Выбрать главу

Нина се обърна към Кит.

-      Можеш ли да издадеш заповед за ареста им?

-      Боя се, че не. В момента нямаме достатъчно доказателства, за да издадем международна заповед; можем само да предупредим местната полиция за възможна криминал- на активност.

-      Защо им трябва да ходят в Гренландия, по дяволите? - извика Еди. - Там няма кой знае какво.

-      Може би точно затова отиват там - рече Нина, досещайки се за една възможност. - Прамеш каза, че една от причините да крадат произведения на изкуството е за да ги защитят, когато всичко се срине. Видяхме какво се случи в Ирак с държавните музеи - те бяха плячкосани и голяма част от съдържанието им все още не е открита. Представете си това нещо, но в глобален мащаб! Но ако искате да запазите нещо на сигурно място, ще го отнесете колкото се може по-далеч от цивилизацията - като международното семехранилище в Норвегия. Може би те крият всичко, което са откраднали, в Гренландия. Питър, знаеш ли точно какъв тип е съоръжението там?

Олдърли прегледа папките и поклати глава.

-      Някаква извадена от употреба станция от времето на Студената война. Подробности не са ми известни.

-      Ако това е убежището им, то трябва да е отбелязано по някакъв начин. - Тя посочи лаптопа. - Мога ли да го използвам?

Олдърли кимна и Нина вдигна капака му.

-      Какво търсиш? - попита Мак.

-      С какво се занимават там.

-      Как ще разбереш? - попита подозрително Олдърли.

Тя отвори браузъра - и зареди търсачката Кексия.

-      Ще ти цитирам собствената им реклама - отвърна ухилено тя. - Просто попитай.

Само след минута мрежата от връзки изкара резултат, който изненада всички в стаята.

-      Това е базата му данни? - рече Еди, четейки статията, преведена от датски, която беше придружавана от снимка на Коил, застанал пред странна сграда. - Дявол да го вземе. А пък аз си мислех, че къщата му е върхът.

-      Тук пише, че се намира на сто и шейсет километра от най-близкото населено място - каза Нина. - Ако искате да скриете нещо, това е едно много добро място.

-      И какво ще правим сега? Ще отлетим там и ще почукаме на вратата?

-      Ако Интерпол открие нещо, което да свързва Коил с Криптата на Шива, тогава да - това директно ги свързва с опита за кражба на Кодекса на Талънор в Сан Франциско. Щом се сдобием с нещо, те ще издадат заповед за арест. Права ли съм, Кит?

-      Индийското правителство изпраща екип до планината Кедарнат още утре сутринта - отвърна Кит. - Там има два разбити хеликоптера. Ако номерата на опашките им отговарят на наетите от компанията на Коил, ние получаваме нашата връзка. Можем да издадем международна заповед за арест и заедно с гренландската полиция да потърсим това място - той посочи странните сгради на екрана на лаптопа.

-      Ти ще отидеш ли? - попита Нина.

Той потропа с патерицата по пода.

-      Едва ли. Но ще ни трябва експерт, който да идентифицира артефактите, които бъдат открити там. Ако ти искаш да отидеш.

-      Разбира се - отвърна веднага Нина.

-      Това нямаше да бъдат моите думи - обади се шеговито Еди. - Току-що се върнахме от Хималаите, а сега ти искаш да отидем някъде, където е още по-студено?

-      Заслужава си да видя изражението на лицата на семейство Коил, когато ги арестуват. - Тя се обърна към Олдърли.

-      А междувременно има ли нещо, което бихте предприели, за да защитите срещата?

-      Без да има някаква определена заплаха, единственото, което мога да направя, е да убедя индийците да повишат нивото на сигурност - което и без това си е доста високо. Но... - Той се замисли за миг, поглаждайки мустаците си. - Всички държави от Г-20 имат офицери от разузнаването в делегациите си - мои колеги, така да се каже. Бих могъл да поговоря с тях, да ги убедя сами да поровят за семейство Коил. Ако съберем повече информация, може да открием нещо полезно.

-      Само че колко време ще отнеме? - попита Нина. - Срещата започва утре.

-      Да - добави Еди. - Няма да ни помогне особено, ако Коил реализира плана си, докато вие си говорите на някое шпионско парти.

-      Това доста се различава от намеренията ми - отвърна раздразнено Олдърли. - Всъщност възнамерявах да предложа на Мак да дойде с мен, за да поговори с някои от онези хора. Както и господин Джиндал. Разговорът с очевидци първа ръка много ще ускори нещата.