- Мислиш, че семейство Коил са смятали да го използват като укритие? - попита Пробст.
- Това е една от възможностите. Той е построен да поддържа живота в продължение на години, ако се наложи.
Германецът посочи към шкафчето в дъното на кабината, където бяха прибрани оръжията.
- Добре. Щом се приземим, взимате оръжията и тръгваме към сградите. Приятелите ни от Ригсполитиет имат съдебна заповед - а ние ще се погрижим да не им... ъъъ... попречат при изпълнението на задълженията им.
Събралите се хора се засмяха.
Боботенето на перките се промени, когато самолетът започна да се спуска.
- По-добре си сложи колана - каза Еди на Нина. Той седеше на една от седалките, които гледаха към задната част на кабината, а Нина беше до него. През прозореца се виждаше как впечатляващите светлини на северното сияние танцуват върху крилата на самолета.
Прамеш Коил стоеше в окото на бурята от информация. Около него се издигаше инфотарият, стотиците му екрани примигваха със зашеметяваща скорост. Той представляваше по-голяма версия на събрата си от Бангалор, проектиран така, че да отговаря на мащаба на грамадната зала на върха на някогашната военна станция.
Близо седемнайсетметровият купол някога беше давал подслон на трите гигантски радарни антени на „DYE-А”, а сега беше превърнат в негов команден център. Инфотарият беше повдигнат върху кръгла платформа; вита стълба слизаше до едно по-ниско разположено мостче, от което друга се спускаше до пода. Над него, директно от куполообразния таван, висяха платформите за най-големите екрани. Върху една малка поставка на ръба на платформата се намираха сензорите за интерфейса с жестов контрол.
Въпреки визуалното претоварване, вниманието на Коил беше съсредоточено най-вече върху три екрана. Единият показваше предимно мрак, градските светлини, виждани от въздуха, примигваха като диаманти върху черно кадифе; на съседния екран се виждаше същата гледка, изчистена от уреди за нощно виждане, градският пейзаж създаваше призрачни зеленикави отсенки. И двата гигантски екрана бяха покрити с графики на въздушното движение, изкуствен хоризонт, който показваше курса и скоростта на летателния апарат, височина и позиция.
Третият, най-малък LCD екран показваше картина на живо от новинарските телевизии. Президентът и премиерът на Индия стояха на червения килим пред величествения Раш- трапати-Бхаван, официалната президентска резиденция в Делхи, и посрещаха германския канцлер. Лидерите на най- могъщите нации в света се събираха за срещата на Г-20 и пристигаха за церемонията по откриването и държавната вечеря, преди на следващия ден да започне същинската конференция.
Но Коил знаеше, че за присъстващите няма да има следващ ден. Светът щеше да се промени завинаги. Упадъчната и корумпирана Кали-юга щеше да свърши и щеше да започне новият, пречистен цикъл на живота.
Тази вечер.
До него стоеше Ванита и се опитваше да се съсредоточи единствено върху екрана с новините.
- Още колко остава? - попита тя. - Събраха ли се всички?
- Не още - отвърна Коил. Той протегна ръката си напред с дланта надолу, леко разпери пръсти и я наклони. Картината от града на единия от двата големи екрана се помести в хармония с движението, скоростта на летателния апарат леко се увеличи. - Търпение, любов моя.
- Търпелива съм - просъска тя през зъби. - Но е толкова дразнещо да чакаш... политиците! - Думата прозвуча като обида. Тя тръсна глава и обеците ѝ зазвъняха.
Коил свали ръката си и изкуственият хоризонт веднага зае хоризонтално положение.
- Няма да чакаме още дълго. Само...
Прекъсна го вибриращ звук.
- Какво беше това? - попита Ванита.
- Охранителната аларма. - Той махна с ръка и на един от екраните се появи лицето на Зек. - Какво има? - попита той босненеца.
- Радарът засече самолет - отвърна Зек. - На около пет минути оттук - и се спуска.
Коил веднага вдигна и двете си ръце, пръстите му затанцуваха във въздуха, където се материализира виртуалната клавиатура. На екрана се появиха резултатите от радара, които показваха курса на нарушителите. Пунктир сочеше до крайната му цел: дългата самолетна писта на „DYE-А”. Едно мигновено трепване на пръста му разкри идентичността на летателния апарат, за една милисекунда Кексия провери кода на транспондера му в обширната си база данни.
- Правителствен самолет - каза той. - Но те не биха пристигнали тук, без да се идентифицират предварително, освен ако... - Той се обърна рязко към образа на Зек. - Заглуши му честотите! Свали го - и изпрати екип да елиминира всички оцелели!