- Правителствен самолет - каза той. - Но те не биха пристигнали тук, без да се идентифицират предварително, освен ако... - Той се обърна рязко към образа на Зек. - Заглуши му честотите! Свали го - и изпрати екип да елиминира всички оцелели!
Самолетът потрепери, блъскан от ветровете, които се носеха над ледената долина. Нина хвана Еди за ръката.
- Ох - оплака с е той.
- Какво?
- Проклетите ти нокти се забиха в ръката ми! - Той разтвори свитите ѝ пръсти.
- Просто съм нервна - скоро ще се приземим върху гпет- чер на стотици мили от останалия свят и съм повече от сигурна, че няма да ни очаква топло посрещане.
- О, стига де. Била си в Антарктида - в сравнение с нея тук е като в Сентръл парк. Освен това на наша страна са всички тези момчета с оръжия, а и Коил едва ли знае, че идваме.
От кокпита се разнесоха разтревожени викове на датски, самолетът рязко се наклони...
През прозореца проникна силна светлина - и с гръмотевичен трясък и скърцане на разкъсващ се метал в корпуса му се отвори дупка. Един от полицаите беше ударен в главата от шрапнел и кръвта му опръска кабината.
Самолетът започна да пада, запремятаха се различни предмети, а през пролуката нахлу леден вятър. Един от хората на Пробст не си беше сложил колана; той беше всмукан към дупката, острият метал разкъса дрехите и плътта му и попътната струя го извлече навън.
Навън проблесна нова светлина, проблеснаха оранжеви пламъци. Двигателят се беше подпалил. Самолетът се наклони и стърженето в останалия работещ двигател се засили, когато пилотът увеличи мощността му.
- Какво става, по дяволите? - изпищя Нина.
Еди се вкопчи в облегалките на седалката.
- Ракета! Шибаняците се опитват да ни свалят! - Той се извърна, за да погледне към кабината. Вторият пилот крещеше нещо в микрофона, обявяваше мейдей - но от изражението на лицето му ставаше ясно, че не получава отговор. До него пилотът се опитваше да се справи с уредите. Самолетът падаше бързо с носа надолу. През прозорците на кокпита Еди забеляза светлина в далечината, блестяща синя сфера в снега.
„DYE-А”. Базата на Коил. Щяха да се разбият до нея.
В кабината се разнесе се силен вой и скърцане на метал - пилотът беше повдигнал задкрилките. Носът на самолета започна да се повдига.
- Ще успеете ли да се приземите? - извика Еди.
Привидното спокойствие на втория пилот се пропука.
- Няма да стигнем до пистата! Заемете позиции за принудително кацане! Пригответе се за удар!
- Ох, мамка му! - изпъшка Еди. Той погледна към кабината, предаде думите му на останалите и се обърна към ужасената Нина, която се беше навела напред, препрела пръсти на тила си.
- Не, не! - извика той и я дръпна назад. - Ние сме седнали наобратно - позицията е различна. Седни изправена, притисни гръб към седалката. Седни върху дланите си, за да не се размятат ръцете ти. - Той ѝ показа как.
Тя последва примера му.
- Еди, страх ме е!
Еди се опита да се сети за нещо успокоително, но единственото, което успя да каже беше:
- И на мен въобще не ми е кеф! - Той погледна встрани и видя призрачния пейзаж да се приближава към тях. Край прозореца премина група светлини - бяха подминали радарната станция. Той погледна отново към Нина и срещна уплашения ѝ поглед. - Стой спокойно...
- Дръжте се! Дръжте се! Дръжте се! - изкрещя вторият пилот. Ревът на двигателя отекна в леда, самолетът се приближи до земята...
И се блъсна. Силно.
Колесникът, оборудван със ски за приземяване върху сняг, се откърти. Едната от подпорите проби корпуса и прониза един агент от Интерпол. Ударът разтресе седалките, самолетът се плъзна по корем по глетчера, вдигайки огромен облак от сняг. Предпазният колан на друг агент се скъса и той беше подметнат към другия край на кабината и се заби с глава напред в стената.
Нина и Еди бяха притиснати в седалките си, разтърсвани от вибрациите. Металът скърцаше ужасно, нещо се откъсна от корпуса с ужасен трясък...
И корпусът на самолета се разцепи на две точно зад крилете. Двама мъже, привързани безпомощно към седалките си, бяха отхвърлени назад, след като подът под краката им се разкъса и опашната секция ги премаза.
Още седалки се откъснаха и бяха повлечени от летящите отломки, друг мъж изкрещя, излитайки в нощта. Нина се вкопчи в седалката с всички сили и ужасено затвори очи.
Предната секция се преобърна, без да спира плъзгането си, неповреденото крило се наклони към леда - и се заби в него. Корпусът рязко спря плъзгането си и се завъртя около него - но после цялото крило се откъсна, отнасяйки голяма част от покрива със себе си. Тежестта на останалото крило наклони корпуса на другата страна. Върхът му се удари в леда, крилото се изкриви с ужасяващо скърцане... и самолетът най-после спря, когато съсипаният му двигател заора в леда като котва.