- Ще си спомня думите ти, ако доживея да се оженя - отвърна Кит.
Еди се ухили, след което насочи вниманието си към опитите да задържи глайдера във въздуха. Трябваше да жертва скоростта за сметка на височината, като рискуваше да изгуби скорост всеки път, когато се издигаше.
Прелетяха над селото и криволичещата линия на реката, която течеше надолу към долината. Той леко зави, следвайки курса ѝ.
- Виждате ли? Много по-добре е от ходенето.
- Остават ни още тринайсет километра - напомни му Нина. - Освен това се снижаваме.
- Планината също.
- Спускаме се все по-бързо.
- Мислех, че ти се иска да се спусна по-бързо!
- Еди!
- Ще успеем - увери я той.
Но вече бяха изгубили поне половината от първоначалната си височина. Еди отново вдигна носа, свистенето на вятъра леко започна да утихва с намаляването на скоростта им. Когато изравни, се почувства като безтегловност, както в увеселителните влакчета, след което отново започнаха да се спускат.
По-бързо от преди. Откъм повреденото крило се разнесе слабо съскане от разкъсваща се тъкан и виманата се наклони надолу. Еди бързо компенсира, но този път трябваше да вложи повече усилия.
- Добре де, ще стигнем само донякъде.
Нина започна да се оглежда за потенциално място за приземяване. Преминаваха над сравнително ниска предпланинска област в близост до селото, носеха се над неравни склонове, през които реката си беше прорязала клисура.
- Колко ни остава?
- Не знам — три километра. Ако извадим късмет.
- Добре, добре - рече Нина, опитвайки се да не изпадне в паника. - Дръж се вдясно, по-далеч от реката. - Тя се вгледа в далечината с присвити очи, забелязвайки тъмни сенки, които с приближаването им придобиваха форма. Бяха слезли до такава височина, където вече вирееше по-разнообраз- на растителност. - Еди, онези храсти - ако успеем да стигнем до тях, те ще омекотят кацането ни.
- Дано - отвърна той. Ако се движеха твърде бързо, щяха да минат право през тях - и да се забият в клисурата. - Дръжте се здраво!
Те се спуснаха към долината, профучавайки над вълнистия терен - който обаче се приближаваше застрашително бързо. Храстите бяха пръснати из долината като снопчета косми от четка за рисуване. Еди откри едно по-гъсто обрасло местенце и пресметна разстоянието до него. Ако забавеше максимално скоростта си и после се спуснеше рязко, би могъл да ги хване, преди отново опасно да ускори.
Тук важните думи бяха „би могъл”.
Той направи последни корекции в курса.
- Добре, спускаме се.
Кит изгаеда приближаващата се растителност с все по- нещастно изражение на лицето.
- Ами ако не ни спре?
- Тогава ще разберем чия религия е била права! Пригответе се, готови... дръж се!
Той дръпна ръчките с всички сили. Носът на виманата рязко подскочи нагоре, дървото изстена. Набираха височина, но забавяха, забавяха...
- Сега! - Той натисна ръчките напред. Носът се спусна...
Твърде късно. Движеха се твърде бавно – виманата спря и започна да пада почти вертикално.
- Ох, мамка му, мамка му!
Той се вкопчи отчаяно в ръчките. Нещо в крилото изпука. Земята се приближаваше застрашително към тях...
Платното на крилете изплющя, улови вятъра и се изпъна за последен път. Виманата се стрелна напред като безстрашна птица, която се гмурка почти до земята, преди отново да се издигне нагоре. Нина изпищя и прикри очите си с ръка, а глайдерът мина с гръм и трясък през храстите, вдигайки облак от сняг.
Но не спря.
Виманата изтръгна храстите от пръстта. За миг изглеждаше, че отново ще се издигне - но след това със силен трясък крилата най-после се отчупиха и глайдерът се плъзна върху шините си, влачейки след себе си счупените подпори и накъсаната коприна.
Но въпреки това не спря. Превърна се от летателен апарат в шейна и се плъзна надолу по склона с нарастваща скорост.
Щом зърна накъде са се запътили, Нина бързо разви ръцете си от ремъците.
- Ще паднем в реката!
- Всички да слизат! - рече Еди.
- Какво ще правим? - попита Кит и очите му се разшириха при вида на бързо приближаващата се клисура.
- Просто скачай! - Еди го хвана и скочи от задната част на платформата. Нина го последва. Паднаха на земята и се затъркаляха след бившето си превозно средство. Колкото и да се стараеше, Еди все пак изпусна Кит. Двамата мъже се разделиха и продължиха да се плъзгат по гръб.