Той дръпна силно дървените ръчки. Крилата отново заскърцаха заплашително, платото се нагъна и заплющя. Но като че ли се беше получило - носът на виманата започна да се издига нагоре...
- Еди, внимавай! - извика Кит. Щурмовият хеликоптер се появи и започна да се спуска към тях.
- Ох, мамка му! - Еди нямаше представа как да направи завой. Той блъсна ръчките встрани с надеждата, че глайдерът ще свие навътре. Получи се - виманата зави наляво.
Но сега летеше право към скалата и изсечените в нея статуи протягаха ръце към крехките ѝ криле...
Той премести ръчките в противоположната посока и ги придърпа към себе си, за да набере височина. Виманата прелетя покрай хеликоптера и беше повлечена от низходящата тяга. Ракетата й продължаваше да гори и ги тласкаше напред по долината с увеличаваща се скорост.
Към надвисналите в края ѝ скали.
От отломките на Чинука се издигаше гъст дим, но той не можеше да скрие сивата скална грамада, която се издигаше пред тях.
- Каквото там направи, за да ни издигнеш - рече Нина с уплашен глас, - направи го пак!
Еди дръпна с всички сили ръчките към себе си. Дървото започна да пропуква. С наближаването на заснежения връх виманата започна да се издига, но глайдерът губеше скорост, дори мощността на ракетата не можеше да надвие теглото на трима души.
- Хайде, негоднико - изпъшка той. Ако не успееха да се издигнат още, щяха да се разбият в скалната стена, малко под върха. - Хайде, мамка му, хайде!
Крилата изпукаха, платното се опъна докрай - но като че ли нямаше да успеят...
Нина изпищя и те се удариха - и продължиха да се плъзгат надолу, разбивайки голямата снежна пряспа върху скалата. Тя изплю снега от устата си.
- Мили Боже, Еди!
- Изобщо не се притеснявах - излъга той. Те прелетяха над прохода в хребета, въздушните потоци ги повдигаха дори още по-нагоре. Под тях се разкри планината Кедарнат. Небето беше много по-ясно от предишните два дни и погледът им стигаше чак до равнините. - Погледнете! - извика той и се засмя. - Успяхме, още летим! Да! - Той пусна едната ръчка, за да раздвижи пръстите си. - Вярно, че слухът ми е прецакан, и какво от това! Не ми трябват уши да им сритам задниците!
- За това наистина не ти трябват - отвърна Нина, като дори успя да се усмихне.
- Не искам да звуча негативно - обади се Кит, който беше примижал здраво, - но все още не сме си живи и здрави у дома.
Еди посочи с пръст на югозапад.
- Но не сме и много далеч. Бихме могли да отлетим до Кедарнат с това нещо. Може би дори до Гаурикунд!
- Също като свещениците на Шива — рече Нина. - Това е невероятно! Плашещо, но невероятно!
Кит прозвуча по-прагматично:
- Можеш да летиш с него... но можеш ли да го приземиш?
- Скоро ще разберем, нали? - отвърна Еди и направи завой на югозапад.
Ракетата изпука и изфъска, след което угасна. Нина погледна назад, за да се убеди, че нищо не гори - и забеляза, че не са успели да избягнат всички заплахи, които ги дебнеха в долината.
- Еди! Хеликоптерът ни преследва!
Щурмовият „Хюз 500” се беше впуснал в преследване на нищо неподозиращата плячка и се движеше с пълна скорост след виманата. Стрелецът беше прибрал гранатомета и отново беше извадил картечницата.
- По дяволите! — изсъска Еди. Дори да не успееше да ги свали, летателният апарат можеше да ги последва до мястото, където щяха да се приземят, и да ги простреля от въздуха - или дори да ги разбие, като прелети над тях и да използва въздушната струя на ротора като оръжие. Ако искаше да оцелеят, трябваше по някакъв начин да се отърве от хеликоптера - но как?
Гледката напред му даде отговора. Той натисна ръчките и обърна виманата към планината.
- Какво правиш? - извика Нина, изпълнена със страх при вида на приближаващия се връх.
- Имам план.
- Добър ли е?
- Сигурно не - но само него имам! - Той погледна назад. Хеликоптерът се намираше на около петстотин метра зад тях и се приближаваше. - Кажи ми като насочи картечницата към нас.
Нина погледна през рамо, докато Еди съсредоточи вниманието си към приближаващата се планина. Макар небето да бе сравнително чисто, променливото време в Хималаите беше струпало гъсти облаци около планината Кедарнат. Един от тях привлече вниманието му. Снижи се към него.
Крилете на виманата отново се разклатиха. И макар че продължаваха да се издигат, стръмната планина се приближаваше застрашително към тях.
- Еди, картечницата! - предупреди го Нина. Той дръпна ръчките настрани и виманата зави наляво. Трасиращите куршуми профучаха покрай дясната им страна. Преди следващия откос той зави в тяхна посока; този път куршумите профучаха от ляво.