- Можеш ли да ни осигуриш пропуски за срещата? - попита Мак.
- За един съветник на МИ-6 и един полицай от Интерпол? Никакви проблеми. Вие не сте някакви си дискредитирани типове. - И той погледна право в Еди, който безгласно изруга.
- Ще се радвам да помогна колкото мога - рече Кит.
- Страхотно. Ще уредя нещата. - Олдърли извади телефона си. Мак се приближи до Нина и Еди, за да поговори с тях.
- Значи ще летите за Гренландия? По-добре вие, отколкото аз. Едно от най-хубавите неща при пенсионирането от Полка е да знам, че повече няма да стъпя върху глетчер.
- Странно, и аз така си мислех — каза Еди. - Но нещо не се получи.
Шотландецът се усмихна.
- Ами, късмет тогава. И се обличайте добре.
- Не се безпокой - успокои го Нина. - Нямам намерение да прекарам на студено и секунда повече, отколкото се налага.
31.
Гренландия
Нина погледна през прозореца на самолета „Де Хавиланд Туин Отър” към пейзажа, който се разкриваше на три километра под нея. Той представляваше еднородна снежна пустош и при почти вечната арктическа зима, човек не би могъл да очаква да види каквото и да било... но вместо това пред очите ѝ се разкри една от най-впечатляващите природни гледки, които беше виждала през живота си.
В небето блещукаше северното сияние; зелени, червени и розови светлини се пресичаха върху тъмния купол над главите им. Едноцветният снежен пейзаж се бе превърнал в гигантско платно, произведение на абстрактния експресионизъм в огромен мащаб, като цветовете се спускаха към него от небесата.
- Еди - изрече развълнувано тя. - Трябва да видиш това.
Еди прекъсна разговора си с Валтер Пробст от Интерпол, за да надникне през съседния прозорец.
- Не е зле - изръмжа той и отново се обърна към германеца.
- Само това ли ще кажеш? „Не е зле”?
- Виждал съм го и преди. Докато SAS провеждаха тактическите си обучения в Норвегия. След два дни тренировки с вледенен задник накрая спираш да му обръщаш внимание. Всъщност е голяма досада, защото така по-лесно те забелязват.
- Омъжила съм се за безчувствен прагматик!- оплака се тя, преди да се присъедини към двамата мъже. - Още колко остава, докато пристигнем?
- Около десетина минути - отвърна Пробст. Самолетът приближаваше края на дългия си полет от гренландската столица Нуук на североизток, над необятната пустош на островните глетчери. Крайната му цел беше буквално накрая на света.
Както беше очаквал Кит, опашните номера на двата разбити хеликоптера в планината Кедарнат бяха потвърдили, че наистина са били наети от компанията на Коил. В резултат на това той беше успял да издейства заповед за арест от Интерпол - и сега предстоеше тя да бъде изпълнена.
На борда на самолета имаше двама полицаи от Rigs politiet, датската полицейска служба, но присъствието им беше формалност; всъщност екипът на Пробст, който се състоеше от осем мъже, всичките въоръжени и облечени с бронежилетки под арктическите си облекла, щеше да изпълни мисията. Целта й беше елементарна - да арестуват семейство Коил за екстрадиране в главната квартира на Интерпол в Лион и да потърсят доказателства, които да ги свържат с кражбата на артефакти. Не бяха предупредили никого за това; надяваха се, че докато адвокатите им се задействат, семейство Коил вече ще пътуват за Франция.
Извършваха се последни приготовления, екипът разглеждаше снимки на сградите, които трябваше да претърсят.
- Какво е това място? - попита един от мъжете.
- Някога е било американска радарна станция - каза Нина, която намираше произхода на грамадната сграда, някога известна само под абревиатурата „DYE-А”, за неочаквано интригуващ. - Част от верига, която започва от атлантическото крайбрежие на Гренландия през Канада до Аляска. Има още четири такива в Гренландия, но тази е участвала с тайна операция, наречена „Проект Леден червей”, в който се опитвали да скрият ядрени ракетни бази под леда.
- А всички смятат руснаците за потайни - обади се Еди, което накара неколцината членове на екипа, които бяха достатъчно възрастни, за да си спомнят Студената война, да се засмеят.
- На другите места не се получило заради нестабилността на глетчерите - продължи Нина. - Построените тунели се срутвали след няколко години. „DYE-А” е единственото място, където са останали непокътнати, защото се намира над угаснал вулкан; ледът е заклещен в калдерата и не може да помръдне. Затова са построили и един бункер за спешни случаи, от който да могат да работят и по време на Третата световна война, дори ако всички останали станции са взривени. Но той така и не бил използван. Поне не от Америка.