Хеликоптерът се оттегли, а стрелецът издърпа гранато- мета навътре, за да презареди. Еди провери пистолета си. Оставаха му само три патрона. Трябваше му наистина голям късмет, за да улучи някого на борда на хеликоптера, а тъй като пилотът вече знаеше, че е въоръжен, следващата граната вече щеше да бъде изстреляна от безопасно разстояние. РПГ-7 имаше обхват над половин километър.
- Да не би случайно да намери друг изход оттук?
Нина нещастно поклати глава.
- А ако потърсим въже и се спуснем долу?
- Ще отнеме много време. Трябва ни по-бърз начин... - Той се обърна назад.
- О, не! - рече твърдо тя, когато забеляза как очите му се впиват във виманата, която стоеше на върха на рампата.
- В никакъв случай. Няма да излетим оттук върху някакъв си проклет древен глайдер!
- Знаем, че работи - отвърна Еди, който повдигна Кит и го поведе към рампата. - Онзи твоя човек от Атлантида казва, че свещениците са слезли с него от планината.
- Това е било преди единайсет хиляди години! - възрази тя.
- Може пък това да не е чак толкова старо.
- Достатъчно старо е! Освен това не знаеш как да го управляваш!
- Карал съм глайдер - настоя Еди и тръгна да се изкачва по рампата. - Е, веднъж поне. Кит, ще се наложи да скочиш в него.
- Само да знаеш, че съм съгласен с Нина - отвърна Кит, присвивайки очи при всяка крачка. - Според мен не е безопасно.
- Да бъдеш улучен от проклетото ерпеге също не е!
- Лоша идея - промърмори Нина, бързайки към другата половина на рампата. — Много, много лоша.
- В началото беше много впечатлена - каза Еди, достигайки до виманата. Той помогна на несигурния индиец да се настани на платформата под крилото, след което огледа ракетата.
- Като археологическо откритие то е разтърсващо. Като самолет е по-скоро размазващо!
- Останалите машини работеха - може би и тази са я направили да трае вечно. Подай ми кибрита и се качвай на борда. - Той откъсна края на фитила и взе кибрита от Нина.
- Така, мятай се на платформата и... се дръж здраво.
Нина легна до Кит. От дървените греди на крилата висяха кожени ремъци; тя предположи, че те задържат пътниците за местата им, но нямаше време да се привързва - просто ги уви около китките си и ги стисна здраво, опирайки краката си в рамката. - Ох, по дяволите, какво правим...
Еди пална една кибритена клечка и я доближи до фитила. Той се запали със съскане и посипа искри.
- Хюстън, готови сме за полет! - извика той, нагласяйки се между Нина и Кит, и хвана въженцата, за да измъкне подпорите изпод плъзгачите на виманата.
Глайдерът измина със скърцане няколко сантиметра - и спря.
- Добре, не се получи както се надявах - рече Еди с намръщено лице. Той се хвана за нещо, което според него бяха ръчки за управление, и погледна назад, установявайки, че фитилът е почти изгорял. - Дайте да го поразклатим, преди да ни изстреля!
Те започнаха да клатят рамката. Плъзгачите изскърцаха и леко помръднаха.
- По-силно, по-силно! - извика Нина. - Поне този път наистина не искам да закъсам на пистата!
Пореден обединен натиск...
Ракетата избухна - точно когато глайдерът се освободи.
Корозиралите люспички бяха заменени от дъжд от искри и летящата машина заскърца надолу по рампата. Преди да се усетят, вече бяха стигнали дъното и гравитацията ги притисна към шините, докато глайдерът се приготви за скок...
И полетя.
И тримата изкрещяха, когато виманата премина през вратата и прелетя над счупената тераса. Виковете се засилиха, когато отдолу се чу гръм - от хеликоптера бяха изстреляли нова граната. Тя удари рампата и се взриви под дъжд от натрошени камъни. Едната половина на конструкцията се срути, смазвайки няколко от паркираните глайдери.
Но Еди, Нина и Кит се интересуваха повече от собствената им машина. Ракетата я тласкаше напред, но глайдерът вече не набираше височина - беше достигнал върха на па- раболичната си траектория и неумолимо се спускаше надолу. Дървените криле скърцаха заплашително. Еди натисна ръчките напред, с надеждата, че виманата ще реагира като истински глайдер и ще изравни траекторията си, но това само стесни ъгъла ѝ на падане.
Нина забеляза Шанкарпа и останалите оцелели пазители да ги наблюдават изумено, докато прелитат над тях - но бързо ги изгуби от поглед, когато глайдерът се спусна на нивото под най-горната тераса.
- Добре ще е, да ни вдигнеш нагоре. Нагоре, нагоре!
- Опитвам се, по дяволите! - изкрещя Еди. Щом бутането напред ги запращаше надолу, може би дърпането назад щеше да ги вдигне нагоре...