— Еди! Хеликоптерът ни преследва!
Щурмовият „Хюз 500“ се беше впуснал в преследване на нищо неподозиращата плячка и се движеше с пълна скорост след виманата. Стрелецът беше прибрал гранатомета и отново беше извадил картечницата.
— По дяволите! — изсъска Еди. Дори да не успееше да ги свали, летателният апарат можеше да ги последва до мястото, където щяха да се приземят, и да ги простреля от въздуха — или дори да ги разбие, като прелети над тях и да използва въздушната струя на ротора като оръжие. Ако искаше да оцелеят, трябваше по някакъв начин да се отърве от хеликоптера — но как?
Гледката напред му даде отговора. Той натисна ръчките и обърна виманата към планината.
— Какво правиш? — извика Нина, изпълнена със страх при вида на приближаващия се връх.
— Имам план.
— Добър ли е?
— Сигурно не — но само него имам! — Той погледна назад. Хеликоптерът се намираше на около петстотин метра зад тях и се приближаваше. — Кажи ми като насочи картечницата към нас.
Нина погледна през рамо, докато Еди съсредоточи вниманието си към приближаващата се планина. Макар небето да бе сравнително чисто, променливото време в Хималаите беше струпало гъсти облаци около планината Кедарнат. Един от тях привлече вниманието му. Снижи се към него.
Крилете на виманата отново се разклатиха. И макар че продължаваха да се издигат, стръмната планина се приближаваше застрашително към тях.
— Еди, картечницата! — предупреди го Нина. Той дръпна ръчките настрани и виманата зави наляво. Трасиращите куршуми профучаха покрай дясната им страна. Преди следващия откос той зави в тяхна посока; този път куршумите профучаха от ляво.
По-близо от всякога. Еди дръпна ръчките към себе си, за да набере височина, и се насочи към клиновидния куп облаци, който се стелеше по планинските склонове. Нина извика отново и той пак сви вдясно, избягвайки поредната порция куршуми, като се приближаваше все повече до планината…
Този път куршумите улучиха едното платно; разнесе се и ужасяващото пропукване на дърво: беше улучена едната подпорна греда. Виманата се наклони и зави наляво, губейки подемната сила от тази страна. Еди издърпа с всичка сила ръчките, за да компенсира. Вече се намираха почти под облаците, гъстата сива маса се кълбеше над планинските склонове…
Облак — знаменосец. Предвестник на буря.
А те летяха право към него.
30.
— Не се разпадай! — умоляваше Еди древната летателна машина, докато скърцането и тракането от повреденото крило се засилваха.
— Ще стрелят! — проплака Нина. Към тях полетяха нови трасиращи куршуми, които се забива в скалата…
Внезапно силен порив на вятър подхвана виманата и я издигна над скалата с невероятна скорост. Буреносните въздушни потоци се движеха нагоре, придавайки на облака — знаменосец отличителния му вид — и ги носеха право към средата му.
Видимостта беше сведена почти до нула, виещите ветрове ги блъскаха от всички страни. Единственото, на което Еди можеше да се надява, беше да дърпа ръчките достатъчно силно, за да държи глайдера по-далеч от планината.
Към пропукванията на простреляното крило се прибави почти гръмотевичен трясък — другата подпорна греда също беше поддала. Виманата се разпадаше…
Те излетяха от облака — знаменосец — толкова близо до скалата, че можеха да се протегнат и да я докоснат. Еди направи рязък завой с глайдера, отдалечавайки се от нея. Въпреки че вихрите им помагаха, те губеха скорост, имаше опасност да спрат…
Писък на двигател и бръмчене на перки — хеликоптерът изскочи от облаците.
Той също беше повдигнат от вихрите, но крилете на виманата я бяха понесли почти паралелно на стръмния склон, а хеликоптерът се появи твърде близо до безмилостната скала… Роторните перки се удариха в нея и се натрошиха на парчета. Хеликоптерът изгуби цялата си подемна сила и корпусът му се стовари върху планинския склон. Стрелецът, който се беше показал отвън, за да открие мишената си, беше размазан по скалата и от него остана само една дълга червена линия. Хеликоптерът се взриви на хиляди парчета и заля буреносния облак с дъжд от пламтяща течност.
Бяха се справили с едната опасност — но над тях надвисваше друга. Вятърът подхвърляше виманата, разкъсаното крило пляскаше яростно. Еди прехвърли единия си крак през глезена на Кит, помагайки му да не се плъзга, и отново насочи носа на глайдера надолу към подножието на планината.