— Ами ако не ни спре?
— Тогава ще разберем чия религия е била права! Пригответе се, готови… дръж се!
Той дръпна ръчките с всички сили. Носът на виманата рязко подскочи нагоре, дървото изстена. Набираха височина, но забавяха, забавяха…
— Сега! — Той натисна ръчките напред. Носът се спусна…
Твърде късно. Движеха се твърде бавно — виманата спря и започна да пада почти вертикално.
— Ох, мамка му, мамка му!
Той се вкопчи отчаяно в ръчките. Нещо в крилото изпука. Земята се приближаваше застрашително към тях…
Платното на крилете изплющя, улови вятъра и се изпъна за последен път. Виманата се стрелна напред като безстрашна птица, която се гмурка почти до земята, преди отново да се издигне нагоре. Нина изпищя и прикри очите си с ръка, а глайдерът мина с гръм и трясък през храстите, вдигайки облак от сняг.
Но не спря.
Виманата изтръгна храстите от пръстта. За миг изглеждаше, че отново ще се издигне — но след това със силен трясък крилата най-после се отчупиха и глайдерът се плъзна върху шините си, влачейки след себе си счупените подпори и накъсаната коприна.
Но въпреки това не спря. Превърна се от летателен апарат в шейна и се плъзна надолу по склона с нарастваща скорост.
Щом зърна накъде са се запътили, Нина бързо разви ръцете си от ремъците.
— Ще паднем в реката!
— Всички да слизат! — рече Еди.
— Какво ще правим? — попита Кит и очите му се разшириха при вида на бързо приближаващата се клисура.
— Просто скачай! — Еди го хвана и скочи от задната част на платформата. Нина го последва. Паднаха на земята и се затъркаляха след бившето си превозно средство. Колкото и да се стараеше, Еди все пак изпусна Кит. Двамата мъже се разделиха и продължиха да се плъзгат по гръб.
Нина, като най-лека, първа спря заради грамадната купчина сняг, която беше събрала пред себе си. Тя надигна замаяно глава и видя двата снежни фонтана, които продължаваха да се плъзгат.
— Еди! — изкрещя тя, а потрошената вимана излетя през ръба на клисурата и се разби окончателно върху скалите.
Еди също забеляза внезапното изчезване на глайдера. Той протегна ръце и крака, за да забави плъзгането си и заби токовете на ботушите си в снега.
Усети как подметките му откъртват малки камъни от скованата от лед земя, а след това — нищо…
След миг се досети, че е спрял. Отърси снега от лицето си и внимателно се надигна. Двата му крака стърчаха от ръба на клисурата. На петнайсетина метра отдолу реката влачеше останките от виманата.
Той се издърпа нагоре към по-стабилна земя. Нина слизаше надолу по склона, препъвайки се, а Кит лежеше на една страна, спрял на трийсетина сантиметра от ръба на пропастта.
— Добре ли сте? — попита Еди с прегракнал глас.
Кит леко разклати лявата си китка.
— Ръката ми…
Еди я прегледа. Не му изглеждаше счупена, но предположи, че е лошо разтегната. Използва колана си, за да му направи импровизирана превръзка през рамото, и после двамата с Нина му помогнаха да се изправи.
— Намираме се на около шест километра от Гаурикунд — каза той, припомняйки си географията на терена от спускането им. — Смяташ ли, че ще се справиш?
Кит успя да се усмихне.
— Е, поне надолу по хълма ще успея.
— Ще се оправиш. Хвана ли го, Нина?
Тя подкрепяше индиеца от другата страна.
— Хванах го. Готов ли си, Кит?
— Готов съм.
Започнаха да се спускат по хълма.
— Значи… това е то археологията?
— Да. Не е ли страхотно? — попита Нина с натежал от сарказъм глас. — Точно когато си мислиш, че от това по-лошо няма накъде, и нещата отново се объркват.
В долината отекна буботещо тракане.
— Като сега, например — каза Еди. В далечината се виждаше червено-белият хеликоптер на семейство Коил, който се беше запътил към тях.
— О, боже! — възропта Нина. — Защо не ни оставят на мира?
— Към онези храсти — каза Еди, сочейки към покрития със сняг храсталак наблизо. Двамата избутаха Кит дотам и се свиха край тях, наблюдавайки напрегнато приближаването на хеликоптера. Дали пътниците му бяха забелязали спускането на виманата — и сега Зек се подготвяше да стреля по оцелелите? Хеликоптерът се приближи, премина почти над главите им…
И продължи да се отдалечава на юг.
— Сигурно се връщат в Делхи — рече Нина, наблюдавайки го как изчезва в далечината.