— И аз се радвам, че съм тук! — отвърна Роуън. — Извинявай, че напоследък така бях обсебил Нина.
— Да, хубаво е, че тази вечер най-накрая ще останем насаме. Стига да не е домъкнала вкъщи куп задачки.
— Да, когато стане въпрос за Атлантида, тя винаги се вманиачава, нали? — каза Роуън. — Докато подреждахме изложбата, тя дори не пожела да се разходи из Сан Франциско. Абсолютен експлоататор.
— На мен ли го казваш — отвърна Еди. Той се ухили на съпругата си, която полагаше големи усилия да не отвърне на закачката, и изимитира с фалцет нюйоркския и акцент: — Еди, ще преместиш ли тези кашони? Еди, можеш ли да обезвредиш този капан? Еди, можеш ли да убиеш тези лоши момчета?
— Въобще не говоря така — възрази Нина. Тя погледна към Роуън. — Нали?
Той й намигна.
— Въобще. Но просто искам да ти кажа, Еди, че си един голям късметлия. Поздравления. И за двамата — амулетът на Нина явно действа и при други хора.
Нина докосна медальона си, направен от късче атлантски артефакт, намерен при експедицията на родителите и.
— Да се надяваме, че ще продължи да действа така, нали? Иска ми се „Съкровищата на Атлантида“ да има голям успех.
— Ще има — и то не заради амулета ти, Нина. А заради самата теб.
— И теб.
— Благодаря ти. — Роуън се усмихна и я целуна.
— Ей, ей — обади се Еди и дръпна Нина към себе си. После посочи към дансинга. — Искаш ли да танцуваме?
Диджеят беше пуснал песента на Рики Мартин „She Bangs“.
— Това не е точно танго.
— Ами ще импровизираме. Хайде.
Той я поведе към дансинга. Нина го прегърна през кръста.
— Благодаря ти, че направи всичко това.
— Хей, винаги си намирам повод да се напия.
— Сантиментален както винаги, а? — Но тя знаеше, че под безцеремонната му външност, оплешивяващият англичанин със счупен нос се забавляваше също като нея.
2.
Няколко часа по-късно партито беше завършило и Нина и Еди се върнаха в апартамента си в манхатънския Горен Ийст Сайд.
— Боже, капнала съм — каза Нина, потискайки една прозявка, докато влизаше в антрето. — А утре ме чака толкова много работа. — Тя се тръсна тежко на дивана и изрита обувките си в ъгъла.
— Поне няма да се наложи да я вършиш сама — обади се Еди.
Тя му се усмихна.
— О, скъпи, благодаря ти!
В гласа му се промъкна саркастична нотка.
— Нямах предвид мен, а приятеля ти капитан Идеален. Той ще ти помогне… с удоволствие.
— О, Еди! Да не би да ревнуваш от Роуън?
Той се ухили, разкривайки портичката между предните си зъби.
— Стига глупости. Просто се бъзиках. — Тупване с крак. — Донякъде.
— Няма за какво да се безпокоиш. С Роуън скъсахме толкова отдавна. — Тя се замисли за миг. — Боже, минали са дванайсет години. Бях едва на двайсет. Не мога да повярвам колко много неща се случиха междувременно.
— А той на колко години беше?
— На двайсет и шест.
— Значи е от тия, дето си падат по по-младички.
— А ти какъв си? — попита го тя с усмивка. — Същият като Роуън.
— Да, ама сега ти си по-възрастна. Половината от годините на мъжа плюс още седем — на такава възраст трябва да е жената, за да не шарят очите на съпруга й.
— Той беше на двайсет и шест, аз бях на двайсет. Направи си сметката.
Той изчисли на ум.
— Пусто да остане! Но я почакай малко — продължи той, след като тя се засмя, — на колко години беше, когато започнахте да излизате?
— На деветнайсет.
— Ха!
— Но и Роуън беше една година по-млад.
Още няколко минути смятане на ум.
— Определено е на границата. Както и да е, според мен той все още си пада по теб.
— Той е само приятел, Еди. — Съпругът и седна до нея, а тя се унесе в спомени. — Беше много добър приятел, всъщност. Помогна ми да преодолея един наистина труден етап от живота ми, когато родителите ми починаха. Наистина не знам как щях да се справя без него. Или с какво щях да се занимавам сега.
— Какво имаш предвид?
— Почти се бях отказала от археологията. Родителите ми бяха убити — ако не бяха толкова обсебени от желанието си да открият Атлантида, щяха още да са живи. Бях на косъм да отпадна от университета, защото не исках да имам повече нищо общо с нея. Роуън промени намеренията ми. Останах, завърших, после взех докторската си степен и ето ме на.
Еди поклати глава с иронично шеговито изражение на лицето.