- Какво би трябвало да означава това?
- Означава... каквото е. - След миг осъзна какво е имал предвид. - Знаеш ли, това, че не искаш да говориш с баща си е твое решение и не означава, че всички останали се опитват да те накарат да го направиш.
- Да, да, да. Добре. Извинявай. - Той смени темата. - Обаче нищо не мога да кажа за кармата на Шанкарпа и останалите. Накрая минаха на наша страна, но все пак се опитаха да ни убият. Един Бог знае на колко народ са видели сметката преди нас.
- Предполагам, че индийското правителство ще реши какво да прави с тях. Но поне Криптата оцеля сравнително непокътната. Което е от значение за нас.
- Но пък онези каменни плочи са у милото семейство Коил - напомни ѝ той. - Така че каквото и да замислят, вече могат да го направят.
- Смятат да сложат край на сегашната цивилизация, ми каза Прамеш. За да можел да я изгради отново, но според неговите условия - и да наложи неговото апокалиптично виждане за Шива като световна религия.
Еди изсумтя развеселено.
- Изглеждаше доста разтревожен, когато Джирилал му каза, че общо взето е голям задник.
- Прамеш е истински вярващ - това, че един свят човек му казва, че Шива го е срам от постъпките му, сигурно е наранило ужасно егото му. Но какво всъщност планират да извършат? Той каза, че било свързано с манипулирането на информацията, но му бил нужен катализатор, нещо, което да накара милиони хора да търсят отговори - които от своя страна ще бъдат използвани, за да ги разгневят... - Тя погледна към телевизора. Материалът за визитата на Коул в Япония привършваше, графика показваше как последният кръг от обиколката му ще го отведе в Делхи. - Сигурно е свързано със срещата на Г-20. Това обяснява защо толкова много бързаха да се доберат до ведите на Шива - имат си краен срок. А ако искаш да поставиш началото на глобален хаос, избиването на група световни лидери е най-добрият катализатор, който ти трябва.
- Но как ще преминат през охраната? - попита Еди.
- Не знам, дявол да го вземе! - Той изненадано повдигна вежди при резкия й отговор. - Съжалявам, извинявай. - Тя изсумтя раздразнено. - Просто ме е яд, че се измъкнаха. И нямаме представа къде може да са отишли.
- Всъщност имаме. - Те се обърнаха и видяха Кит да влиза с накуцване в стаята, с патерица в едната ръка, а другата увесил в превръзка през рамото си. След него вървеше Мак, който се усмихна широко щом ги видя, както и още един мъж със слабо лице и увиснали мустаци, който изглеждаше не особено доволен от присъствието им - или поне от Еди.
- Кит! - извика Нина и скочи. - Добре ли си?
- Докторът каза, че ще се оправя - отвърна индиецът. После погледна унило превързаната си ръка. - Все някога.
Тя се усмихна и приветства топло Мак, преди да целуне бързо мустакатия мъж по бузата.
- Питър. Радвам се да те видя отново.
- И аз теб, Нина - отвърна той и се обърна към с пренебрежение към Еди. - Чейс. Здравей.
- Олдърли - отвърна Еди със същата антипатия.
- И така - рече офицерът от МИ-6, - как мина празненството?
Нина го погледна извинително.
- Съжалявам, че не си успял да получиш поканата си, Питър. Някой - тя погледна към Еди, - здраво бе объркал нещата.
- Съвсем случайно - му каза Еди, без да полага особени усилия да прикрие усмивката си. - Беше ми много криво, че не присъства.
- Очевидно - каза Олдърли с каменно лице. Мак се изкиска.
- В такъв случай можеш да се извиниш на Питър за, ъх, объркването, нали? - Когато Еди не отговори веднага, тя го смушка с лакът. - Нали?
- Предполагам - отвърна Еди без всякакъв ентусиазъм.
- Олдърли, съжалявам, че не можа да дойдеш на сватбата ни, за да бърбориш непрекъснато за реставрацията на твоя Форд Капри.
Ново смушкване.
- Еди!
- Няма нищо - отвърна саркастично Олдърли. - Важното е, че сте се сетили. Както и да е, имам информация за вашите приятели семейство Коил. - Той постави куфарчето си на бюрото и извади от него няколко папки и един лаптоп. - Тъй като МИ-6 нямат никакви наблюдения върху тях, онова, което Мак ни разказа, беше достатъчно, за да ни вдигне по тревога. И в светлината на срещата на Г-20, всяка потенциална заплаха трябва да се разследва.
- И какво открихте? - попита Нина.
- Множество финансови операции - което не е особено изненадващо, предвид това, че Коил притежава мулнитационална компания, но нашите банкови експерти вече търсят подозрителни транзакции. Те създават... наричат ги „защитени архиви”, всъщност, но вие бихте ги нарекли бункери. Изолирани съоръжения, оборудвани с всичко необходимо за дълготрайно оцеляване - точно от типа, който ще ви е необходим, ако смятате да разпалите Трета световна война. Една стара солна мина в Монтана, нещо в Австралия, Монголия - и едно местенце в Гренландия, където отиват според летателния им план.