Пореден обединен натиск…
Ракетата избухна — точно когато глайдерът се освободи.
Корозиралите люспички бяха заменени от дъжд от искри и летящата машина заскърца надолу по рампата. Преди да се усетят, вече бяха стигнали дъното и гравитацията ги притисна към шините, докато глайдерът се приготви за скок…
И полетя.
И тримата изкрещяха, когато виманата премина през вратата и прелетя над счупената тераса. Виковете се засилиха, когато отдолу се чу гръм — от хеликоптера бяха изстреляли нова граната. Тя удари рампата и се взриви под дъжд от натрошени камъни. Едната половина на конструкцията се срути, смазвайки няколко от паркираните глайдери.
Но Еди, Нина и Кит се интересуваха повече от собствената им машина. Ракетата я тласкаше напред, но глайдерът вече не набираше височина — беше достигнал върха на параболичната си траектория и неумолимо се спускаше надолу. Дървените криле скърцаха заплашително. Еди натисна ръчките напред, с надеждата, че виманата ще реагира като истински глайдер и ще изравни траекторията си, но това само стесни ъгъла й на падане.
Нина забеляза Шанкарпа и останалите оцелели пазители да ги наблюдават изумено, докато прелитат над тях — но бързо ги изгуби от поглед, когато глайдерът се спусна на нивото под най-горната тераса.
— Добре ще е, да ни вдигнеш нагоре. Нагоре, нагоре!
— Опитвам се, по дяволите! — изкрещя Еди. Щом бутането напред ги запращаше надолу, може би дърпането назад щеше да ги вдигне нагоре…
Той дръпна силно дървените ръчки. Крилата отново заскърцаха заплашително, платото се нагъна и заплющя. Но като че ли се беше получило — носът на виманата започна да се издига нагоре…
— Еди, внимавай! — извика Кит. Щурмовият хеликоптер се появи и започна да се спуска към тях.
— Ох, мамка му! — Еди нямаше представа как да направи завой. Той блъсна ръчките встрани с надеждата, че глайдерът ще свие навътре. Получи се — виманата зави наляво.
Но сега летеше право към скалата и изсечените в нея статуи протягаха ръце към крехките й криле…
Той премести ръчките в противоположната посока и ги придърпа към себе си, за да набере височина. Виманата прелетя покрай хеликоптера и беше повлечена от низходящата тяга. Ракетата й продължаваше да гори и ги тласкаше напред по долината с увеличаваща се скорост.
Към надвисналите в края й скали.
От отломките на Чинука се издигаше гъст дим, но той не можеше да скрие сивата скална грамада, която се издигаше пред тях.
— Каквото там направи, за да ни издигнеш — рече Нина с уплашен глас, — направи го пак!
Еди дръпна с всички сили ръчките към себе си. Дървото започна да пропуква. С наближаването на заснежения връх виманата започна да се издига, но глайдерът губеше скорост, дори мощността на ракетата не можеше да надвие теглото на трима души.
— Хайде, негоднико — изпъшка той. Ако не успееха да се издигнат още, щяха да се разбият в скалната стена, малко под върха. — Хайде, мамка му, хайде!
Крилата изпукаха, платното се опъна докрай — но като че ли нямаше да успеят…
Нина изпищя и те се удариха — и продължиха да се плъзгат надолу, разбивайки голямата снежна пряспа върху скалата. Тя изплю снега от устата си.
— Мили боже, Еди!
— Изобщо не се притеснявах — излъга той. Те прелетяха над прохода в хребета, въздушните потоци ги повдигаха дори още по-нагоре. Под тях се разкри планината Кедарнат. Небето беше много по-ясно от предишните два дни и погледът им стигаше чак до равнините. — Погледнете! — извика той и се засмя. — Успяхме, още летим! Да! — Той пусна едната ръчка, за да раздвижи пръстите си. — Вярно, че слухът ми е прецакан, и какво от това! Не ми трябват уши да им сритам задниците!
— За това наистина не ти трябват — отвърна Нина, като дори успя да се усмихне.
— Не искам да звуча негативно — обади се Кит, който беше примижал здраво, — но все още не сме си живи и здрави у дома.
Еди посочи с пръст на югозапад.
— Но не сме и много далеч. Бихме могли да отлетим до Кедарнат с това нещо. Може би дори до Гаурикунд!
— Също като свещениците на Шива — рече Нина. — Това е невероятно! Плашещо, но невероятно!
Кит прозвуча по-прагматично:
— Можеш да летиш с него… но можеш ли да го приземиш?
— Скоро ще разберем, нали? — отвърна Еди и направи завой на югозапад.
Ракетата изпука и изфъска, след което угасна. Нина погледна назад, за да се убеди, че нищо не гори — и забеляза, че не са успели да избягнат всички заплахи, които ги дебнеха в долината.