаята си — каза Елизабет на брат си. — Но преди да отиде, иска да ти пожелае лека нощ.
— Да, добре — отвърна Еди ухилено. — Нали съм любимият й внук.
— Един бог знае защо. Хайде, идвай. Ти също, Нина, нека цялото семейство се събере при нея. — Тя ги поведе през стаята, обръщайки се рязко към Еди, докато Нина отиде до близката маса, за да остави чашата си: — Почти цялото.
— Вярно. Шашавият братовчед Дерек го няма, нали? — рече Еди.
Елизабет нямаше намерение да се отказва.
— Знаеш много добре кого имам предвид.
— О, не започвай пак — промърмори той.
— Не си разговарял с татко повече от двайсет години, Еди. Синът му се жени, за бога. Не казвам, че трябва да се сдобряваш с него пред всички в холивудски стил…
— Добре, ’щото това няма да го бъде.
— … но поне можеше да му се обадиш.
Лицето на Еди приличаше на каменна маска.
— Защо? Нямам какво да му кажа.
— Ами ако с Нина имате деца? Нима ще растат, без да познават дядо си? Той няма да стане по-млад. Нито пък ти, като стана въпрос за това.
— Знаеш ли какво — изрече той раздразнено, — дай да сложим край на разговора, преди да е съсипал тотално този прекрасен ден, а?
— Помисли си, Еди — каза Елизабет, докато се приближаваха до Холи и бабчето, които чакаха до входа.
— Отдавна съм го премислил. Здрасти, бабче!
— Ела тук, Едуард! — каза бабчето, а той се наведе и я прегърна. — Ох, малката ми агнешка пържолка. Отново женен! — Тя размаха закачливо пръст. — Обаче донякъде съм ти сърдита, че не ме покани на истинската сватба.
— Нямахме време, бабче — каза Еди, когато Нина се приближи. — Всичко стана набързо.
— Да, съжалявам много за това — обади се Нина. — Прощаваш ли ни?
— Разбира се — каза бабчето. — Ела, искам да прегърна новата си внучка.
— Искаш ли да те изпратя до стаята ти, бабче? — попита Еди.
Тя му махна с ръка.
— Стига глупости! Вие двамата трябва да останете и да се забавлявате. Холи ще ме отведе.
Холи погледна скръбно към Грант, от чиято компания беше отведена насила, което накара майка й да въздъхне и да пристъпи напред.
— Всичко е наред, бабче, аз ще те заведа. Никакво шампанско повече — рече тя твърдо на Холи.
— Вдругиден заминаваме за Сан Франциско — каза Еди на бабчето, докато Елизабет я водеше към изхода, — но преди това пак ще се видим.
— Толкова се радвам, че ви видях — рече бабчето. — Надявам се да имате чудесен брак. Всъщност знам, че ще бъде такъв.
— Благодаря — отвърна Нина. Бабчето им махна за последен път и Елизабет я изведе навън. Пред вратите се бяха струпали още повече хора; слухът, че Грант и Джесика са вътре се беше разпространил из всички социални мрежи. Щом вратата се затвори, Холи изтича право при групичката около Грант, където в борбата за вниманието му се озова пред конкуренцията на Джесика и Мейси. Нина се обърна към Еди. — За какво разговаряхте с Елизабет?
— Нищо важно.
Но тя го познаваше добре.
— Семейни въпроси?
— Само за една част от семейството.
— Да позная ли от три пъти?
— Както вече казах, не е важно. — С надеждата да смени темата, той посочи с пръст към другия край на залата. — Хей, виж, това е Роуън! — Той му махна с ръка.
— Внимавай, Еди — подразни го Нина, докато Роуън се приближаваше към тях. — Може да ме открадне от теб.
— Всеки, който опита нещо такова, ще съжалява — изръмжа Еди, преди да се усмихне не съвсем искрено на високия мъж. — Здрасти, Роуън. Радвам се, че успя да дойдеш.