Тишината настъпи така внезапно, че за момент Нина, все още със затворени очи, си помисли, че е мъртва. Едва когато успя да си поеме дъх, тя се убеди в противното.
Но дори това просто поемане на дъх й подсказа, че все още е в опасност. Въздухът беше ужасно студен - и пропит с тежката миризма на авиационно гориво. Тя отвори очи. За нейна огромна изненада няколко от аварийните светлини в самолетната кабина продължаваха да светят.
Но сцената, която се разкри пред очите ѝ, не беше онази, която би искала да види. Един от членовете на екипа на Интерпол се беше проснал в счупената си седалка и от шията му стърчеше парче метал. Пробст беше все още жив, от устата му излизаше пара, но от неестествения ъгъл, под който беше извит кракът му, беше ясно, че глезенът му е счупен. Агентът зад него също дишаше, но очевидно беше в безсъзнание. Оцелелият полицай седеше на седалката срещу нея с дълбока порезна рана на бузата. Той тихо изстена.
Но от седалката до нея не се чуваше никакъв звук, не се виждаха никакви пари от дишане. Тя едва се престраши да извърна глава натам и да провери какво се е случило със съпруга ѝ - и когато го направи, тя изпита остра болка. Но се насили да го огледа...
Еди се беше изпружил в седалката си със затворени очи, устата му беше окървавена.
И не дишаше.
- Еди? - каза тя с треперлив глас. Никакъв отговор, никакво движение. Тя се пресегна да докосне лицето му, но се спря, уплашена, че няма да усети топлината му. - Еди?
Отново никакъв отговор. По-изплашена сега, отколкото по време на приземяването, тя докосна бузата му...
- Мамка му, гадост, копеле! - изкрещя той, размята се и изпъна предпазния колан. Нина изпищя и се отдръпна назад. Той разкопча катарамата и скочи, стиснал яростно юмруци.
- Еди, Еди! - извика Нина. - Господи! Добре ли си, Еди?
Той издиша през стиснати зъби и лицето му се изкриви.
- Не, не съм, по дяволите! Господи! Самолетна катастрофа! Шибана самолетна катастрофа! Онова копеленце Коил, само да ми падне в ръчичките... - Той отново издиша през зъби, след което си пое дълбоко дъх, преди отново да заговори, този път поуспокоен. - Гръм и мълнии.
- Значи... си добре?
- Нищо счупено. Но се чувствам така, сякаш някой ме е повалил с бухалка. - Той притисна ръка към гърдите си и установи, че якето му е разкъсано от някоя прелитаща отломка. - А ти?
- Вратът ме боли, но с изключение на това мисля, че съм добре.
След като първоначалният изблик на ярост поутихна, Еди огледа останалите оцелели и бързо клекна до Пробст, когато видя състоянието на крака му.
- Мамка му, това въобще не изглежда добре.
Германецът отвори очи.
- Was istpass... - започна той, преди да повтори въпроса си на английски, щом зърна Еди. - Какво стана?
- Свалиха ни - каза му Нина и се изправи, треперейки. Дочу някакво чуруликане на електроника откъм пилотската кабина и отиде да провери. Надеждата ѝ, че пилотите може да са още живи, бързо се изпари; единият мъж се беше проснал напред, главата му се беше изкривила под неестествен ъгъл и очите му се взираха безизразно в тавана. Нямаше никаква следа от другия, но размазаната по предното стъкло кръв предполагаше, че е бил изхвърлен от самолета.
Еди бързо прегледа другите двама оцелели и събуди съседа на Пробст, който се надигна замаяно. После погледна към Нина.
- Работи ли радиото? Трябва да изпратим зов за помощ.
- Не знам. Обаче нещо все още е включено - чуват се някакви странни шумове.
- Това е... радиозаглушител - обади се Пробст. - Сигурно се намира в радарната станция.
- О, страхотно - проплака Нина. - Това означава, че единствените хора, които бихме могли да повикаме на помощ са онези, които се опитаха да ни убият. - Под празната пилотска седалка тя забеляза една жълта кутия, маркирана с червен кръст и я издърпа навън, откривайки не само всичко необходимо за оказване на първа помощ, но и комплект за оцеляване - пакетирана храна, сигнален пистолет с ракети, спасителни одеяла, най-различни инструменти. - Валтер, тук имам бинтове и шина - рече тя, подавайки кутията на Пробст. - Ще се опитаме да ти оправим крака.
Еди отиде до откъснатия край на корпуса и погледна навън към ледената долина. Бяха се приземили на някакъв склон; дългата, изкривена част от корпуса, откъсната от предната секция, докато самолетът се беше плъзгал надолу, все още се виждаше на фона на призрачната светлина. Откъснатото крило стърчеше почти отвесно от леда като някакво странно знаме. На известно разстояние зад него се виждаше отчупената опашна секция, полузаровена в снега.