- Знаеш ли какво - изрече той раздразнено, - дай да сложим край на разговора, преди да е съсипал тотално този прекрасен ден, а?
- Помисли си, Еди - каза Елизабет, докато се приближаваха до Холи и бабчето, които чакаха до входа.
- Отдавна съм го премислил. Здрасти, бабче!
- Ела тук, Едуард! - каза бабчето, а той се наведе и я прегърна. - Ох, малката ми агнешка пържолка. Отново женен! - Тя размаха закачливо пръст. - Обаче донякъде съм ти сърдита, че не ме покани на истинската сватба.
- Нямахме време, бабче - каза Еди, когато Нина се приближи. - Всичко стана набързо.
- Да, съжалявам много за това - обади се Нина. - Прощаваш ли ни?
- Разбира се - каза бабчето. - Ела, искам да прегърна новата си внучка.
- Искаш ли да те изпратя до стаята ти, бабче? - попита Еди.
Тя му махна с ръка.
- Стига глупости! Вие двамата трябва да останете и да се забавлявате. Холи ще ме отведе.
Холи погледна скръбно към Грант, от чиято компания беше отведена насила, което накара майка и да въздъхне и да пристъпи напред.
- Всичко е наред, бабче, аз ще те заведа. Никакво шампанско повече - рече тя твърдо на Холи.
- Вдругиден заминаваме за Сан Франциско - каза Еди на бабчето, докато Елизабет я водеше към изхода, - но преди това пак ще се видим.
- Толкова се радвам, че ви видях - рече бабчето. - Надявам се да имате чудесен брак. Всъщност знам, че ще бъде такъв.
- Благодаря - отвърна Нина. Бабчето им махна за последен път и Елизабет я изведе навън. Пред вратите се бяха струпали още повече хора; слухът, че Грант и Джесика са вътре се беше разпространил из всички социални мрежи. Щом вратата се затвори, Холи изтича право при групичката около Грант, където в борбата за вниманието му се озова пред конкуренцията на Джесика и Мейси. Нина се обърна към Еди. - За какво разговаряхте с Елизабет?
- Нищо важно.
Но тя го познаваше добре.
- Семейни въпроси?
- Само за една част от семейството.
- Да позная ли от три пъти?
- Както вече казах, не е важно. - С надеждата да смени темата, той посочи с пръст към другия край на залата. - Хей, виж, това е Роуън! - Той му махна с ръка.
- Внимавай, Еди - подразни го Нина, докато Роуън се приближаваше към тях. - Може да ме открадне от теб.
- Всеки, който опита нещо такова, ще съжалява - изръмжа Еди, преди да се усмихне не съвсем искрено на високия мъж. - Здрасти, Роуън. Радвам се, че успя да дойдеш.
- И аз се радвам, че съм тук! - отвърна Роуън. — Извинявай, че напоследък така бях обсебил Нина.
- Да, хубаво е, че тази вечер най-накрая ще останем насаме. Стига да не е домъкнала вкъщи куп задачки.
- Да, когато стане въпрос за Атлантида, тя винаги се вманиачава, нали? - каза Роуън. - Докато подреждахме изложбата, тя дори не пожела да се разходи из Сан Франциско. Абсолютен експлоататор.
- На мен ли го казваш - отвърна Еди. Той се ухили на съпругата си, която полагаше големи усилия да не отвърне на закачката, и изимитира с фалцет нюйоркския и акцент: - Еди, ще преместиш ли тези кашони? Еди, можеш ли да обезвредиш този капан? Еди, можеш ли да убиеш тези лоши момчета?
- Въобще не говоря така - възрази Нина. Тя погледна към Роуън. - Нали?
Той и намигна.
- Въобще. Но просто искам да ти кажа, Еди, че си един голям късметлия. Поздравления. И за двамата - амулетът на Нина явно действа и при други хора.
Нина докосна медальона си, направен от късче атлантски артефакт, намерен при експедицията на родителите и.
- Да се надяваме, че ще продължи да действа така, нали? Иска ми се „Съкровищата на Атлантида” да има голям успех.
- Ще има - и то не заради амулета ти, Нина. А заради самата теб.
- И теб.
- Благодаря ти. - Роуън се усмихна и я целуна.
- Ей, ей - обади се Еди и дръпна Нина към себе си. После посочи към дансинга. - Искаш ли да танцуваме?
Диджеят беше пуснал песента на Рики Мартин „She Bangs”.
- Това не е точно танго.
- Ами ще импровизираме. Хайде.
Той я поведе към дансинга. Нина го прегърна през кръста.
- Благодаря ти, че направи всичко това.
- Хей, винаги си намирам повод да се напия.
- Сантиментален както винаги, а? - Но тя знаеше, че под безцеремонната му външност, оплешивяващият англичанин със счупен нос се забавляваше също като нея.
2.
Няколко часа по-късно партито беше завършило и Нина и Еди се върнаха в апартамента си в манхатънския Горен Ийст Сайд.
- Боже, капнала съм - каза Нина, потискайки една прозявка, докато влизаше в антрето. - А утре ме чака толкова много работа. - Тя се тръсна тежко на дивана и изрита обувките си в ъгъла.
- Поне няма да се наложи да я вършиш сама - обади се Еди.