Той хвана пистолета в ръката на един от наемниците, завъртя го и притиска пръста му върху спусъка. Изстрелите покосиха друг наемник от упор, дори бронежилетката му не успя да го спаси от куршумите, които се забиха в гърдите му. Той се завъртя и политна към земята, събаряйки други двама наемници.
Еди заби юмрук в челюстта на първия мъж, чувайки как зъбите му изтракват при удара, след което се опита да изтръгне пистолета от хватката му. Въпреки пронизващата болка, окървавеният наемник издържа, заби лакът в гръдния му кош и го отхвърли назад. Еди се спъна в ранения крак на Кит, от което индиецът изрева от болка, и се строполи тежко на земята.
Останалите стрелци се приготвиха за стрелба, но Зек пръв опря пистолета си в лицето на Еди и затисна гърдите му с ботуша си.
— Не мърдай — изръмжа той.
Всички бяха вперили погледи в двамата мъже.
С изключение на Нина.
Внезапният хаос бе отворил поне за кратко път за бягство. Тя се възползва от шанса и се прехвърли през рампата в канала между двете й половини. Някои от наемниците се обърнаха при движението, но когато стреляха, тя вече се беше прикрила зад извисяващите се стени. По главата й се посипаха каменни отломки.
— Убийте я, убийте я! — изпищя Ванита. Наемниците хукнаха към рампата и засипаха тесния коридор с куршуми, но Нина беше дръпнала напред и тичаше към дълбините на Криптата на Шива.
27.
— Дръжте я! — заповяда Зек. Двама от мъжете хукнаха след отдалечаващата се американка.
Ванита се обърна към Коил.
— Повикай веднага хеликоптера.
— Сандъкът още не е готов — отвърна той. Махаджан и Тандон бяха зарязали подготовката му, за да защитят господаря и господарката си, когато започна стрелбата.
— Не ти говоря за сандъка. Аз искам да се махна от тук!
— Тя няма къде да отиде — рече Зек.
— Не ме интересува. Щом се кача в хеликоптера, тогава ще приберем сандъка. — Тя се обърна към вратата и махна на бодигардовете си да я последват.
Те погледнаха към Коил за инструкции, разкъсвани между противоречащите си команди.
— Чапал, върви с нея — каза той с леко раздразнение в гласа. — Дхирен, върви след доктор Уайлд. Зек, довърши опаковането на ведите и ги отнеси на терасата. — Махаджан изсумтя и се потътри след преследвачите на Нина. Тандон последва Ванита, а Зек махна на двама от хората си да продължат да подготвят сандъка за транспортиране.
Останалите наемници заобиколиха пленниците. Джирирал притискаше едва-едва раните от куршуми. Кръвта се просмукваше в разкъсаната му роба. Шанкарпа, замаян от удара в главата, се надигна — и го видя. Той извика нещо на хинди, опита се да се довлече до умиращия мъж, но двама от наемниците го ритнаха обратно на земята.
— Той му е баща! — възрази Еди. Лицето на Коил запази безизразното си изражение, но Зек отстъпи и кимна мълчаливо на наемниците си да отстъпят. После махна ботуша си от гърдите на Еди, но не свали пистолета.
Шанкарпа пропълзя ужасен до йогата.
— Татко! — изпъшка той и притисна ръка към гърдите на Джирилал в напразен опит да спре кървенето.
Джирилал изстена слабо при докосването.
— Джанардан? — прошепна той. От устата му излязоха кървави балончета.
Шанкарпа го хвана за ръката.
— Тук съм, татко. Тук съм!
— Ох, Джанардан… какво направих? Отнех живот. Как… как ще обясня това на Шива?
— Господарят Шива е воин — каза Шанкарпа отчаяно. — Той е водил много битки, убивал е много демони и зли хора. Не е грях да се биеш, за да защитиш… — Гласът му секна. — Да защитиш онези, които обичаш.
Очите на Джирилал се затвориха и по бузата му се стече сълза.
— Трябва… да намериш майка си. Кажи й… че съжалявам, ужасно съжалявам. Питай я дали може… да ми прости. Моля те. Моля те, сине… кажи, че ще го направиш.
Очите на Шанкарпа се напълниха със сълзи.
— Ще го направя, татко. Обещавам.
— Благо… — Йогата се сгърчи, от устата му бликна кръв. — Джанардан, ох… сине мой… — Той издаде приглушен стон, тялото му потрепери…
И застина.
Еди усети бучка в гърлото си, докато гледаше как съсипаният Шанкарпа бавно отпуска ръката на баща си. Изпълнен с гняв и мъка, той погледна към Коил и Зек. Индиецът въобще не се беше трогнал от гледката, но Зек изглеждаше смутен, почти виновен.
Зад тях Ванита стоеше на люлката, готова да бъде издърпана на хеликоптера. Сандъкът вече беше овързан с ремъци и двама наемници го носеха към терасата.